„Бактрия“ сега е название на историческа област, обхващаща днешен Северен Афганистан, в части от планините Памир и Хиндукуш и на за пад от тях около своя главен град Балх (по-рано се е наричал Бактра; на персийски език се нарича „Бахтар“, на арабски – „Бхалика“, а на китайски – „Дася“) – в Афганистан. През V в. пр. Р. Хр., а според някои автори още пет века по-рано, в Балх е живял Зороастър или Заратустра.
Това е главният бог на поклонниците на огъня – арите. Техен свещен символ е квадратът. Вписаните един в друг квадрати, центрирани с кръг, понякога изобразяван с точка в средата, става символ на зороастризма. Квадратът по-късно е заимстван от всички т. нар. Авраамови религии. Квадратът стои и в основата на църковната архитектура на най-ранната институционална форма на християнството. Зороастризмът се оформя като религиозен култ още през II хил. пр. Р. Хр. и то на територии от Югоизточна Европа, които историко-етногенетични ареали на българската народност и нация! Заратустра и гетският Залмоксис имат единен произход. Тези богове произлизат от свещената планина Мерул, където живеели първите богове. Известно е също, че планината Меру е свещена за арите/арийците. В древноиндийския текст „Сурия Сидханта“ се споменава, че планината Меру лежи по „средата на Земята“ („Бугол-мидя“) в земята „Джамбунад“ („Джамбудвип“). Текстът „Нарпатиджаячария“ от IX в., написан въз основа най-вече на непубликувани текстове на Ямал Тантир, e написано: „Шу-меру Притви-мадие шруяте дриштаяте на ту“ („Шу-меру се говори, че се намира по средата на Земята, но никой не го е виждал“). Варахамихира в своя Панчсидхантика твърди, че планината Меру се намира на Северния полюс (само че там не съществува въобще планина). Въпреки това Сурия Сидханта споделя, че планината е по средата на Земята, а планините Сумеру и Кумеру са на полюсите. В древноиндийски текстове пише, че планината Меру е обградена от планината Мандрачал на изток, планината Супасарв на запад, планината Камуда на север и планината Кайлаш на юг. Връх Меру (на санскритск: „मेरु“), наричан също Шумеру на санскрит, на пали Шунеру или Кайлаш). „Меру“ с представката „-шу“ се превежда като „Съвършени ят Меру“ или „Махамеру“, т. е. „Великият Меру“. Той е еднакво свещен както за индуистите и джайнистите, така и за будистката космология, като център на всички физически, метафизически и духовни светове. Меру е считан за митичната ос на света не само в индуистката митология. На връх Меру се намира домът на боговете.
Авторът на съвременното българско знаме е Георги Раковски с идеята, че то ще пази България. „Ние сме арийци и доказателство за това е нашето народностно име Болгари“ казва Георги Раковски. При всички индоирански народи трите цвята – бяло, зелено и червено символизират едно и също – трите основни съсловия на обществото. Бяло – духовенство, зелено – работници, червено – войници. Трите цвята са разположени хоризонтално не случайно. Те представят разделението на тези съсловия и тяхната разлика в йерархично отношение. На първо място в българския флаг е поставен белия цвят – символ на свободолюбивия дух и духовното познание.
Автор: И. Тренев
