Според мнението на някои лингвисти името „амазонка“ произлиза от българския израз „ама че жена“, „ама жена“, което древните гърци са из-говаряли като „ама зена“, „ама-зона“. Амазонките се появяват в изображенията от VIII в. пр. Р. Хр. Първоначално са представяни като войнстващи жени с къси мечове, но с туники по подобие на древногръцките жени. Около VI в. пр. Р. Хр. са изобразявани на кон, носещи лък или късо копие и щит във формата на полукръг или полумесец. Облечени са с панталони, елеци и леопардови кожи, като „варварите“ от Тракия (историко-географска област) и Скития (Магна България, историко-географска област, намираща се на север от Черно море). Древногръцкият поет от пети век пр. Р. Хр. Пиндар също така споменава жени-стрелци, яздещи коне, които живеят някъде между Ликия (югоизточна Анатолия, сега на територията на Република Турция) и река Дунав в северна Тракия (историко-географска област на Дунавска България). Драматургът Есхил също подема историята, пишейки, че идват от езерото Меотида – Азовско море (Патрия Оногондурия) – в Скития, но че са се придвижили до Темискира на река Термодонт – сега река Терме, намираща се в северната част на Република Турция. Есхил ги описва и като „мразещи мъжете“ и „живеещи без мъже“.
Херодот пише за времето, когато древните гърци са се били с амазонките. Той пише, че гърците печелят голяма победа на река Термодонт и отвеждат на трите си кораба амазонките, които успяват да пленят живи. Но когато излизат в открито море амазонките нападат екипажа и го избиват. Херодот пише: „Тогава вятърът и вълнението ги понесли, тъй като след избиването на мъжете амазонките не знаели как да боравят с платната, греблата и кормилото. Най-подир стигнали на брега на Меотийското езеро до едно място, именовано „Зъберите“, в страната на свободните скити (племена от древнобългарски произход, бел. м.). Там амазонките слезли на сушата, упътили се към вътрешността и плячкосали първата конска черда (стадо, бел. м.), на която попаднали; яхнали сетне конете и захванали да ограбват земите на скитите“. За самите скити Стефан Византийски пише, че са народ от областта Тракия. Древногръцкият историк Диодор Сицилийски разказва за първата известна му царица амазонка на име Мирина (Марина). Счита се, че тя е атакувала атлантите и ги е довела до пълна загуба и поражение. Мирина (Марина) воювала и с матриархалните тъмнокожи племена на горгоните. За името Мирина (Марина) се предполага, че то е с кимерски (кимерийци- те са древнобългарски племена, бел. м.) произход. Амазонките владеели езотерични познания, които им били предавани от Върховната Жрица. Те умеели да четат и пишат. Много от амазонките посещавали съседни народи, където обучавали децата, като предавали и целителни практики на момичетата. Такива мъдри амазонки, които владеели йогийски познания наричали „йогини“. В българските приказки често например се споменава за вълшебната помощ на „Баба Яга“. Техните познания се предавали от поколение на поколение и така пренасяли добро и оказвали помощ на хората. За амазонките има обилни сведения в българския приказен фолклор. В митовете е запазен спомен за помощта, оказана от амазонките на местните жители в чисто женските дейности (предене, тъкане), в култивирането на растения и във военното изкуство. В епоса „Веда Словена“ народната памет нарича амазонките „юди“ – героични девойки, пазителки на българския род след Атлантида. Не случайно един от Апостолите на Иисус Христос се нарича Юда и не случайно религията на евреите се нарича „Юдаизъм“. Тайната на Възкресение Христово е свързана с първото монотеистично религиозно учение на Бог Залмоксис, от което произлизат Авраамовите религии – Юдаизъм, Християнство и Ислям. „Юда“ е названието, което отразява разбирането за Божествения произход на човека – митът за раждането на Бог Хор, чийто баща е Богът на слънцето – Озирис и чиято майка е Богинята на земята – Изида. Единствено при българите названието за човеци е „хора“. Архаичното българско название за човеци е „люде“, в чиято основа стои
названието „Юда“. В епоса е указано 9-годишното им обучение във всички науки на „Небето при Слънцето“. Подчертава се, че те носят петокнижието на 70- те крале; лекуват тежки болести и рани, помагат на жените и родилките; сразяват ламята и враговете на българите. „Следи от амазонки има навсякъде, където са живели българите“, сподели през 2000 г. акад. Мишши Юхма в Чувашия. В неговите изследвания той разказва за амазонката Тамарислу, която в 530 г. пр. Хр. посякла персийския цар Кир, защото посегнал на царството ѝ и погубил подло сина ѝ. Разказва и за победата на амазонките над татаро-монголите (1223 г.). Монголският пълководец Субедей, след като се спасил с бягство, чрез подкуп узнал кога амазонки-те провеждат любовни игри, след които забременяват. На 9-ия месец от бременността ги нападнал. Така били унищожени последните общности на амазонки край Волга. Писмена информация за жените воини край Волга е запазена и в арабските анали. Писателят Ал Бакри е описал амазонките от Волга, че „препускат на коне и влизат в бой, притежават смелост, храброст.” В географска карта от 1459 г. на Ара-Мауро (територията на Волго-Камска България) е отбелязана като „Амазония“. Известният руски учен от украински произход Василий Каразин (1885 г.) записал чувашка приказка за женско царство: „Тогава, когато земята, небето, хората, обичаите и всичко е било раз-лично от сега, имало голямо ханство. Там ханът (канът, бел. м.) бил жена и жените всичко правели сами: управлявали, съдили, воювали, ловували.“В леге
ндите за музите са запазени сведения за йерархична структура в амазонските школи. Жените се обучавали на групи от по 9 и Хестия (древногръцка богиня, покровителка на домашното огнище) над тях. Музите били почитани като богини на науката и вдъхновителки на всички дейности. Древните смятали, че те внушават мисли и идеи. Както е известно деветте музи от орфичното учение формират т. нар. „Музеон“ – покровителки на изкуствата и културата. Омир почтително се обръща към тях: „Вие знаете всичко, докато ние нищо не сме видели“. В т. нар. „тракийски“ храмове чрез скулптурните групи на кариатидите (Кариатида е женска скулптурна фигура, която служи вместо стълб за подпора и като украса на сграда; Кариатидите са били жрици на богинята Артемида) са запазени мистерийните танци на жриците, посветени в тайните на живота. И в историческите хроники са останали сведения за амазонския произход на българката. Амазонката Тедис („Божествената“) е живяла в гр. „Салмидесос“ – царска резиденция в Стран-джа. Омир, Софокъл и Херодот датират този град от VІІІ-VІ в. пр. Р. Хр. Те са впечатлени, че мъжете от царската династия, управлявала „Салмидесос“ имали специална прическа – с превързани на главите перчеми – свидетелство за аристократичен произход. Покровител на града бил Арес – бог на войната и баща на амазонките. Споменават, че тук живеят също амазонки – войнствени девойки, предани на своя владетел, но безпощадни към чужденците.“ Документи доказват, че в VІІ в. амазонкитеса били в земите на „Дунавска България“. Аспарух ги използвал при превземането на Варна. „Когато решил да премине за пръв път с войски-те си Дунав, Аспарух оставил в укрепения лагер (Онгъла) най-вече жени като стража…“. Историкът Вълчо Вълчев разказва легенда, запазена в с. Безмер (Амс(з)ория): Синовете на великия кан Кубрат – Кубер, Алцек и Аспарух –били съуправители на Балканите (680 г.) и имали договор да пазят източните граници на Византия (Източна римска империя), затова често ги обхождали. Около лятното слънцестоене, 22 юни, Аспарух обикалял със свитата си и замръкнал до извор в местността „Домуз дере“ (на 2 км от с. Безмер, община Тервел, област Добрич). Воините били изненадани, когато от нощната тъма към тях се приближили около 200 амазонки. От другия край на поляната се появили още толкова напети левенти. Всъщност те попаднали на ежегодната среща между местните амазонки и момците, които те канели от околните села. По Спасовден (традиционен празник на българите) младите се събирали около извора, гощавали се, пеели и танцували – така било от незапомнени времена. А в полунощ, след падане на росата, боси, само по ризи се разхождали, къпели се в росата… и зачевали“. В анонимен ватикански разказ за похода на Никифор I в България, за разгрома му от Крум на 26 юли 811 г. е отбелязано: „Българите въоръжили по мъжки жените…“, а те „връхлетели върху императорския отряд и започнали да ги избиват“. Ивайло Аянски, нестинар от с. Стаматово (с. Гилене, община Габрово, област Габрово), разказа за своята баба нестинарка. Тя му доверила, че тайната за нестинарските танци в рода им е наследство от прапрабаба ѝ – смела амазонка, защитавала българите при нахлуването на османлиите в Родопите. По време на борбите на българите за освобождение от османско иго не малко са доказателствата за повече от тридесет на брой имена на жени – воеводи на хайдушки чети, като: Янка, Сирма, Румяна, Рада, Димка Безимка, Бояна, Бойна, Бойка, Пена, Гроздена, Розданка, Грозда, Енка или Янка, Богдана, Драганка, Ирина, Маламка, Еленка, Еленка Дервентджийка и много други Със своите невероятни качества амазонките са предизвиквали възхищението дори на герои като Ахил Пелеев (по името на античния град Пела от края на V век пр. Р. Хр. до средата на II век пр. Р. Хр.; родно място на Филип II Македонски и на Александър Македонски). Той успява да победи в двубой Пентесилея, но преди тя да склопи очи, вождът на мирмидоните (племена от древнобългарски произход) се влюбва в нея и в знак на дълбоко уважение предава тялото ѝ на нейните съплеменнички. Тезей игражда паметник на Антиопа в Атина. Внушаващи страх на всеки враг, амазонките не случайно са наречени „ойорпата“ – унищожителки на мъже. Съществува и друга версия за етимологията на названието „амазонки“ – от древногръцката дума „а-мазо“ – без гръд. Вярвало се е, че древните жени-войни са отрязвали едната си гръд, за да могат да стрелят по-добре с лък. Друга версия за значението на името им е, че то произлиза персийската дума „хеме зен“ – „всички жени.“ Други изследователи считат, че названието „амазонки“ произлиза от еврейската дума „амиц“ – „силни“ или от монголската дума „аиме зайне“ – „прекрасни жени“. Херодот твърди, че сарматите са потомци на скити и амазонки.
Сарматките са били добре обучени във военното дело, понеже, когато мъжете на племето са напускали временния лагер с огромните си стада, в селището са оставали жени, деца и старци. За да не могат враговете лесно да ограбят и унищожат останалите в лагера, жените са се заемали със защитата и са си вършели работата доста добре. По исторически сведения древногръцкият лък е имал далекобойност до 100 метра, а този на сарматите – до 300 метра. Както добре са се справяли с лъка, така и жените – войни са си служили умело с дълги мечове и с бойни брадви.
В древното гръцко общество на жените се е гледало като на собственост, докато при сарматите е съществувала полиандрията, т.е. една жена е била свободна да има връзка с много мъже. Според Страбон сарматите са скитски народ. Древногръцкият летописец обяснява, че в най-дълбока древност дори и траките (антични български племена) са наричани скити от своите гръцки съседи. Прокопий Кесарийски от своя страна определя сарматите като част от голямото семейство на гетите. Гетите са се считали за най- храбрия народ в Югоизточна Европа. Историческите факти показват, че амазонките са участвали в Троянската война, а и в битката в Атика, състояла се през XIII-ти век пр. Р. Хр. Освен това произходът на амазонските благород-нички Пентесилея и Антиопа недвусмислено се определя от древните автори като династични представителки на античните български племена, населяващи Балканския полуостров.
