„Успение Кирилово“ и „Успение Методиево “ са написани през 11 век в Охридската книжовна школа. В двете животоописания пише, че бащата на Кирил и Методий Лъв е родом БЪЛГАРИН, а те са БЪЛГАРИ!
„Успение Кирилово “ описва какви са Кирил и Методий по произход и техния баща Лъв, но това е и единственото за сега Житие, което Ни дава и името на майката на двамата братя. Най-ранният писмен препис на Кирилово Житие е именно Букурещският препис на „Успение Кирилово “ от 13 век, който препис се пази в архивите на Националната библиотека на Румъния в Букурещ. Преписите на всички останали Жития на двамата светци са доста късни, като най ранните са от 15 век или два века след житието „Успение Кирилово „
Текст на житието „Успение Кирилово „
„Отечеството на този преподобен наш отец Кирил беше триславният и велик град Солун, в който се и роди.
Българин по род, той се роди от благоверни и благочестиви родители. Името на баща му беше Лъв,
а на майка му – Мария, богати и първенци в този град, и благочестиви,
и имащи в душата си страх Божий, въздържащи се от всяка зла постъпка.
И родиха син, чието име в светото кръщение е Константин;
и го дадоха на дойка да го откърми.
Но той не искаше да бозае от чужда гръд, а само от майчината си.
Майка му го откърми и го наставляваше в благочестие и благоверие.
А когато стана на подходяща възраст, дадоха го да се учи на книги.
Това дете видя насън някакъв мъж, който стоеше,
показваше му девици и му говореше: „Константине, избери си, която искаш.“
А той, видял една красива девица, украсена със скъпоценен камък и бисер, чието име беше София, нея взе за себе си.
Същият Константин от младини живя в чистота, сякаш ангел,
като странеше и бягаше от житейските наслади и постоянно прекарваше времето си в пеене на псалми и песни,
и духовни послушания следвайки винаги един път.
Когато царският логотет чу за неговиге добродетели, изпрати да го повикат.
А той дойде в Цариград и тук се обучаваше с племенника на цар Михаил.
И на третия месец усвои граматиката, геометрията и Омир при Лъв и при Фотий. Усвои и цялото философско учение: и риторика, и аритметика, а и астрономия и музика.
Тогава цариградският патриарх Йоан беше повдигнал ерес и хулеше светите икони; и бе свален от престола от светия събор.
Като отиде при него, Констанин Философ го изобличи и обори злочестивата му ерес.
След това отиде в Брегалница и там намери някои от славянското племе покръстени.
А които пък намери непокръстени
тях той покръсти и ги насочи към православната вяра.
И им написа книги на славянски език.
И тези, що насочи към християнската вяра, бяха 54 000.
Сред сарацините стана пререкание за Света Троица.
И изпратиха сарацините при цар Михаил [да се допитат] за Света Троица и за православната вяра.
Царят пък веднага изпрати Философа да върви там.
А той, като отиде, разобличи нечестивата Мохамедова ерес.
И бяха посрамени от Философа и го напоиха с чародейно биле с отрова;
но чрез Божията благодат той стана невредим от тяхното чародейно биле.
Изпратени бяха от княза-каган на Хазария пратеници до цар Михаил, които търсеха човек,
та да ги научи на православната християнска вяра.
Понеже те още не бяха християни, насилваха ги сарацини и евреи, за да ги приобщят към своята нечестива вяра.
Цар Михаил изпрати Константин Философ заедно с брат му Методий.
А като стигнаха до Херсон, [Константин] се научи на еврейска реч и на книгите, превеждайки граматиката на осем части.
И тук намери самаританин и самаритански книги.
Като се отдаде на молитва и прие от Бога разум, започна да чете тези книги.
И покръсти самаританина и сина му.
Тук той чу, че свети Климент още лежи в морето.
Помоли се, убеди херсонския архиепископ заедно с целия клир и се качи на кораб.
Когато отидоха на мястото и морето се успокои напълно, започнаха да копаят и да пеят.
И веднага се разнесе благоухание сякаш от множество кадилници и след това се явиха светите му мощи.
Като ги взеха с велечестие и слава, те ги внесоха в града.
И като излезе от този град, Философът тръгна на път.
И ето – нападнаха го ратници – войни маджари.
Философът пък отправи молитва и ги уговори.
Те слязоха от конете, поклониха му се и го изпратиха с чест.
И се качи на кораб, та пое пътя за Хазария.
И излезе на някакво езеро при Кавказките планини,
и стигна при хазарския княз-каган.
И като се събраха тук сарацини и евреи, водиха с Философа много прения.
А Философът заедно с брат си Методий разобличи злочестивата им ерес и ги опроверга.
Каганът пък, като видя, че Философът разобличи ереста им, извика със силен глас:
„Ето, виждам как Философът с Божия помощ повали на земята еврейската гордост, а сарацинската дързост преметна на другия бряг на реката.“
Константин Философ научи всички люде и кагана на православната вяра и покръсти него и 200 знатни мъже, и много други. Каганът му поднесе много дарове;
той обаче не пожела да ги приеме, но измоли от него много народ пленени християни.
Когато тръгна оттам, достигна до безводни места, а там намериха солена вода.
Той отправи молитва и водата стана сладка.
И пиха той и ония, що бяха с него.
И стигнаха до Херсон.
И тук предсказа за епископа на града, че от този живот ще се представи [на Бога], както и стана.
След това дойде при фулския народ.
Тук намери грамаден дъб, сраснал с череша, комуто принасяха жертви, наричайки го Александър.
Философът утвърди тези люде в православната вяра, а оня дъб разкопа и отсече.
И после се върна в Цариград.
Тук намери пратеници, изпратени при царя от Ростислав, княза на Велика Моравия, които молеха за учители по православната вяра.
Тогава Философът с неговия брат бързо бе изпратен от царя.
Щом достигна до Велика Моравия, беше приет от княз Ростислав.
Тук, като преведе книгите от гръцки на славянски език и ги покръсти, приобщи ги към православната вяра и ги научи на славянските книги.
И после отиде в Панония и тук бе приет от Коцел, лешкия княз.
След това той взе 50 ученици и ги научи на православната вяра и на славянските книги.
Тук намери и много еретици и разобличи и посрами тяхната ерес.
Философът измоли от княза 200 души пленени християни и ги освободи.
Когато римският архиепископ узна за Философа, изпрати за него, та да дойде в Рим, носейки мощите на свети Климент.
Щом римският папа Адриан чу за тялото на свети Климент и за пристигането на Философа,
посрещна го с почест и с целия клир, със свещи и с кадила, благоуханни и благовонни.
И папата целуна тялото на свети Климент, и го внесоха в Римския град.
Философа пък папата прие с любов и голяма чест.
А учениците на Философа, които го последваха от Панония и от Моравия, по папско нареждане бяха посветени от двамата епископи Формоза и Кондрах. Идваха при Философа за прения евреи и още и някои епископи еретици идваха с тях.
Той изобличаваше злочестивата им ерес и ги посрамваше.
Множество народ от римляните пък идваха при него и той ги учеше на православната вяра, а те възприемаха неговите поучения.
И после прие монашески образ и тогава беше наречен Кирил.
В този монашески образ прекара 50 дни. Когато разбра за своето представяне [пред Бога], повика ученика си, който беше епископ в Ликия, Сава, Ангеларий, Горазд и Наум.
И ги упъти в православната вяра, като ги поучи.
И така предаде духа си в ръцете на Живия Бог, Когото възлюби от младини. Нека с неговите молитви да утвърди Господ Бог всички царства на православните християни вовеки веков.
И нас да сподоби Господ Бог със своето царство в безконечните векове.
Почина Константин, наричан Кирил, на 40 години в 14-ия ден на месец февруари, индикт втори, а от Сътворението на света през 6377 година (869 г.).
Честното му тяло бе положено в църквата на свети Климент, където лежи и тялото на този светец.
И досега светият ковчег дава целебни дарове на ония, които идват с вяра и любов. Амин.
Автор: Иван Тренев