Думата ТАМГА има древнобългарски произход и е свързана с древните ритуали за определяне на собствеността. Има няколко значения: „тавро“, „клеймо“ и „печат“. Последното значение е основно. „Тавро“ се нарича траен, изкуствено създаден белег на домашно животно с цел неговото разпознаване. Процесът на поставяне на „тавро“ се нарича „тавриране“. Най-често „тавро“ се поставя на коне и на говеда. Извършва се върху открити части на тялото и по-рядко – върху копитата или рогата. „Таврото“ представлява комбинация от числа, букви или символ. „Тамга“ има санскритски езиков произход (от санскр. „asta m“ – „залязване на слънцето“; „astaM gam“ – „залязване на звездните светила“ и „katam`a“ – кой, който (един от многото)“. Най-точно „тамга“ означава родов фамилен знак. Като правило, потомците на определен род заимствали тамгата на своя прародител и добавяли към нея допълнителен елемент или я видоизменяли, запазвайки основното символно знакосъчетание. Тамгата е разпространена най-вече сред народите, които са се формирали в състава на Старата Велика България, като: карачайци, балкарци, руси, франки, абхазци, черкези, татари, башкирци, узбеки, монголи, казахи, киргизи, осетинци, азербайджанци, кумики, турци, ногайци, марийци, ингушети, чеченци и др. По време на Старата Велика България тамгата придобива ново значение – „документ с кански (владетелски) печат“, „паричен налог“. Руската дума „таможня“ („митница“) произхожда от древнобългарската дума „тамга“.
Системата на тамгата може да се смята за знакова система, различна от писмеността. Тамгата вследствие на своето основно предназначение (като знак за родова или племенна принадлежност) несъмнено се отнася към разреда на най-важните историко-документални източници. Думите „тамга“ и „печат“, заедно с думите „книга“ и „Бог“, имат древнобългарски произход. От древнобългарския език са заимствани във всички други съвременни езици. Тези думи са част от техните основни речникови фондове, а това е безспорно доказателство за основополагащата роля на българската държавност и култура в развитието на човешката цивилизация. За прототип на тамгата, според наличните етнографски данни, служили различни прости геометрични фигури (кръг, квадрат, триъгълник, ъгъл и т.н.), сакрални пиктограми, птици и животни, битови предмети, оръдия на труда, оръжия и конски амуниции (сбруи), украшения от мъжки колани, а понякога и различни писмени знаци. Възможно е прототипите на много знаци да произлизат от тотемни растения и животни или от други символи, които произхождат още от времето на родово-племенните отношения. Ето защо графемите на много (особено несложни) знаци или символи може да се използват едновременно или последователно в няколко географски, културно и хронологично несвързани социума. При това пиктограмите се подлагали на определена стилизация или дизайн при нанасянето им върху избран материал със съответни инструменти, като: длето, нож, тесла и др. Основните изисквания, предявявани към изработването на тамгообразния знак или символ, са графична изразителност и лаконичност, а също и възможност да се моделира, видоизменя в рамките на съществуващата рамка или на изобразителната схема. Вероятно се смята, че постоянното използване на знака чрез нанасянето му върху различни материали (камък, кожа, дърво и т.н.) ще се извършва по-леко, по-удобно, ако тамгата не е сложна за изпълнение. От тамгата е призлязъл гербът. Той е официален отличителен знак на държава, град, област, щат, федерация, род, семейство, съсловие, сдружение и др. Обикновено се изобразява върху знамена, печати, парични знаци, официални облекла и др. Науката, която се занимава с произхода, създаването и използването на гербовете, се нарича хералдика. Заслужава да се отбележи, че езиковият произход на синонима на „тамга“ – „тавро“, също е санскритски. Произлиза от санскритската дума „tvar“ (U. pr. tv`arati/tv`arate – I; AA. pf. tatvar`e; aor. `atvariSTa; pp. tvarit`a; turN`a, tvaritam adv.), която означава „бързо, скоро, спешно, или веднага да отбележиш или да решиш“. Редица названия произхождат от думата „тавро“.
Те са: 1) Таврически полуостров (нарича се още Кримски полуостров; в „Увещевание к язычникам“ от Климент Александрийски (ок. 150 г. – ок. 215 г.) пише: „Племето таври, живеещи на Таврическия полуостров, когото хванат от чужденците, претърпели корабокрушение на море, веднага го принасят в жертва на Таврическата Артемида“); Таврика (гр. „Тayrikn“) – южната част на Кримския полуостров. В античните източници названието „Таврика“ се употребява за обозначаването на територията на таврите и по-точно, на целия Кримски полуостров, наричан още Таврически Херсонес.
Според Херодот (ок. 484 г. пр. Р. Хр. – ок. 425 г. пр. Р. Хр.) северната граница на Таврика преминавала по линията на съвременните градове Евпатория – Симферопол – Теодосия, т.е. Таврика включвала всичките три града на Кримските планини, както и Керченския проток (тогава известен като „Кимерийски Босфор“), Таманския полуостров, северното крайбрежие на Черно море и бреговете на Азовско море, известно като Меотидско езеро. На тази територия имало 42 градски центъра. По-големите градове били Фанагория, Тмутаракан, Нимфей, Мирмикей и Пантикапей (Боспорус). Последният бил столица на Боспорското царство, образувано през V в. пр. Р. Хр. на тази територия, но включващо и цялото Черноморско крайбрежие. Първите владетели са от династията на Археанактидите (479–438 г. пр. Р. Хр.), произхождаща от древнобългарските племена карийци, или кари, населявали югозападното крайбрежие на Мала Азия. Те произлизат от хетите (I хил. пр. Р. Хр.). От 438 г. пр. Р. Хр. династията на Археанактидите е последвана от династията на Спартокидите (438–107 г. пр. Р. Хр.). Първите ѝ царе са представители на античните българи, живеещи на Балканския полуостров и неправилно наричани „траки“. Тази династия управлява Боспорското царство 330 години. Доказателство за древнобългарския произход на Боспорското царство са имената на неговите царе, които са безспорно антично български – Котис, Раскупор, Спарток (Спартак), Реметалк и т.н. Боспорското царство е съществувало през периода от V в. пр. Р. Хр. до IV в. Същите земи са и част от територията на Старата Велика България 150 години по-късно. Необходимо е да се знае, че освен името на боспорския цар Аспург (10–37), което е твърде подобно на името на Аспарух, още имената на трима от боспорските царе, които се срещат в корпуса на Боспорските надписи – Гостас, Телесиус и Омарус, удивително напомнят на Гостун, Телец и Умор, български владетели, посочени в Именника на българските князе (канове, владетели) (виж Корпус Боспорских надписей, М. – Л. 1965, № 924, № 59, № 1099). Столица на Старата Велика България (Кубратовата държава) е гр. Фанагория, който е бил в състава на Боспорското царство. В Именника на българските канове ясно се посочва: „пет князе държаха княжеската власт отвъд Дунав 515 години“. Това насочва към териториите, разположени на север от р. Дунав, т.е. в Северното Причерноморие, или земите на Боспорското царство. Таврите (кимерийци, кимери) са древнобългарски племена, познати под общото название „скити“. Те са обитавали степната зона на Северното Причерноморие от р. Дунав до р. Дон, наричана още Скития. Част от скитите са били наричани савромати (сармати), саки и масагети. От масагетите по-късно се образуват племената на остготите и на вестготите. Масагетите произхождат от гетите – древните предци на българите. По свидетелстване на Страбон (ок. 64/63 г. пр. Р. Хр. – ок. 23 г.) и на Плиний Стари (между 22 и 24 г. – 79 г.) станало съкращаване на територията на Таврика. Названието „Таврика“ се среща и в Средните векове. През XIX и началото на XX в. в територията на Таврика (Таврия) се включват районите на Южна Украйна, влизащи в Таврическата губерния (Северна Таврия); 2) гр. Таврийск (от 1983 г. в Херсонска област, Република Украйна); 3) Тавриск – древногръцки скулптор, II – I в. пр. Р. Хр.; 4) Таври (тавроскити) – древнобългарско население, обитавало южната част на полуостров Крим (Таврика или Таврия) през IX в. пр. Р. Хр. – IV в.; 5) Тавр (Торос) (тур. „Toros lar“) – название на планина в Южна Турция. Нейната дължина е ок. 1000 км, а височината ѝ достига 3726 м; 6) Гр. Тебриз в Северозападен Иран, административен център на областта, наричана Източен Азербайджан. Основан е през III–IV в., местното название на таврите е „тапури“ („тепур“, „тебер“). Тази разновидност на древнобългарското племе „таври“, или „тапури“, живяла по южното крайбрежие на Каспийско море. Територията на тапурите в миналото се наричала Тапуристан; 7) Минотавър – митично чудовище с тяло на човек и глава на бик, и др.
Публикация: Иван Тренев