БИТОЛСКИЯТ НАДПИС СЛАГА КРАЙ НА СПОРА СЪС ЗЕМИТЕ В ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ И ЧЕ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО В МАКЕДОНИЯ СА ЖИВЕЛИ БЪЛГАРИ!

Той е открит през декември 1956 година в тогавашната Народна република Македония (сега Северна Македония) при събарянето на Сунгур Чауш бег джамия

в град Битоля. Тя най-вероятно е изградена с вторично употребени камъни от Битолската крепост. В надписа владетелят Иван (Йоан) Владислав (1015г. – 1018 г.),

последният цар на Първо българско царство и племенник на цар Самуил (958 г. – 1014 г.), съобщава за обновяването на Битолската крепост и упоменава, че е цар

на България и „българин по род“. Битолският надпис е сред най-старите български надписи, заедно с надписа на ичъргубиля Мостич от 950 г. – 960 г., Самуиловия

надпис от 993 г. и Варошкия надпис от 996 г. Първоначално след откриването на надписа плочата е изложена в градския музей в Битоля. През 1970 г. тя е скрита в

трезора на Битолския музей. От 90-те години на миналия век надписът е включен в постоянната експозиция на Битолския музей, но без обяснителен текст. В надписа се посочва, че плочата е от 1015/1017 г. За първи път се споменава името на град Битоля. Надписът е една от най-значимите находки от периода на управлението на българския цар Иван Владислав. Дванадесетредовият надпис е издълбан върху добре оформена правоъгълна плоча от бял мрамор с височина 58 см, ширина 92 см и дебелина 26 см. Буквите са издълбани релефно и твърде прецизно. Те имат относително са закръглен и издължен вид. Средната им дължина е около 3 см. Стилът е характерен с това, че ъглестите горни части са се разраснали в хоризонтални чертици. Този стил е характерен за старобългарските надписи през пе-

риода 9-11 век. В палеографско отношение Битолският надпис съвпада с уставното писмо на кирилица и показва идентичност с епиграфски паметници от епохата на средновековната българска държава. В първата си част Битолският надпис има характер на строителен надпис, а във втората си част е от летописен тип. Битолският надпис се доближава до книжовни паметници като Енинския апостол, Савината книга,

Супрасълския сборник, Сборникът от 1073 г. и други български летописи. В надписа са използвани съкращения и лигатури, срещани твърде често в старобългарските текстове. Необходимо е да се каже, че някои стилни особености в изписването на буквите се наблюдават и при Източноромейските текстове. В този смисъл е неправилно да се счита, че има влияние от страна на Константинополската писмена традиция. Последните изследвания показват тъкмо обратното. Информация за откритата плоча се разчува незабавно в града и плочата е изнесена в България с помощта на македонския българин Панде Ефтимов. По това време той среща в Битоля свой съгражданин, който му разказва, че на един строеж, са открили мраморен камък с някакви надписи по него. На следващата сутрин те отиват на строежа, където Панде вижда надпис, на който се разчита думата „българин“. Прави няколко снимки с фотоапарата си и отнася материалите в българското посолство в Белград, заради което впоследствие е осъден. Снимка на надписа е изпратена в България и през 1959 г. от друг местен човек – Георги Калоянов, на професор Александър Бурмов, който прави публикация за надписа в списание „Пламък“. По това време София избягва да дава гласност на тази информация, защото по онова време Белград и Москва подобряват взаимоотношенията си след разрива през 1948 г. След Мартенския пленум на ЦК на БКП от 1963 година, официалната власт открито започва да критикува водената между 1944–1958 година в България македонистка политика и недвусмислено променя

позициите си. Така надписът е разчетен окончателно, след като българските учени Йордан Заимов и съпругата му Василка Тъпкова-Заимова се добират до Битолската плоча през 1968 година. Това става, след като от Съюза на учените в България е организирана екскурзия в Македония, при която в Битолския музей съпрузите, които предварително са подготвени, взимат отпечатък на надписа. Така се възстановява по-голямата част от текста, който е публикуван в научното изследване „Битолският надпис на Иван Владислав, самодържец български. Старобългарски паметник от 1015–1016 година.“, издаден от БАН през 1970 г. Дадената гласност осуетява плановете на Югославските власти за унищожението на надписа. Този факт нанася тежък удар на привържениците на македонизма, като директорът на Битолския музей, който е сърбин по произхождение, след публикацията незабавно е уволнен, а плочата задълго е прибрана в хранилището на музея. Като пример за огромното историческо и политическо значение на надписа може да се даде неотдавнашен скандал, свързан с македонизма в Северна Македония, възникнал при изготвянето на туристически каталог на Битоля. Френското консулство в Битоля, спонсориращо изготвянето на каталога, използва за корицата част от текста на плочата, съдържаща думата „български“. Забелязано от местните власти, това предизвиква гневна  реакция и спиране на каталога от печат. Френският консул се извинява за „недоглеждането“ и каталогът е издаден с друга снимка на корицата. Съдържанието на надписа отхвърля македонизма.

Оригинал

† Въ лѣто Ѕ ҃Ф ҃К ҃Г ҃ отъ створенїа мира обнови сѧ съ

градь зидаемъ и дѣлаемъ Їѡаном самодрьжъцемъ блъ–

гарьскомь и помощїѫ и молїтвамї прѣс ҃тыѧ влад ҃чицѧ

нашеѧ Б ҃чѧ ї въз()стѫпенїе І ҃В ҃ i връховънюю ап ҃лъсъ же

градь дѣлань бысть на ѹбѣжище и на сп҃сенѥ ї на жизнь

бльгаромъ начѧть же бысть градь сь Битола м ҃ца окто

҃вра въ К ҃. Конъчѣ же сѧ м ҃ца … исходѧща съ самодрьжъ–

ць быстъ бльгарїнь родомь ѹнѹкъ Николы же ї Риѱи–

миѧ благовѣрьнѹ сынь Арона Самоила же брата сѫща

ц ҃рѣ самодрьжавьнаго же i разбїсте въ Щїпонѣ грьчьскѫ

воїскѫ ц ҃рѣ Васїлїа кде же взѧто бы злато … фоѧ съжев

… ц҃рь разбїенъ бы ц҃рѣмь Васїлїемь Ѕ ҃Ф ҃К ҃В ҃ г. лтѣ оть

створенїѧ мира … їѹ съп() лѣтѹ семѹ и сходѧщѹ.

Превод:

През лето 6523 [1015] от сътворението на света об–

нови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодър–

жец български, с помощта и с молитвите на пресветата

Владичица, наша Богородица, и чрез застъпничеството

на дванадесетте върховни апостоли. Тази крепост бе на–

правена за убежище и за спасение, и за живота на бълга–

рите. Започната бе крепостта Битоля през месец октом–

ври, в 20-и ден, и се завърши в месец (…) в края. Този

самодържец беше българин по род, внук на Никола и на

Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на

Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в

Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето

злато (…), а този (…) цар разбит биде от цар Василий в

годината 6522 [1014] от сътворението на света в Ключ и

почина в края на лятото.

Битолският надпис е неуспоримо доказателство за българския характер на населението, живеело през средновековието на територията на сегашната Република Северна Македония, както и за населението сега!