През 1948 г. при организирани археологични разкрития бяха открити останките на най-големия античен град Севтополис. Това е столицата на могъщата Одриска империя. След завоюваната балканска част на империята от Рим, градът продължава своето развитие чрез преселение на неговите жители на Кримския полуостров като запазва своето име. Това е сегашният град Севастопол. През 1955-1956 г. руините на Севтополис остават на дъното на създадения яз. Копринка (Казанлък). Столицата на Одриското царство по своето великолепие и архитектурно градоустройствен план превъзхождал известните древногръцки градове Атина и Спарта. От писмените извори знаем, че тези градове са плащали данък на град Севтополис, с който са откупували своята независимост. Там се секат първите монети в света, върху които релефно е изобразена известната казанлъшка роза, от чиито цветове са добивани лечебни разтвори, масла и мехлеми – една от най-търсените търговски стоки през Античността. Именно това розово производство и преработване стои в основата на икономическия просперитет на целия район около град Севтополис. Изящното изкуство и великолепие на подмогилните съоръжения, начени „тракийски гробници“ се дължи именно на икономическото състояние на гражданите на областта и на близките древнобългарски селища. Казанлъшката котловина, някога част от Одриската държава, днес е наречена Долината на тракийските царе. През втората половина на IV в. пр. Р. Хр. тук древнобългарският владетел СевтIII издига своята столица. С течение на времето долината, заключена между отвесните склонове на Стара планина и вълнистите била на Средногорието, се превръща в своеобразен мавзолей на открито, по подобие на долината на царете по поречието на р. Нил в Египет. До момента са разкопани над 50 могили, открити са забележителни гробници и гробни съоръжения, златни накити, великолепни произведения на българското изкуство, множество внесени предмети от Древна Гърция и др. В т.нар. Долина на тракийските царе се намира и прочутата Казанлъшка гробница, включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО; могилата Оструша, в която гробницата е изградена от два монолитни каменни блока с обща тежина 60 т; могилата Голямата косматка (V в. пр. Р. Хр.), където се намира една от най-величествените и богати български гробници, с открити в нея съкровища с огромна стойност и още десетки други.
Сведения за одрисите се съдържат още в Омировия епос. Те първи сред древнобългарските племена образуват своя трайна държава – Одриското царство, която съществувала от V в. пр. Хр до I в. сл. Хр. и се разпростирала на пространствата на днешна България, Северозападна Турция и северните части на Гърция. За тях дава сведения и Херодот във връзка с похода на Дарий I срещу скитите, когато персийският владетел преминава през обитаваните от тях земи. Тукидид също споменава одрисите и техните военнополитически проявления. Одрисите и град Одриса се споменава в епитомето на източно-римския (грешно наричан византийски) географ Стефан Византийски, живял през VI в. по времето на император Юстиниан I Велики (527 – 565) Одриското царство е държавно обединение на древнобългарските племена, обединени от одрисите, възникнало в началото на V век пр.н.е. и окончателно присъединено към Римската империя през 46 година. Възникнало в Югоизточна Тракия, постепенно обхваща обширна територия, населена с антични българи, и гръцки полиси, простиращи се от земите между Вардар (Аксиос) и Струма (Стримон) на запад до Дунав (Истрос) на север, Черно море (Евксински понт) на изток и Бяло море (Eгео Пелагос) и Мраморно море (Пропонтида) на юг. Първият могъщ владетел, известен в изворите, е Терес I. В V в. пр. Хр.
Тукидид пише: „Одриското царство се простира от Абдера към Черно море (Еквисински понт) до устието на река Дунав (Исътр)…Навътре в страната разстоянието от Бизантион до Струма (Стримон) се взима от добър пешеходец за 13 дни.“
Държавата се развива при синовете му Спарадок и Ситалк, укрепва при управлението на Севт I и Амадок I, достига разцвет при Котис I. При следващите владетели Одриското царство попада и се освобождава от хегемонията на Древна Македония (антично българско царство, възникнало според сведенията на гръцките хронисти през 808 г. пр. Хр. и съществувало до 148 г. пр. Хр. или над 640 години. Държавата обхваща най-общо територията на днешна Егейска Македония с главен град Пела. За кратък период от време укрепва при управлението на Филип II Македонски и за около 10 години се превръща в мощна световна империя, след като Александър Велики завладява част от познатия свят, с което слага началото на елинистическия период в историята на Югоизточна Европа и Изтока.)
Одриското царство преживява нашествията на келтите. 200 години отстоява независимостта си от Рим и чак в 46 г. става римската провинция Тракия. Одриското царство е предпоследната трайно завоювана от римската империя област, ако не се брои Дакия, образувана в 170 г. и постепенно напусната от 117 г. до 272 г., когато е изпразнена окончателно. След Тракия е завладяна само Арабия в 105 г. завоювана от Арабите в 638 г.
Счита се, че Терес I поставя началото на първата могъща и голяма антично българска държава (първа половина или средата на V в. пр.н.е.). Тя се простира по теченията на Марица, Арда и Тунджа до крайбрежията на Черно, Мраморно и Егейско море. Владетелите обикалят постоянно подвластната си територия и отсядат в множество царски резиденции. Един от тези царски градове вероятно е бил Кабиле (близо до днешния Ямбол), а Севт III построява града-резиденция Севтополис (днес на дъното на язовир Копринка край Казанлък) – умишлено потопен от тогавашната власт по „препоръка“ на Съветския съюз.
При сина на Терес – Ситалк, държавата се разширява значително. Завоювани са територии и на север от Хемус (Стара планина), чак до устието на р. Дунав. Според Тукидид владенията на одрисите започват от Абдера при устието на р. Места и се разпростират чак до устието на р. Дунав. В пределите на Одриското царство влизат и земите на други антично български племена, които са покорени от Ситалк и му плащат данък. Ситалк сключва мирен договор с Атина в навечерието на Пелопонеските войни през 431 г. пр.н.е. и обещава военна помощ, която договореност в крайна сметка не изпълнява. Амбициите на Ситалк са да разшири границите на държавата в западна посока, за сметка на Древна Македония и на нейния владетел Пердика. През 424 г. пр.н.е. царят води битка с трибалите (антични българи), но претърпява неуспех. През същата година Ситалк умира, без да е сигурно дали загива на бойното поле или смъртта го настига в резиденцията му.
На престола се възкачва Севт – впоследствие наричан Севт I. Новият цар продължава активните икономически и политически операции на своя предшественик. Известно е, че Севт успява да поднови съюза с атиняните. През периода 424 – 421 г. пр.н.е. става забележително увеличаване на данъците от гръцките градове по североизточното Егейско крайбрежие. Те достигат до 400 таланта злато и сребро. Предполага се, че Севт ги е поставил под своя зависимост. Той събира войска от наемници гети( антични българи) и започва военна кампания срещу атиняните на югоизток, в района на Тракийския Херсонес (Галиполи). Севт завладява един град, който най-вероятно е Кардия. Събитието се датира към 411 г. пр.н.е., но от този момент нататък сведенията за българския цар се губят в изворите. Последният велик одриски цар е Котис I (IV в. пр.н.е.). По време на неговото царуване Одриското царство постига своеобразен връх в политическия си живот. Според античните автори той заема престола след преврат. Царят влиза в историята като съюзник на Атина. Получава почетно гражданство в знак на приятелство. Котис не прибързва с военните действия. През 362 г. пр.н.е. българските войски нахлуват в Тракийския Херсонес (Галиполи) и покоряват няколко града. Междувременно Котис се среща и с новия владетел на Македония – Филип II. Не е известно за какво са се договаряли. През 359 г. пр.н.е. малко след договореностите с Филип II Котис е убит от двама братя от Енос…вероятно по поръчка на Атина. Така Котис не успява да довърши Херсоненската офанзива.
След смъртта на Котис Одриското царство се разделя на три части. Настъпва период на децентрализация, на обособяване на нови или на странични държавни организации. Следват години на упадък. От смъртта на Котис I и разделянето на царството между тримата му синове се възползва Филип II, който нахлува с войските си в Тракия и покорява едно по едно малките одриски царства. След смъртта на Филип II Александър Велики утвърждава хегемонията на Древна Македония в Тракия с военен поход. При наследника на Александър – Лизимах – одриските владетели отхвърлят неговата хегемония. Най-известният владетел от този период, края на IV в. пр.н.е. е Севт III – разкопана е неговата столица Севтополис и е открита неговата гробница в могилата „Голяма косматка“. През 313 г. пр.н.е. по време на борбата си с Лизимах антично българският владетел настанява свои гарнизони по черноморските градове. Те обаче се вдигат на въстание, което той не успява да потуши. След това събитие данни за одриския предводител Севт III не се срещат. През III в. пр.н.е. от север нахлуват келтите. Завладяват част от българските земи и атакуват Мала Азия, където са разбити при Пергам. В 279 г. пр.н.е. те основават келтско царство със столица Тиле (днешното село Тулово). Вероятно последният му владетел е Кавар в района на Бизантион. През 213 пр.н.е., както свидетелства Полибий българите унищожават съществувалата само 66 години келтската държава на Балканите. След като покоряват нахлулите келти одриските владетели отново въздигат държавата от периода II-I в. пр.н.е. Български отряди се бият в битката при Пидна срещу настъпващите в Македония римляни. Впоследствие династични борби и сепаратизъм отново разпокъсват държавата на малки царства и владения. В средата на II век пр. Хр. Тракия изпада в зависимост от римляните и след 200 години съпротива, и лавиране – в средата на I в. сл. Хр., след смъртта на Реметалк III, който не оставя наследник – от Одриското царство в 45 – 46 г. сл. Хр. е образуваната римска провинция Тракия.