Историята на Джагфар Тарихь и древнобългарската държава Идел

Българи са създали първата в света държава Идел преди 17 000 хил. г. пр. Р. Хр. Това разбираме от Сборника на „Джагфар Тарихъ”, включващ най-старите български летописи. Тази ранна българска държава се състояла от седем племенни общности. Първата държава в света – БългАрия е била позната и като „Иде-Ел“ и „АРА-УРА“. „Идел” означава обединение на седем Български рода. „Иде“-седем и „Ел“-род. Така на Балканите и Волго-Уралието (Болго-Уралието) възникнала първата в човечеството държава. Всички седем рода започнали да се наричат иделци по името на държавата, но и БългАри като народностно име по знамето на тази държава – БългАр и по основното име БългАра. За летописците всички те били Българи. Те не ги делели по езиков или друг признак. Наследниците ѝ са сегашната Българска държава, както и древните – Шумерската, Индийската, Критско-Микенската, Троянската, Етруската, Хунската, Дунавската, Киевската, Хазарската и Маджарската. Държавата на територия Ара-Ура се е казвала Идел от 15-ти век пр. Р. Хр. до 7-ми век след Р. Хр., а от 7-ми до 14-ти век след Р. Хр. се е казвала България на основното име на седемте рода: Българи. Едно от значенията на „Българи“ означава: „Бълг“ – Възвишени и „Ари“– Свободни. В споменатия сборник е показана генеалогията на династичните им управления. Частично тези исторически сведения се препокриват с епоса на Микаил (сам наричал себе си „Шамси Башту”, т.е. „боспорски сириец”). Този епос носи общото заглавие „Шан кизи дастани” (или по-вероятно името да е „Шах кизи дастани” – „Сказание за дъщерята на кана”). Епосът е създаден преди единадесет века от Микаил Башту, който е бил писар на владетеля на черните българи. През средните векове само в две държави се запазва името българи: Дунавска и Волжка Българии. Българите са били първите металурзи в света според „Джажфар Тарихъ”. Всичко, свързано с историята и културата на волжките българи е потопено в мълчание. През 1997 г. руският геолог Черних съобщава, че в Южна Бакширия, заселена от древността с етнически българи – бурджани, се е добивала медна руда в мащаби, сравними само със съвременните. 
Този добив датира между IV-то и II-ро хилядолетие пр. Р. Хр. Обемът му е огромен: дълбочината на мините е достигала до 42 метра. Масата на рудата била няколко милиона тона, а добитата мед  стотици хиляди тона. Специалистът отбелязва, че този рудодобив няма равен на себе си в Евразия.
Не е ясно къде се е пласирало такова количество мед. Смята се, че добитата мед е снабдявала поселищата в района на Урал, Сибир и Източна Европа. Това е площ около 1 мил. кв. км. Произведената мед е наричана „каргалинска“ по името на село Каргал, намиращо се в Република Мордовия. От тази мед са се изработвали оръдия на труда, както и оръжия. Доказателства за това са намерените археологични предмети във Волго-Уралските могили в района на Каргал и Уранбаш. Според живеещата у нас волжка българка проф. Татяна Ярулина, уранбашите са дали материалната основа за разцвета на бронзовия век в района на старите български територии. Макар археологичните обекти да са разположени върху площ от 500 кв. км, които са регистрирани от Космоса чрез американски спътници, археолозите и специалистите по древни култури все още не бързат да разгласяват това откритие. „Поразително е, че в археологична литература до най-последно време Каргал беше осветен крайно малко” – възмущава се Черних. Според професора по лингвистика Татяна Ярулина мълчанието на археолозите се дължи на тяхното консервативно мнение за възникването на човешката култура само на едно място – в Междуречието на реките Тигър и Ефрат – и на страха им да пренесат центровете на древните цивилизации далеч на север – в земите на волго-уралските българи. Татяна Ярулина прави интересен фонетичен анализ на наименованието на находището Каргал. В споменатия епос „Шан кизи дастани” алп (дух) Карга е божествен покровител на хората. А от втората песен на епоса може да се съди за огромната възраст на Уралските култури: „първите хора бяха „ур-одливи“, но „алп Хурса“ поправи телата им” и „от алп и човек се роди великански род”. Първият цитат ни отправя към легендарната лемурийска епоха, когато човекът още нямал оформена съвременна костна система, а вторият, когато на земята са се раждали гигантопитеки. Срещат се и преки указания за металургията на Урал: „Ковачницата на „алп Хурса“ е днес цяла планина. От сгур и шлака Хурса издигна целия Урал”. Може да се добави, че названието „алп Ху-рса“ съответства на наименованието на древнобългарския бог на огъня и ковашкия занаят. Ярулина подчертава, че името на рудното находище Уранбаш, разположено между реките Малък и Голям Уран има същия корен както Урал и го сравнява с древния шумерски град „Ур“. В шумерския език „Ур“ означава „човек, мъж”, „Уру“ – „град,“ „Уруду“ – „бронз“. „Очевидно териториите на Урал и на Шумер са принадлежали на родствени племена“ – заключва волжката българка. Според „Джагфар Тарихъ” българийците са населявали Уралските пещери още през Ледниковата епоха. Що се отнася до Шумер, до персийското му завоюване през VI-ти в. пр. Р. Хр. се пазели писмени свидетелства за основаването му от черноглавия български народ и за българо-шумерската култура. Така се разбира кои са въпросните „родствени племена”. Счита се, че шумерската култура поставя начало на човешката цивилизация. Последните изследвания показват, че това е погрешна теза. Освен Шумер е имало и друг център за добив на мед – Каргал. Още през втората половина на миналия век археологът от историко-художествения музей в гр. Варна Иван Иванов по безспорен начин доказа, че преди Каргал мед в огромни количества (около 2000 тона) са произвеждали в района на днешната Стара Загора (VI-то до IV-то хил. пр. Р. Хр.). Последните изследвания в тази насока показват, че организиран живот в Стара Загора е имало още VII-то – VIII-то хил. пр. Р. Хр. Изработените предмети – разнообразни украшения, сечива, оръжия и жезли са обслужвали на юг района до Бяло море, на запад: по Дунав – до днешна Словакия, средното течение на Волга. Варна е била отправна точка за доставката на такива огромни количества мен и произведени от нея оръдия на труда и оръжия. В една от хрониките – „Хон китабъ” („Книга за хуните”) на Кул Гали (Кол Гали – 1183-1236, е поет, водещ представител на средновековната литература на Волжка България) се твърди, че историята на българите започва 33 000 години преди Р. Хр. Троя е български град, а етруските са българи, избягали от този град. Египетските владетели също са с древнобългарски произход, а ацтеките, инките и маите са потомци на древните българи, преплавали океана или преминали по ледовете от Камчатка в Аляска. Девизът на тези древни български племенни общности някога бил: „Не замръквай, където си осъмнал!”, после станал: „Не умирай, където си роден!” В Памир те започнали да градят градове, да сеят жито, развъждат добитък, да добиват желязо и мед, а жените им носели накити от сребро и злато. Страбон нарича „Балх”, столицата на Балхара (историческа област, обхващаща днешен Северен Афганистан, в части от планините Памир и Хиндукуш и на запад от тях около своя главен град Балх в Афганистан. Тя била населявана от древнобългарски етнически племенни общности), „перлата на Азия”. През VI век Пр. Р. Хр. пророкът Заратустра е написал свещената книга на зороастризма – „Зенд-Авеста”. Средновековните автори ни запознават с една история за Александър Велики и българската принцеса Роксана. Те пишат, че Александър Велики, след като воювал с Бактрия –древната българска държава, сключил мир, непознат за тази част на света. 
Важно историческо събитие било превземането на крепостта „Согдианската скала” от войските на Александър през 327 г. пр. Р. Хр. в Согдиана. Намира се в Централна Азия и е била част от Балхара. В свещената книга на зороастризма „Зенд-Авеста” е спомената като „земя на арийци”.   Войските на Александър Велики дошли до крепостта „Согдианската скала” в планината Хазрат-и-Султани на височина пет хиляди метра. Последните триста метра са отвесни и всички считали, че крепостта е непревземаема. Владетелят Оксиарт изпратил съпругата и дъщерите си в крепостта, за да бъдат защитени. Една от дъщерите му се казвала Роксана. Александър Велики искал да отмени превземането на крепостта, но противниците му изпратили вестоносци и той ги призовал да се предадат. В отговор те казали: „Намери си войници с крила, твоите не са заплаха за нас.” Александър подбрал 300 опитни катерачи. Те взели въжета, направили куки от металните колчета на шатрите и се покатерили нощем по задния склон, за да не бъдат забелязани. Трийсет и двама от тях загинали на скалите. В ранното утро оцелелите се появили над горния хребет и развели знамена. Ариан пише, че защитниците били изумени. Пратеникът на Александър изтичал до предните им позиции и заявил думите на владетеля: „Предайте се! Сами виждате, че намерих войници с крила.” Вратите на крепостта се отворили. Последвал обрат в събитията. За пръв път се узаконява се мир без война поради любов.  Согдианският владетел Оксиарт организирал бляскаво и богато пиршество. Присъствала и красивата му дъщеря, наричана Малката звезда. Тя танцувала вдъхновено и пленяващо с другите момичета пред краля. Ариан пише, че Александър се влюбил от пръв поглед в нея и по-късно се оженил за 16-годишната Роксана. Тя е описана като най-красивата по това време, единствено жената на владетеля Дарий можела да се мери с хубостта ѝ. 
Историята на обсадата е разказана от Ариан в Анабазис (раздел 4.18.4-19.6).
Средновековните автори продължават летописа: За да бъде още по-траен мирът Александър Велики оженил 10 000 свои войници за 10 000 девойки от древната българска държава. От брака на Александър Велики и Роксана се ражда син – Александър ІV, който по-късно става формално владетел. За съжаление през 309 г. пр. Р. Хр. детето и майка му царица Роксана са били убити в Амфипол по заповед на пълководеца Касандър, за да бъде прекъснат родът на Александър Македонски. Името Роксана (от ирански и алански „roxs” – бляскав и персийски – „зора”) е типично българско женско име от X-ти век в средновековна България. Смисълът му е Сияйна, Лъчиста.