Лемноската каменна стела с пеласгийска писменост /подобна на тази на фригийската и етруската/; разчетена е от акад. Владимир Георгиев, който успя също да разчете и етруската писменост още през 1971 г.
Авторът Божидар Динков в своя научен труд „ПЕЛАСГИТЕ ЕДНА ЗАГАДКА НА БАЛКАНИТЕ И ЕГЕИДА“, изд. „Любомъдрие“, гр. София, 1999 г. твърди, че:
„….. Порфирий /Малх 234-305 г./ в книгата си „Животът на Питагор“, говорейки за бащата на философа /Мнесарх/, отбелязва, че той бил тиренец, от тези тирени /тирсени/, които заселили Лемнос, Имброс и Скирос /тези острови били заселени с пеласги от историко-географската област Тракия/Ария /. Той произхождал от Самос, където бил роден и Питагор
Не случайно Философът Питагор след завръщането си от Египет, Финикия и Вавилон не отива да живее в Гърция или в родния си град на остров Самос, а отива в Южна Италия в град Кротон, който е бил повече етруски (антични българи) , отколкото елинска колония. В Самос се намирало едно от главните светилища на Хера Самоска или Пеласгийската Хера, което подсказва за съществуване на древен пеласгийски (антично български) етнически слой.
В биографичните си бележки за Питагор Диоген Лаерций посочва Самос за роден град на философа и той бил завладян от атиняните, след като изгонили оттам тирените. От Херодот се знае, че Самос участвал в съюза на дванадесетте йонийски градове, сред които имало и част от пеласги. Самос се отличавал от другите градове с особеното си наречие.
Името Самос, което има пеласгийски произход, ни дава едно научно доказателство, за да приемем, че едни от първите обитатели на острова са били пеласги-тирсени (античните българи) . Отново Диоген Лаертски пише, че Питагор имал двама братя – по-старши Евном и по-младши Тирен /вероятно наречен така според родния град на баща му – гр. Тир в Сирия/.
Едно доказателство за това, че някога островите покрай западното крайбрежие на Мала Азия са били населени с пеласги (антични българи) е, че при ромейския император Лъв III, между 710 и 734 г. била извършена административна реформа, според която морската тема /област/ включваща егейските острови покрай западното крайбрежие на Мала Азия, била нарачена Егеос Пеласгос /Aegeos Pelasgos/. И до тогава още се е помнела и съхранила традицията за пеласгийския етнос в Егеида. Спомняли са и думите на Херодот /VII, 95/: „Островитяните и те били пеласгийски народ, който по-късно бил наречен йонийски по същата причина, както и преселниците от Атина – жителите на дванадесетте йонийски градове“ ……“.
Майката на Питагор Партения /Питаида/ също е била местна от остров Самос и се е славела с необикновена красота. Тя била дъщеря на жреца от главния храм на Аполон и от рода на Анкей – древния основател на колонията на о. Самос. Според Ямвлих Халкидски, той също извежда родословието на майката на Питагор от рода на Анкей – вожд на племената на лелегите /според някои те са преселници от Атлантида!/ населяващи крайбрежието на Елада до идването на гръцките племена в историческо време. Съгласно Аполоний Родоски, Анкей е един от участниците в похода на аргонавтите /“Аргонавтика“ I, 188/.
Теопомп и Аристоксен считат Питагор /според родословието на баща му/ за тиренец /етруск/ от един от островите в Егейско море, откъдето в последствие тиренците били изгонени от атиняните /вероятно отново се има предвид остров Самос/. Тази версия вероятно е свързана с това, че етруските българи в очите на гърците били носители на тайнствено религиозно учение и етруския произход на Питагор обяснява неговата собствена религиозна доктрина. Заедно с това то обяснява и неговата неочаквана емиграция именно в Италия, където се установяват етруските /троянците – българи и дардани – българи/ водени от цар Еней след падането на Троя. Кротон, където се установява Питагор е бил етруски град.
Порфирий в „Животът на Питагор“ посочва, че баща му Мнесарх е от град Тир и е тиренец, от тези, които се заселили на остров Лемнос. От Лемнос той ходил по работа в Самос, останал там и получил гражданство и се оженил там за Партения /Партенис/ от рода на цар Анкей. А когато ходел по търговски дела в Италия, винаги взимал и малкия Питагор със себе си……
На о. Самос освен Питагор са родени също и философа Епикур и математика Аристарх.
Важен факт е, че Питагор е бил ярък последовател на древните учения на Орфей и Хермес, обогатени с египетските мистерии, мистериите на Кабирите от о. Самотраки и халдейската езотерична наука и номерология. Сред учениците му е имало също българи скити, като например известния жрец и духовен учител Залмоксис, обожествен по-късно от гетите българи. Именно от него тръгва традицията в Северна България за отшелнически и мистични практики в светилища, пещери и скални манастири, което по-късно преминава и в православното християнство – школата на исихазма……
Гърците си приписват най-нагло, че Питагор е грък, което е абсолютна лъжа. Той е с древнобългарски произход ! Древните автори и традицията са ни оставили ясни сведения, че предгръцкото население на днешна Гърция /в това число и прилежащите острови/ са били древния автохтонен народ на пеласгите и техните родственици, които също са автохтонни, като тези племенни древнобългарски общности не са изчезнали! Ние българите сме генната банка на човечеството и преки наследници на тях!
