Душко Попов произхожда от стар български род, чийто предци са били павликяни, изселили се в края 17-ти – началото на 18 век от района на град Карлово, област Пловдив, Република България. След изселването си в Банадската област, (историко-георграфска област в Източна Европа) те основават селище със същото име – Карлово (сега село Ново Милошево). Там те създават благоустроени селища с училища, църкви, обществени сгради. Основателят на рода на Душко Попов е бил свещеник, затова и фамилията се нарича Попови. Дядото на Попов е бил най-богатият.
Основателят на рода на Душко Попов е бил свещенослужител. Дядото на Душко е бил най-богатият в Банатското селище Карлово. Фамилията Попови се е занимавала с банкерство, промишлено производство, минодобив и търговия.
Родът на майката на Душко Попов е от района на гр. Струмица (сега Република Северна Македония). Нейното име е Зора.
Душко Попов е роден на 10 юли 1912 г. в град Тител, община Тител, област Южна Бачка, Сърбия. За това, че той е с български произход се доказва още веднъж и в книгата „Енциклопедия на шпионажа“, автори Томас Б. Алън и Норман Полмър.
Популярният герой от изключително успешните шпионски романи на Ян Флеминг, Джеймс Бонд (агент 007 – хладнокръвен британски таен агент) има за свой прототип македонският българин Душко Попов (1912 г. – 1982 г.). Кодовото наименование с двете нули в началото показва, че има разрешение да убива. Първите два романа на Ян Флеминг се отразява дейността на Душко Попов по време на Втората световна война (1939 г. – 1945 г.). Често срещаният противник на Джеймс Бонд е СМЕРШ („Смерть Шпионов“). Това е контраразузнавателната структура на съветската армия.
Душко Попов е двоен агент, който се е съгласил доброволно да работи за британците и пристигнал през 1941 г. в още неутралните по това време Съединени щати, за да създаде фиктивна германска шпионска мрежа. Той е югославски предприемач, вербуван от АБВЕРА (немското военно разузнаване), произхожда от заможно семейство. Неговият баща е имал търговски фирми в няколко европейски страни. Непосредствено след това Душко Попов информира за връзките му с АБВЕРА англичаните. Пре декември 1940 г. немците го изпращат с разузнавателна мисия във Великобритания. Висшата разузнавателна структура на британската армия Комисия Двайсет, която се занимава с вербуване на вражески агенти му дава кодово наименование Трисайкъл (Триколка – вероятно отчитайки стремежа му да има две любовници едновременно). Германското му оперативно име е Ханс (Иван). Действайки под контрола на Комисия Двайсет Попов предава на Германия фалшиви сведения за числеността и мощта на британските въоръжени сили.
През юни 1941 г. АБВЕРЪТ му нарежда да замине за САЩ и да създаде шпионска агентурна мрежа. По молба на японците, съюзници на Германия, Попов също е задължен да събира подробна информация за американската военна база Пърл Харбър. За изработването на скици и схеми на месните отбранителни съоръжения е трябвало да замине за Хавайте. Инструкциите на Попов са били във вид на Микроточки върху телеграма, която е бил длъжен да носи на себе си. Попов пристига в САЩ с полет на компанията Пан Американ от Лисабон на август 1941 г. Британците известяват Федерлано бюро за разследване (ФБР) за това, че Попов е двоен агент, работещ за съюзниците. Директорът на ФБР Едгар Хувър (януари 1895 г. – май 1972 г.) не иска да повярва, че наистина е превербуван (той смята, че той заблуждава англичаните и в действителност продължава да работи за немците) и отказва да го пусне да замине за Хавайте. Попов запознава сътрудниците на ФБР с техниката за изработване на микроточките и предава списъка с въпросите, които интересуват германското военно разузнаване и на които той е трябвало да отговори. Много от тях са свързани с американската военноморска база в Пърл Харбър, но ФБР ги пренебрегва и не схваща възможната значимост на германския интерес към Пърл Харбър.
Попов пристига в САЩ със 70 000 долара, които са му дадени от АБВЕРА. Той наема разкошен апартамент на Парк авеню в Ню Йорк и започва да обикаля нощните клубове. ФБР го поставя под наблюдение и монтира микрофони в жилището му. „Трябва само да се наведа, да помириша букет от цветя – оплаква се Попов, – и ще си одраскам носа в някой микрофон“. Той непрекъснато говори, че немците може да загубят доверието си към него, ако в близките дни не започне да им предава правдоподобна информация за Съединените щати. Такава информация за него е подготвила британската Комисия Двайсет. Хувър не помага с почти нищо. В съставеното от ФБР 1421-странично досие на Попов (минало през щателна „санитарна обработка“) се споменава и за това, че сътрудниците на ФБР предават информация на Йосиф Броз Тито (1 януари 1953 г. – май 1980 г.) (за изпращане в Германия) броеве на Инфънтри джърнъл и одобрени за пресата материали за армията на САЩ. Управлението на Военноморското разузнаване „не може да осигури специфична информация, която да е подходяща за данни от контрашпионажа“, се казва в меморандум на ФБР.
Сътрудниците на ФБР излизат в ефир от името на Попов с помощта на неговата нелегална радиостанция, но не разрешават на самия македонски българин да работи с нея. В края на краищата пре юли 1943 г. Попов се връща във Великобритания, където успешно продължава кариерата си на двоен агент, действащ против немците д юни 1944 г. когато съюзниците дебаркират в Нормандия.
“Познавах Душко Попов добре по време на войната. Той рискуваше и направи много за нас. В някои отношения може да е бил прототип на супергероя на Ян Флеминг. Беше един от най-смелите и весели мъже, които познавах, притежаваше невероятен чар и изключителен магнетизъм“.
За него пише английският разузнавач Юин Монтъгю (1901–1985), който е и съдия и писател. Монтъгю служи като картечар-инструктор в американска военноморска и военновъздушна база през Първата световна война. Учи в колежа Тринити в Кеймбридж и в Харвардския университет, а през 1924 г. полага адвокатска клетва. рез Втората световна война Монтъгю служи в отдела по ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ към Адмиралтейството, където организира операция МИНСМИЙТ – една от най-важните клопки, залагани на германското разузнаване през войната. От 1945 до 1973 г. заема длъжността военносъдебен съветник на военноморския флот. рез Втората световна война Монтъгю служи в отдела по ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ към Адмиралтейството, където организира операция МИНСМИЙТ – една от най-важните клопки, залагани на германското разузнаване през войната. От 1945 г. до 1973 г. заема длъжността военносъдебен съветник на военноморския флот.
Авторът на романите за Джеймс Бонд (Душко Попов), Ян Флеминг е сътрудник на британското военноморско разузнаване. Флеминг работи кратко време като журналист и брокер на стоковата борса. През 1939 г. е призован в армията и попада във военноморското разузнаване като помощник на неговия ръководител. В по-късните романи на Флеминг за Джеймс Бон представя факти и събития, които се отнасят за съвместната му работа с неговия ръководител контраадмирал Джон Годфри, директор на военноморското разузнаване (ДВМР) и Максуел Найт – ръководител на отдела за борба срещу подривните действия към МИ-5. Флеминг е вдъхновен от разказите на брат си Питър, който работи в британското Управление за специални операции (УСО). Дофри много цени Флеминг за активността и чувството му за отговорност. Веднъж той казва: „Ян може да изпълнява поста директор на военноморското разузнаване, а аз да му бъда военноморски съветник“. Според естеството на работата му Флеминг почти няма отношение към оперативната дейност и всъщност е „кабинетен служител“, въпреки че винаги носи десантен нож и писалка със сълзотворен газ. Много са легендите за отчаяната му храброст през войната, но изглежда тези истории са съчинени след като романите за Джеймс Бонд стават популярни. На път за САЩ по време на войната Флеминг спира за известно време в Лисабон. Преживяванията му от играта на хазарт в едно казино край Есторил са основата за пресъздаването на обстановката в Казино „Роял“ (Casino Royale, 1953) – първата книга за Бонд. В това казино Ян Флеминг се среща с Душко Попов. В продължение на повече от месец двамата британски разузнавачи общуват и заедно изпълняват обща мисия по разкриването на специалният шифър на радиопредаванията на АБВЕРА, който е известен под наименование „ЕНИГМА“. Така бъдещият автор на шпионските романи за Джеймс Бонд се позовава преди всичко на уменията и постиженията на разузнава Душко Попов. В Ню Йорк Ян Флеминг се среща с Уилям Стивънсън – ръководител на представителството на британското разузнаване в САЩ и подобно на Бонд (Душко Попов) е почитател на качественот мартини. Флеминг се среща и с Джеймс Донован – по-късно ръководител на Управлението на Стратегическите служби (УСС). По-късно президентът Джон Кенеди прави добра реклама на Джеймс Бонд в Америка като казва, че от Русия с любов е една от 10-те
му любими книги. През 60-те години Флеминг пише всяка година по една книга за Джеймс Бонд. Литературните му творби са еднакво популярни и в САЩ, и в Англия. Много от тях са филмирани. По-известните книги на Флеминг за Джеймс Бонд са „Да живееш и да умреш“, „Мунрейкър“, „Диамантите“ са вечни, „Д-р Не“‘, „В тайните служби на Нейно величество“ Живее само два пъти“ и др.
Душко Попов работи съвместно с Ким Филби, който по това време е ръководител на отдел МИ6. Този отдел се е занимавал с разузнаваческа дейност по отношение на Съветския съюз. Комунистическата власт в България не желае да бъде популяризирано името на Душко Попов като прототип на Джеймс Бонд. Тайните служби на Социалистическа България под диктовката на КГБ (Комитет государственной безопасности СССР) решават да създадат антипод на Джеймс Бонд, като техният сътрудник, известният тогава писател Андрей Гуляшки (май1914 г. – юли 1995 г.) написва романи с антипода на Джеймс Бонд – Авакум Захов. В книгата мисията на Захов, публикувана с оригиналното заглавие Авакум срещу 007 в поредица на в. Комсомолска правда, така срещу Бонд се изправя комунистическия герой. Ръководителят на Бонд, чийто прототип е Макс Найт – директор на отдел В-5 в МИ-5 нарича себе си М по аналогия с кодовото наименование на ръководителя на МИ-6 С. Смъртта на Ян Флеминг през 1964 г. не означава, че е настъпила смъртта на Джеймс Бонд. Издателите на 007 поверяват на Джон Гарднър задачата да опази Бонд жив. Гарднър изменя на Бонд с шумен герой, наречен Бойски Ъукс, в Ликвидаторът и още няколко книги.