Великият Везир Мехмед Емин Али паша се съгласява с исканията на българските първенци за признаване на българския народ и език в османската империя, въпреки несъгласието на руската империя в продължение на повече от 10 години! Той през 1869 г. като велик везир натоварил Гаврил Кръстевич да изработи проект за ферман за учредяване на Българската екзархия – по негово време това става чрез фермана от 1870 година, чийто автор е Али паша през 1869 г.
Първото официално признание на българите за отделен вилает е дело на султан Абдул Меджид със специален ферман на 1 юни 1861 г. Но агенти на руските тайни служби отвличат на 6 юни 1861 г. българския архиепископ Йосиф Соколски и публично го карат в Русия да се отрече от унията на българите с Рим, след което го затварят в руски манастир до края на живота му.
Междувременно през 1864 г. се създава първия български вилает на империята ( Дунавски вилает) , в който българите и българския език са били официалния език на вилаета и всички вилаетски длъжности са били дадени на българи! Много млади българи и българчета получават стипендия от Високата порта да учат в престижни училища в империята и чужбина. През 1862 г. Георги Раковски създава Първата българска легия в Белград. Този легион прави известно името на българите в световните медии, след битката му с отоманския гарнизон на Кале Мегдан в Белград.
Големият съставител на руската външна политика е княз Горчаков, а граф Николай Игнатиев е бил ловък и талантлив дипломат, който осъществява плановете на Горчаков в Константинопол. През 1869 г. Великият везир предупреждава Николай Игнатиев, че ако до един месец Русия не признае българите… той сам ще нареди възстановяването на унията на българите с рим и ще назначи нно български архиепископ на мястото на отвлечения и държан в Русия Йосиф Соколски. Игнатиев веднага се свързва с княз Горчаков и уведомява за критичността на положението. По предложение на ловкия и хитър граф Николай Игнатиев се предлага компромис-Православна Българска Екзархия.
Великият везир в продължение на случващото – натоварва княз Гаврил Кръстевич, който е бил върховен съдя на империята да състави фермана за създаване на българската православна екзархия. Гаврил Кръстевич работи над този държавен указ над три месеца и използва главно данните, събрани от Рим преди 1861 г. за епархиите, в които българите са били мнозинство. Ферманът е бил готов в края на януари 1870 г. и поднесен на Мехмед Емин Али паша, за да бъде одобрен. Султан Абдул Азис подписва фермана на 27 февруари 1870 г.
За първи български екзарх бил одобрен Антим Първи, а той се нанася в голямата каменна сграда, построена от братя Тъпчилещови, наричана „Метоха“ на имот, закупен от княз Стефан Богориди бей и подарено на българската община в Константинопол. На това място по-късно се издига „Желязната църква Свети Стефан.“
Поклон пред Мехмед Емин Али паша!