Разчиствах писалището на баща си и там, сред ноти, ръкописи и спомени за Македоно-Одринското опълчение, погледа ми спря върху изрезка от вестник със снимка на мъже в четнически дрехи. Под нея имаше текст „Среща през 1926 г. на останалите живи въстаници от четата на Стоил войвода“. Прикрепен към вестника имаше лист, на който пишеше „Нено Господинов – Брадата“.
Бях чувала това име от разказите на баща ми. Макар и роден в Бургас, той се считаше повече свързан със Сливен. Всички сродници и на двамата му родители бяха от там. Получава кръщение в църквата „Св. Николай“, тъй като в Бургас през 1896 г. няма българска църква. Лятото прекарвал при своя дядо Коста Господинов Сапунджиев, баща на неговата майка Бойка. Името показва занаята – производство на сапуни. В книгата на д-р Симеон Табаков за историята на град Сливен открих името „Коста Господинов“ сред видните представители по занаяти. Самият занаят се наричал „мумджийство“ и е включвал както направа на свещи, така и на сапуни. Коста усвоя тънкостите в правене на сапуни във Виена.
Неговият баща се казва Господин Ненов и е от Клуцохор. Имал е сестра Иванка. По време на Априлското въстание, в своята къща и градини укрива сандъци с униформи и оръжия за въстаниците. Син на Господин и брат на Коста е Нено Господинов. За себе си той казва:
„… аз съм бахчеванджия (градинар, производител на зеленчук) и търсен човек, а при това възрастен. Очите на турците са насочени все към младите и учените.“ По сливенски го наричат „Нено Брадата“. В своите записки баща ми пишеше, че е бил последният председател на 2-ри Сливенски революционен окръг. Има несъмнен принос към „общото дело“ по освобождение на България. Още от 1871 г. и времето на Васил Левски. Дните преди самото Априлското въстание са размити в спомена на живите участници. Един знае едно, друг си спомня друго. Промъква се и въпрос – дали Нено Господинов е допринесъл за залавяне пратеника до Търново и провала на готвеното въстание?!
Нено Брадата е роден през 1844 г. Мнението за него е, че е „добър патриот“, „не е мек и невинен мечтател“, а „смел и опърничав“ като човек. Осигурява подслон на Васил Левски в къщата си, която се намирала в края на града. През 1871 г. Сливен е активен и има самочувствието на окръжен и централен район за освободителното движение. По въпроса какво да се прави, Нено Брадата има свое мнение. Оценява събитията по-трезво и без да страни от общото дело, държи на собствената си преценка.
Когато Сава Райнов се оттегля като председател на комитета и двамата му заместника, учителите Михаил Греков и Атанас Узунов, са арестувани, начело застава Нено Господинов. Издейства съгласие от властта да отвори кафене, където да се срещат революционните дейци. Пази комитетската документация, отговаря за тайната поща. Укрива дрехи и оръжие, обикаля полските села да набира четници за Стоил войвода. Отличава се с това, че приказва по-малко и повечето наблюдава. Улавя неща, които другите пропускат. Има чувство за хумор и с ирония коментира ставащото. Шегува се и със себе си.
Януари 1876 г. сливенци дават пари на Нено Господинов да отиде в Румъния и получи наставления от Централния Комитет. В Букурещ няма БРЦК, а новият е вече в Гюргево. Нено не отива при новите апостоли директно и губи тяхната симпатия. Между указания от стари и нови, и след дадените жертви при въстанието в Ст. Загора през есента на 1875-та, Сливен остава резервиран. Приемат Г. Икономов, защото е земляк, но подготовката изостава. Икономов обновява комитета и съживява революционния дух. Въпреки това отношението към него е хладно. Затова и той се премества в Панагюрище, изпратен от думите на Нено: „Икономов не дойде за агентин, а за салтанат. Той иска хубаво да се облече и да си отиде“.
Режисьор на събитията е сблъсъкът между идеята за общо въстание и идеята за хайдушко-четническа тактика. Панайот Хитов зове сливналии на нов, хайдушки поход още от 1873-та. През 1876 г. 500 българи искат от Великия Везир с прошение „равенство“. Гюргево провожда опитния Стоил Войвода за глава на въоръжената акция. Агитацията води главния апостол Иларион Драгостинов от Арбанаси. Стоил войвода организира военен лагер в Балкана, който да е база за провизии и хора от околността. На 14.03.1876 г. се учредява 2-рия революционен комитет в града. Начело застава Нено Господинов.
Първата пушка в Копривщица гръмва на 20-ти април. Сливен не е готов, но на 23-ти април, срещу Гергьовден, в месността „Колишница“ , Стоил войвода убива Али байрактар, водач на потерята, пратена да го залови. Сливенският комитет праща писмо до Стамболов за случката.
Пратеникът е заловен на връщане при с. Плаково (В.Търново). Разпитван „тутакси изповядва кой му е дал писмото и револвера“. По телеграфа се изпраща заповед за арестуването на Нено Господинов, понеже револвера е негов.
Самият арест става на 26.04.1876 г. Предупреден от свой аргатин,
Нено укрива пазените „книжа и бунтовнически вещи“, също и знамето. Сандъците „с униформи и оръжия предвидливо са заровени в бахчата на баща му, нагоре към Овчарската махала“. При разпита се държи доблестно и не издава никого. Задържането му парализира изцяло подготовката в града. Водят го в Търново, където е намерен неговия револвер, за да се води и самото следствие на същото място според установените правила. Присъдата е „бесило“. Място на екзекуцията – Старата круша в Сливен.
Подобно на всяка друга екзекуция и тази е съпроводена от зурли и дюмбелеци. Тъкмо привършват и от пощата дотичва човек с току що получена депеша – „смъртта“ на Нено Брадата се заменя със заточение на остров Кипър. Чудноватото си спасение той дължи на Съдбата, която го среща с двамата дипломати Юджин Скайлер и Дженерариъс Макгахан. Дължи го и на своя саркастичен хумор, който поразява американците с необичайната смелост за подобна ситуация.
Скайлер и Макгахан отиват на официално посещение в Сливен, когато застигат „четири заптиета на коне, които водят по прашния път бос и окован с тежка верига арестант“. Единият край на веригата е закачен за врата, а другият – за краката. Документи с високопоставени подписи и печати, които представят, им осигуряват възможността да говорят с арестанта. Скайлер знае малко български език. Пита го кой е, къде го водят и какво е направил. Окованият отговаря: „Наричат ме Нено Господинов и съм от Сливен… Не изпущайте утре големия сеир, уважаеми господа. Ще видите бачо си Нено да увисва на въжето… тревожа се и още как! Тревожа се да не би въжето да мине през тази хубава брада и да я развали. Ще бъде язък за нея, знаете…“
Макгахан е удивен от хумора на арестанта, който продължава: „Осъден съм за това, че на един ден път от мене е бил задържан човек с револвер в джоба и когато го набъхтали хубавичко, той рекъл, че револверът бил мой …. Ако има нещо невъзможно, то е именно вашето предположение, господине. Защото мен ме задържаха около седмица преди да избухне въстанието… Освен ако не допущате, ваша милост, че господа османлиите са ме пуснали от тъмницата за кратко – в отпуск, така да се каже, – колкото да се бия под знамето на Стоил войвода, а сетне да са ме върнали отново при въшките и дървениците. Или аз да съм се върнал по собствено желание, за да не ги лиша от възможността да ме обесят.“
В Сливен дипломатите са официално посрещнати от мютесарифа Мехмед Абдул Рефи с почести като държавни глави. Преди кафетата, Юджин Скайлер праща бърза телеграма и се „застъпва“ за Нено Господинов. Това спасява живота на сливналията. След подписване на Сан Стефанския договор, той е освободен.
Днес в Клуцохор, квартал на Сливен, има паметна плоча. На нея е изписано и името на Нено Господинов – Брадата.
Използвана литература:
- Йоно Митев, История на Априлското въстание 1876 г.; 1986 г
- Д-р Симеон Табаков, Опит за история на град Сливен, т.1 и 2; 2002 г
- „Априлското въстание – II-ри революционен окръг“; 1962 г. Графично издание изписано от Г. Кожухарив
- „Априлското въстания и Българската православна църква“;1977 г.