Васил Левски – Писма и документи – извадки

май 30, 2024

Демократска република

Днешният век е век на свободата

Г-не, днешният век е век на свободата и равноправието на всички народности. Днес всеки притеснен и потиснат, всеки, комуто тежат робските синджири на врата и който носи жалостното и срамно име роб, е напънал всичките си сили – и нравствени, и физически – и търси случай да отърси от себе си по какъвто и начин да би било робското тегло, да разкъса робските вериги и да отстрани далеч от себе си името роб. [Всеки] иска да живее свободно и да се наслаждава на божията природа, [всеки] иска да бъде човек. Роби сме и ние българите. В нашата татковина върлуват турски разбойници и еничери и нашите долини ечат от робски въздишки и охкания. Но и ние търсим случай да разкъсаме роските вериги, да изгоним далече от земята си турските кеседжии, да подигнем и изградим храма на първата свобода и да дадем всекиму своето.

Левски до богат българин във Влашко
6.10.1871 г.

Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република

П о д б у д а. Тиранството, безчовещината и самата държавна система на турското правителство на Балканския полуостров.

Ц е л. С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв [са] откупили, в което днес безчовечно беснеят турските кеседжии и еничери и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата свобода. И турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи.

За извършването на такава революция са нужни:
1) уреждане [организация], 2) пари, 3) хора, 4) оръжие и други бойни потреби.

За да се приготви всичко това и се извърши самата революция, наредиха се хора, избрани със съгласието на по-голямата част от българския народ, [които] съставиха Централен български революционен комитет.

Из „Нареда [проектоустава] на работниците за освобождение на
българския народ“ – подбуда и цел.

Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“

Бай Каравелов,

Вие като честен и свободен български вестникар, такъв Ви показва и листът „Свобода“, който издавате, [се борите] без разлика за всеки народ, който би показал, [че иска] да живее [свободно].

Ние, българите, бяхме честити чак сега да се сдобием с напълно свободен вестник, [който] дава право на всекиго да представи народното ни мнение пред света. И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия [и] Македония. От каквато и народност да живеят в този наш рай, [те] ще бъдат равноправни с българина във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“. Същото желаем и на братята сърби, черногорци, румънци и пр. да не остават след нас [и] в едно и също време да дадат гласа си. Време е с един труд да спечелим онова, което са търсили и търсят братята французи, т.е. млада Франция, млада Русия и пр. Колко скъпо и с какви загуби? Брат брата, син баща, бащата сина си да убива? Сега е време да преварим това зло. [Защо да водим] втора борба? Сега е лесно и можем с малко материал да се спасим от това гнусно и невярно тиранство, сто пъти по-назад от нас във всичко. Неговите топове, неговите игленки пушки са в нашите ръце. Само ни трябва още мъничко време да поработим [няколко] години. Но [само] тогава [след като поработим], бай Каравелов, както ви пиша в писмата с братя Марина [п. Луканов] и Иван [Драсов], с божя воля ще съсипем гнилата и страхлива държава, та да съзидаме друга многотрайна по новото зидане. Да съсипем, казвам, гнилата и беззаконна държава, но не хората, не жените и децата им. [Стига] само да се покорят на горните свети закони, [те ще са на] равно с българина.

Бай редакторе, чрез вестника Ви или както намерите за по-добре, да питаме братята сърби: ще ли ни подадат ръка против общия ни враг в едно време, или не? Нека ни кажат искрено, та да знаем какво да работим и ние, и те, щото да не проливаме много кръв. Срамно е ние да сравняваме силата си с такива гламавци, каквито са турците… Когато неприятелят ми е по-гламав от мене, той е в ръцете ми с всичкия си материал.

Питаме: сега, когато искаме да вървим към правия живот и свобода, кой мойе да застане на пътя ни, ако не иска барим гласа си да даде за доброто? Мисля никой [няма] да смее.

[Трябва] да се даде правото на всеки народ, па и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободно. И ние, българите, отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата. Всекидневните ни убийства, потурчванията на грабнатите ни невръстни деца, обезчестяването на девойките и жените ни от турците са били всекидневно оплаквани с кървави сълзи пред европейските консули. На нашия прегракнал глас – никакъв отзив, отникъде помощ, напротив, стават учители против нас. Тогава где остава тяхното образование и човещина? И все тъй ли ще се оплакваме и ще се надяваме на техните лъжи? Не, наместо сълзи, сега леем куршуми, а надеждата ни е на Правосъдния и на нашите мишци. Ето че идем, господин редакторе, чрез вестника Ви да представим народното мнение пред света.

Дописка на В. Левски до в. „Свобода“,
писана през втората половина на 1870 г.,
а публикувана в „Свобода“ на 13.02.1871 г.

Ние гоним царя и неговите закони

В нашата България не ще бъде така, както е сега в Турско. В нея всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони… и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е… Така ще е в наша България. Ние не гоним турския народ, ни[то] вярата му, а – царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и сами[те] тур[ци].

В Българско не ще има цар, а „народно управление“ и „всекиму своето“. Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът. Свобода и чиста република.

Левски до чорбаджията Ганчо Милев
в Карлово, 10.05.1871 г.

За враговете на демокрацията и републиката – смърт

Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система демократска република и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна [в смисъл монархична] система, то и такива ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт.

Из „Нареда [проектоустава] на работниците
за освобождение на българския народ“ –
наказателен закон, § 3

Велик патриот

Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя по народната воля

Длъжност [ми] е да те попитам: „Прочел ли си устава, който е потвърден по вишегласието на всичките местни комитети? [Прочел ли си] и окръжното писмо, в което заповядва Централния комитет, което съм ви пратил от две недели напред?“

Байо, аз не те настъпвам по краката, но изпитвам по устава и извършвам според пълномощното си, като по-напред благоразумно изпитвам и вземам факти в ръцете си. Пък ти прави по твой кеф.

Както казах по-горе: аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во [лето] да му служа до смърт и да работя по народната воля. И ако това ти не видиш, [защото] си неверен, то децата ти ще видят [и] ще помислят за тебе.

Левски до Атанас п. Хинов,
25.08.1872 г.

Трябва да се жертвува всичко, па и себе си

Ние насърчаваме всичките членове и съучастници в народната ни свята работа да бъдат верни и постоянни във всяко отношение към целта, като вземат по-напред пред очи и речат: „По-добре честна смърт, нежели [отколкото] смърт безчестна.“ И наистина, който постоянствува докрай – [за] него са неописуема радост големите дарове [на признателност] от българския народ. И ето сега е часът, в който [може] да спечели всеки. [А не] както [казват] някои си: „Ами ако умра?“ То ние му казваме, че неговото име остава навеки живо, заслугата му ще е предава на деца, унуци и пр. Следователно да се спечели този свят дар, трябва по-напред да се жертвува всичко, па и себе си… Чисто народният българин, който е разбрал и вижда мъките и неволите на милия ни народ, който е усетил вече в сърцето си всекидневните и кървави сълзи на нашите обезчестени майки, братя и сестри от тиранина, то за него няма страх, няма никакви извинения, а смъртта му е самата утеха и душеспасение. [Тази] смърт заслужава гореречената ни слава от българския народ. Инак [ако той не действува по този начин] той не е българин, не е християнин, не е човек. Следователно нему смърт, смърт и смърт.

Левски до орханийци,
29.01.1872 г.

Чисто народният човек се бори, докато може…, Ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа

Отсега, ако ще бъдете в работа с нас наедно, т.е. по заповедите на тукашния Централен комитет, то няма да правите вече никакви договори с [хора] от каквато и да е народност, докато не вземете препоръка от Централния комитет в Българско, който предварително Ви ограничи в думите. Извън това на никакви договори не се подписваме… И който не постъпва така, не е наш. В същото, като ни молите за отговор, напомняте ни, че ако видите, че няма надежда от народа ни, ще бъдете принудени да вземете участие, с които сте имали договор да се биете за чужда свобода. За жалост казваме Ви, че това Ваше предложение ни малко смущава. Вие добре познавате нуждите на нашия народ, знаете, че малцина са, които ще го поведат да се бори за свободата си, а Вие – за чуждата! Пак ще кажа: чисто народният човек се бори, докато може, за да избави своя си народ по-напред, па тогава нека гледа и на други. Ако той не случи, то трябва да умре в народната си работа. Това е правилното разсъждение… По-надолу в писмото си казвате: тежко е на един народ да очаква от едно или няколко лица своето благополучие. Като не знаем в какъв смисъл е писано това, потвърждаваме и ние, че всички задружно трябва да вършим всяко нещо, което е за народното освобождение. Делата, които са се вършили досега и които има да се извършват, било е и ще бъдат по вишегласието на всички членове, които съставят ЦК, а не по мнението на тогова или оногова.

Левски до Панайот Хитов,
29.09.1871 г.

Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си

Долуподписаният, като приемам всичките длъжности, които ми се налагат от пълномощното, дадено ми от ЦБРК, и [като] съзнавам отговорността на своите действия, съгласявам се във всичко и с действията на сругите членове на ЦК, които ще разпределят длъжностите помежду си според способностите на всякого. Същият отговарям за действията си по устава пред другите членове на ЦК и се заклевам пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си.

16/28.06.1872 г.

В. Левски

Писмената клетва на Левски,
положена след общото събрание в Букурещ,
април и май 1872 г.

Народната работа стои над всичко

Брате,

Откакто ти се даде пълномощното, гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш! Честитя ви венчаването и дай боже [да е] на добре. За нещата [писмата] какво им пречеше на пътя? И щом са пристигнали, ти не си ги изпратил! Защото подир тях писах други за Букурещ и им казвам да гледат в първите писма и да вършат! Сега ето че ще паднат в съмнение за тия писма, какво ли са станали!

Левски до Христо Иванов Големия,
04.08.1872 г.

Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си

16/28.06.1872 г.

В. Левски

Писмената клетва на Левски,
положена след общото събрание в Букурещ,
април и май 1872 г.

Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си

16/28.06.1872 г.

В. Левски

Писмената клетва на Левски,
положена след общото събрание в Букурещ,
април и май 1872 г.

Близо е времето вече – българинът не ще бъде роб, а свободен

Напред и не бойте се! Нека българското юнашко око не се бои вече от мъките на дрипавия читак. Ето близо е вече времето да докажем на душманите, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен. И който от тях не признае нашите закони и не заживее с нас по същите граждански правила, той в един миг с всичко ще стане на прах и пепел.

Ние, членовете на Централния комитет, се събираме да определим вече времето за общо народно въстание. Вънкашното обстоятелство ни принуждава силно [и] без друго да вървим на бой и да не се губи [нито] минута. Но това спираме за някой месец и друг, докато се извести по всички страни на Българско да се приготвят с барут, куршуми и пр., да дава вече кой колкото пари има, да вдига с лихва вече кой колкото може. Парите най-късно до два месеца [трябва] да бъдат готови, че щом пишем, да се донесат, загдето ги поискам, та докато се нарежда работата за революция, пушките и целият друг припас да бъде готов и се разнесе по местата, гдето е нужно. Защото вдигнем ли [веднъж] народните байраци, дотам е цялото приготовление.

Всичко това скоро да съобщите по всички места. Приносящият е наш брат от окръжния център Юданчоглу Селиникли [Пазарджик – Н. Ръжанков]. Ще му дадете адреса си и ще вземете [техния] адрес за писмено и всякакво споразумение. Точно ще му забележите на книга за всички станали там работи и как стоят сега. Всичко, каквото има донесено от Влашко, да го дадете на някого да го донесе в Ловеч у Николча Алачат [Сирков] в махала Дръстене. По-скоро вижте да ми изпратите [и] фишеците на иглянката ми.

Всичките тамкашни имена да ги промените с други и моето – вместо Ас. Дер. Кърджала ще познавате Ибряма Анадолу. И подписката ми ще я дирите чрез разрязаната книга, без печата, защото пада в подозрение.

Принастоящият и устно ще ви говори за нещо. Вижте, ако можете, дайте му здрава дума.

Левски до окръжния център в с. Голям извор (Тетевенско),
12.12.1872 г.

Братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност

Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност. Ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка.

Това Ви е известно. [Но] тук думата ни е за нашите братя сърби, които така също изповядват: свобода или смърт. И ето време [е] да покажат действително, че те, сърбите, са братя и на българите. Ние днес искаме да се освободим и простираме ръката си за помощ, каквато можат да ни дадат. Ние се нуждаем от народни водители за бойното поле и ги молим да ни дадат място за 150-200 души във военното училище. Затова задължавате се от Централния комитет по-скоричко да поднесете тайно писмото ни на сръбското правителство, че ако намери място прошението, отговорете ни по-скоричко, за да се разберем по-ясно със сръбското правителство за тая работа, която ще им признае българският народ. Ако ли не, то ще търсим на друго място. Ако ли от нийде няма помощ за българина, то работата ни си е пак работа.

Левски до Л. Каравелов,
25.07.1872 г.

За честните хора такава смърт

Научили сте чрез вестника за Ангел Кънчев, че се е убил в Русчук и [че] нищо няма намерено в него. Човек проводихме и разбрахме по-тънко. Страхът му е [станал] причина да не знае какво да прави. Остави името си безсмъртно. За честните хора е такава смърт… Не бойте се, братя български синове, от такава смърт! Защото днес [тя] е най-сладка, честна и права смърт за всеки българин. Дързост и постоянство! Времето е близо, ще видим и свобода.

Левски до сливенци,
04.04.1872 г.

III. За революцията

Повечето са съгласни да излязат с чети

Ваше благородие, г-н Найдене,

При дохождането Ви в Белград дойдох няколко пъти при Вас, [та] дано Ви намеря сам, [за] да Ви кажа, че искам да изляза, макар и 25 дни преди времето. [Искам] да си дойда по нашите места, да се намеря с познатите ми, от които се чака нещо и на които трябва да се каже по-напред [да се предупредят и подготвят предварително]. И тогава ще имаме сигурна наша къща и двора й [ще осигурим освобождението на народа]. Затова моля Ви писмено сега да ме изискате с някакво средство [по някакъв начин] за във Влашко преди 20 април. И от там да ми се дадат 6 дълги и 6 къси, които се пълнят отзад. Напротив, ако не ме пуснат преди времето, за което Ви пиша по-горе, и не ми дадат потребните [пушки] от Влашко, тогава знам, че нищо няма в нашата къща. На които съм казал още на 67 г. (1867 г.) преди други, че като не дойда, никому да не се доверяват, от които се и чака в онова място. Ако ли съвсем други се обърне [ако друг пожелае да направи това], в каквото ни най-малко не сме се уверили, защото за таквоз нещо трябва поне един старейшина да има между нас. В кратко [от скоро време] всекидневните минути [случаи] ни показват разпиляване, за което всичките казват, че като остане до 15 март един месец, [ще бъдат разпуснати от легията]. Очевидно да е истина. Ако ли не, едни говорят, че ще се върнат във Влашко, а повечето са съгласни да излязат с чети, което ще каже, че остават на наше разположение. А къде ще му излезе краят? За това остава на старите да мислят. Ако не ни дадат пушки, ние ще излезем с тояги, както на 67 г. третата ни част беше. [Касае се за една част от четата през 1867 г.]

Моля Ви, дори и да е било наредено за общо въстание или [ако] не [е] било [наредено], да изработите [наредите] по-скоро, за което Ви моля и [ако] е възможно [да наредите]. И като дойда по-напред при Вас, ще видите, че колкото по-напред бих дошел, [толкова] би било по-добре. Ако и да знаете какво трябва [какво е нужно да се направи], то като Вас човеци не могат [го] извърши, [макар] и да можете [да наредите] чрез други, но [Вие] не знаете онези человеци, с които може да се извърши.

Покорний Васил И. Левский
из Белградската академия – новообразувана българска чета

Левски до Найден Геров,
01.02.1868 г.

Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си

Господин Панайоте,

Премного Ви благодаря, дето се потрудихте, че ме извадихте от болницата. Наистина бих умрял, ако бях стоял още няколко дни. Така исто [честно и предано] се трудите и за всичките ни събрани братя. И длъжни сме да Ви почитаме, защото сте и най-главният ни войвода [още от] началото на скупщината.

Вие се грижите сега и за разноските ми, за които ще пиша, че сте харчили за мен. Надявам се да ми пратят колкото ще похарчите за мен. Защото аз се варда да не се причислявам [към] ония, [за] да [не] се рече, че се е харчило за мен. По всякакъв начин ще гледам да Ви ги върна. То е доста и предоста само че се трудите.

Повторно Ви моля да ми пратите 1 жълтица за трошка, защото нямам вече. Заел съм от брат ми и от другите си приятели 40 гроша и мой хак 20 гроша, и твойте, [та] се набират 105 гроша, че стават всичките ми разноски за 13 дена 165 гр., без да съм дал ни пара за лековете на жената. А тя колко ще вземе? – Не зная.

Чух, [че] щял си да отиваш във Влашко. Аз от 67-мо [1867 г.] досега не съм имал чест да сте се доверили на мен, да ми кажете по нещичко истинно. Но пак Ви моля и познавам за най-искрен и пръв любимец български, да дойдете при мен или да Ви пиша какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог с Ваше позволение, ако го намерите благосклонно. И ще Ви моля да ми позволите, за което ако спечеля, печеля за цял народ – ако изгубя, губя само мене си. [За]то[ва] ще Ви моля, ако идите във Влашко, да дойдете да Ви кажа или да ми позволите да Ви пиша.

Но преди то[ва] Ви моля, както Ви пиша по-горе, да ме не оставяте без трошка. защото кажи, че откак съм отишъл в онази къща, не са се загрижили да си купят нещичко за ядене. Все от мен. А онази жена, която ме лекува, тя има вече право да яде от мен. Защото всеки ден стои при мен, готви ми, мие паниците [и] носи вода чак от Дунава. А Панчувица не хваща нищо. Аз не зная как ще й се наплатя. Затова, моля Ви, елате да се разговорите, да й се плати честно, ако ме излекува. Моля Ви, това да не Ви дотегне ни най-малко, за което ще се трудя, както Ви пиша по-горе.

Ваш знаменосец: В. И. Ль-ский

Левски до Панайот Хитов, писано презмарт
или април 1868 г.

Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция на място

Сега ида да Ви посрещна [да Ви отговоря] на думата, дето казвате в писмото [си], че с Божия воля на лятос да се развява българският лъв в България. Сега, като Ви предлага[ме] до[къде] ни е дошла работата и какво има да работим, па не забравяйте, че хората ни, с които ще захващаме от най-напред се пръснаха от местата, дето живеят, кой по Влашко, кой в Сърбия, [кой] в Добруджа. Остават само старците и жените. Освен [това] нашата най-сгодна [добра] сполука за захващане [започване] е [през] зимата. Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция [на] място. После идат главните пътища, подир тях селата, по-после горите. Виж сега не ще ли ни помогне зимата? [Тя] ще отегчи пътя на войските, а [особено] на артилерията и всадниците [конниците]. [А те] са най-яки и сигурни в революцията. Без тях султанът е мъртъв и ние сме вече господари.

Левски до Филип Тотю,
01.03.1871 г.

Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме

За първото, което Вие предлагате и го искате по-скоро, та чрез Н.М.Тошкова да помолите негово високо императорско величество за помощ, за което сте уверени, че и без друго ще помогне. Дай боже да помогне и да подпише барем за нашата република, ако техните републиканци гони и наказва до смърт. Брате, тук за тоя ми предмет да не падате в съмнение, че аз противостоя на мнението Ви. Не, но няма да Ви отговарям, докато са не забележите именно кои са и отде са тамкашните ни родолюбци, които дават глас за тоя най-деликатен и важен предмет, който е като център на всички други наредби. Като се предложи [реши], води и всички други [въпроси] след себе си и сме в ръцете на прегледвача.

Брате, ние не отказваме помощта и от дявола, но имаме си предначертание. Затова и Вие побързайте, както Ви пиша по-горе, та да побързаме и ние към Вас с нашето мнение. Ако ли някой не подпише, както казахме, и останеш ти сам, тогава има пак какво да приказваме.

Сега ида за втория ни предмет, който не е да се реши между теб и мен, а остава за [най]-подирния ден да се реши по вишегласие от БРЦК в България с Вас заедно: зиме или лете?

В първото си писмо дадох мнението си, че трябва зимно време. Като съм убеден твърдо за мене си, пресмятали сме и тук-таме пред няколко още наши по-разумни и [те] са казвали истината тогава, [че зимата] е време. Но ние не смеем да кажем решително, ако да сме убедени, че тогава е спасението ни, защото губи значението си, [тъй като] Централният ни комитет трябва да подпише. В първото си пък писмо, гдето аз изрекох на Вас, е срещу писмото Ви на г-н Йованица Пишмиша в Т.Магуреле, в което излагате да пренесете триста хиляди пушки от Одеса във Влашко, че да премините през лятото за в Балкана. Право ли е да решавате сами, като знаете, че и в Българско се работи? Мисля, не!

Ето сега ми казвате в писмото си, че сте дохождали в разговор с някои си родолюбиви българи и на въпроса Ви отговаряли защо в 67 [1867 г.] и 68-мо [1868 г.] не взеха българите участие с четите? Ето че те си остават глупави на това питане, а българите направиха много хубаво, че не се измамиха подир четите. Обязаността бе не да бунтуват народа, но да свикват от градовете и селата умни хора да им показват как трябва да се приготвят, че като им се даде знак за революция – да бъдат всички готови. Това, брате Филипе, ако си забравил, [то] да им кажеш на горните господиновци. Аз имам и закона в пазвата си от 67-мо [1967 г.]. А и всичките войводи изпълниха ли, както им налагаше законът? То не ни е засега работата да говорим, а искам да докажа на горните ни родолюбци, че българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да принесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, ръцете на кои[то] стои българската свобода. Пък тогава нека отсвирюва [нека тегли] България един век още. Това така доказвам на нашите родолюбци, щото да престанат ония бърборения. С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то [1869 г.], единия препоръчан от одеските българи, пък не излезе така. Уловихме няколко шартанлъци и хайде – отдето е дошъл. Кога стане нужда, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.

Брате Филипе, чакам на това писмо отговора Ви, че тогава ще се разберем как и какво ще работим.

Левски до Филип Тотю,
18.04.1871 г.

Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме

Брате Филипе, чакам на това писмо отговора Ви, че тогава ще се разберем как и какво ще работим.

Левски до Филип Тотю,
18.04.1871 г.

Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва

Събрали сте се и намерили сте за нужно да се проводят троица души до сръбското правителство, щото да се разберем: ще [можем] ли в едно [и също] време те и ние, кой с каквото може, да избием господаря си, който ни е заял и му се иска да ни дояде с жени, с деца и с всичкия ни имот. Или ако те не щат, то нас няма кой да ни спре. Господа и братя еднодружни, и ние от Българско подписваме за това, което сте намерили за добро. Па и хората ни, които ще бъдат определени за там, и тримата да бъдат с най-добри качества от всяка страна. Това е така и нека бъде [да стане, но] само засега не може. Чак тогава, когато съберем и четирите краища на Българско в едно и направим [опис на хората и оръжието], та да видим какво имаме пред нази. Тогава е лесно да пратим хора в Сърбия и тяхната работа [може] с две думи да се извърши, ако сръбското правителство отговори истинно… Нали пишете, че играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва, та да бъдем бар с що-годе приготвени, щото да можем да посрещаме, ако ни се случат някои мъчнотии…

Левски до Данаил Хр. Попов,
11.04.1871 г.

Които искат да умрат за Отечеството си, да бъдат готови

Насърчавам Ви, че работата ни засега в Българско е тая: да търсим средство да си купим от по-чистото [здраво] оръжие пушки до четири-пет хиляди; и Турция изведнъж ще я сгромолясаме, а на мястото й ще възкръсне България с пълна свобода. А отде и как ще ги принесем? Това е май мъчничко. Но добър е Господ, веднъж да се сдобием с пари. Като бъдем готови да купим горните пушки, в същото време ще ни трябват хора, които да познават що-годе военната тактика. Ще намерим войводи, но не учени, а юнаци за извън градовете, като за по планини, друмища, села и пр. А за в градовете трябва по-ỳченички, [които] що-годе да познват военната тактика и дисциплина; да знаят кои улици да затворят и кои да отворят; кои и какви къщи да трябва да осигурят за профилование [запазване и защита] срещу всякакви противности; каква форма трябва да се даде на шанца, който ще заобикаля града според местоположението му, ако има реки, блата, гори, шумнати места. Все трябва да знаят срещу горните как да се разположат. Таквиз младежи имаме, които познават отчасти, дето сме учили заедно с тях в Сърбия. А всички искат ли да умрат за Българско? – Не мога да кажа. Това е Ваша длъжност, за да се поразходите барим с писма из Влашко и ще ги намерите всички, [за]щото има [и] та[кива], [които] не знаят какво се работи в Българско.

Ония, които искат да умрат за отечеството си, предизвестете ги да бъдат готови, че като дойде време да ги повикаме, ще им назначим мястото, заде да тръгнат. [Същевременно] забележете ни имената им [на тези], които ще бъдат готови. Вие сте приели, братовче, с бай Йованица тая за вас много свята работа. Радвам Ви се и Българско ще ви награди.

Левски до Д. Хр. Попов,
05.02.1871 г.

Размислете хубаво, че доста сме се лъгали

Ако Сръбското правителство не е вече таквоз, каквото е било досега срещу нази, тогава ще им опростим всичките погрешки и сме вече братя. Това да излезе така, т.е. да ни подадат братска ръка, пак трябва да бъдем предварително що-годе подготвени отвътре в Българско. Защото на истинното не трябва да вярваме, чак докато се не турим в действие на бойното поле, както не вярваме и на самите наши дейци във всичко чак до оня ден… Братя, размислете се пак хубаво, че доста сме се лъгали от хората, па и от помежду назе си и отлагали от година на година. Сега сме се заловили, както трябва на работа, нека се сдобием и с пари, че тогава ще видим какво ще работим. Парите са водител на всичко, тогава знаем и за какво да приказваме.

Левски до Д. Хр. Попов,
11.04.1871 г.

Оръжие, оръжие и пак оръжие

Нужно е всеки действителен член отсега да се приготви с най-добро оръжие. Казали сме навсякъде, пишем и вам: вижте и отбележете колко души ще се намерят в околността ви, които да могат сега да се запишат по за една иглянка пушка, които сме прегледали и одобрили за наша[та] работа. Колкото по-много се поръчат, толкова по-евтино ще ни паднат [додат]…

Левски до троянци,
15.07.1872 г.

В отговора ви по приносящия ще забележите колко души ще си земете иглянки, защото [е необходимо] да се вземат наведнъж [в] една форма, с едни фишеци…

Левски до местен комитет

За революцията е необходимо оръжие

Байо!

…За пренасяне стока в Българско се изнамери място, имаме и хора, които ще го приемат по майсторски способ. [Ето защо] вижте и пишете ни: ще се намерят ли родолюбиви богати, [които] да направят тая [услуга] на отечеството ни: да поръчат от най-добрата система 500 дълги, като по-напред се изпитат на всеки десет една, за да не излязат фалшиви. А като ги внесем в Българско, ще гледаме за малко време да им внесем парите и да се поръчат още…

Левски до Киряк Цанков,
02.07.1872 г.

Небходими са бойни припаси

Моля Ви да задължите Панова или Ячу… да ми вземат за пушката, която купих, те знаят, още 500 фишека и машината, която щеше да ми направи французинът, да си пълня сам фишеците. [Пратете ми] и петстотин празни фишеци, но да Ви каже как се пълнят, па пишете ми ясно да мога да се разбера. Питайте французина за тия фишеци, не може ли да се набави евзата [капсулата], която пали? Защото не е капза, а цялото дъно [e] намазано с такъв огън и дето и да се случи, т.е. на която и страна да се обърне фишекът, иглата като удари, пали се. Та ако може да се достави такъв материал, да се туря пак в изгърмените фишеци от същия огън…

Левски до Л. Каравелов,
лятото на 1872 г.

От днес работата ще ни е да търсим пари

Сега кажете ни отде по-скоро да намерим пари? Защото досега съм работил без пари и затова се едвам види работата ни. Сега да стана с по-верните си юнаци и да тръгна чрез басканлъци [обири] да събирам пари? То хубаво, защото знаем на кого трябва да се нападне. Ами ако паднат от нас мъртви, какво правим без тия хора? Може да паднат и най-добрите ни, без които не може да се работи. А пък ако падне, не дай боже, някой ранен и го уловят, па изкаже всичко, какво работиш вече? Мъки са. Недейте бърза; ние трябва повече да бързаме, зашото свърталища нямаме никъде постоянни; нашите хотели са сламарниците, но понякога и те ни се виждат твърде тесни. Засега друго няма какво да ви пиша. От днес ще ни е работата да търсим пари.

Левски до Д. Хр. Попов,
11.04.1871 г.

Пари, пари!

Преди двайсет дни [бил] пратен човек нарочно от Влашко да ме вика. Не знам за какво. Днес телеграфирах, че след 30 дена ще се отправя за там.

Имаме дадени думи да се вършат много работи. Казвал съм ви. Може би за военното училище да се тури в ред, или пу[шки]… и правилата военни [да се пренесат], за което бях асла готов после малко време да отида, за да се тури [всичко] в ред. Сега, като ме викат оттам по-скоро да отида, гледайте да съобщите на всичките членове [в града] и вън [в селата] да съберат пари, колкото можете повечко, та да се видят [уредят] горните нужди. Защото не мога лесно да отида пак, [а] може [би] и никога! Та пари, пари! И колкото повече съберете, ще ги дадете [на] приносящия познат ви поща, ако сам не дойда после 15-20 дена.

Забравил бях да ви оставя разрязана книга. Сега ви изпращам. Чрез нея ще търсите тайно подписка[та] ми.

Левски до Революционния комитет в Пазарджик,
29.10.1872 г.

Нужни са пари и военни водачи

Байовци!

Народът ни е твърде добре подготвен духом, [но] членовете на тази свята работа едвам посрещат разноските за нещо повече!… Трябва твърде дълго време. Моето мнение, според аз както ценя работата и гледам пред очи, е: по-скоро да се тури в ред работата, за която пиша на К[аравело]ва [да се приемат ученици във военното училище в Белград]. Гледайте, братя, и постарайте се дано се тури това първо и най-свято нещо в работа. Докато се наредим и подготвим вътре, нека се приготвят и главни водачи, които ще дадат ред отначало на работата… Инак сме нищо и никакво!

Левски до Централния комитет в Букурещ,
25.07.1872 г.

С всичките си сили да се трудите за събиране на пари! Бързайте, защото там стои всичката ни работа.

Левски до сливенци,
лятото на 1872 г.

Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица

…През друга къща влизам у едного чорбаджия, комуто бяха поискали помощ за заточениците в Диарбекир. А това куче, [след] като не дал ни парà, напсувал ги и ги укорил, че били разваляли спокойствието му! – на шкембетата. Аз исках да го [убия] и [да взема] парите му, но както правих сметката си вкъщи, на пазара не излезе така. Да видим каква [излезе]. Ние [бяхме] скрити в къщата му. Фамилията му беше отишла на Троянския манастир, а той [бе останал] само с калфата си, 24-годишен момък. Според както изпитах, от дюкана си дохождал всеки път един час и половина преди момчето, [но] то не беше така. Към 3 часа дохожда калфата му, отваря портата, която беше заключена отвън, и влиза… Ако беше дошел той пръв, нямаше да става никакъв шум, а то дойде първо момчето. Посрещна го другарят ми. [Момчето] нададе вик: „Тичайте, хора!“ Докато пристигна от мястото, дето бях на двора, то все вика и се бори с другаря ми. Пристигнах. Ръгнах го с камата на смърт, та дано народът да сбърка посоката на гласа му, [защото] улицата беше пълна с хора. Не умря изведнъж. Захвана да вика повече, което не можеше да се укрий вече. Ръгнах го още веднъж, за да не се мъчи и да не може да каже какви са били [нападателите]. Жално за невинното момче! Но ако не беше така, бе оцапано на много страни. Докато постигнем целта си, ще отидат и доста невинни хорица.

Левски до Л. Каравелов,
25.08.1872 г.

Без революция сме загубени во веки веков

Според препоръката на изпратените ни хора гледайте да работите по-скоро, защото усилва [своята дейност] и турският комитет „Млада Турция“. А по-близо е да захванат черногорци [и] сърби с турците бой. Черногорските юнаци ни питат в писмата [да им кажем] в какво сме готови, та да им назначим и деня, в който да се почне [боят] в едно и също време. Нашият отговор беше следният: „Братя, още в малко има да се приготвим и ще ви явим.“ Следователно трябва бързане, защото в много [още] не сме приготвени, а хората, като ни гледат, че работим мързеливо, няма да ни чакат…

Предвижда се, че [черногорците] ще ни преварят наедно със сърбите, [но] едно е само, което спира черногорците, [та] да не подават още ръка, [за] да захванат наедно със сръбското правителство. Защото тяхната и наша цел е една – народно управление, което и те тайно са предначертали. Но както и да е, няма да ни чакат за дълго време да се мъдрим в работата си. И ако се захванеше от която и да е страна бой с турците, пък ние неприготвени в нищо? Затова Централният комитет е невинен, защото каквото е виждал и чувал, предизвестявал е всичките местни комитети. Ако ли пък ни преварят горните, за които казахме, и се захване бой с турците, то [това] ще е за нас честита случка и време за неизпущане. В такъв случай Централният комитет ще употреби всичките си сили по-скоро да даде ред [заповед] на всички местни комитети за революция, защото инак сме изгубени во веки веков…

Левски до комитета в Карлово,
16.01.1872 г.

Още в нищо не сме приготвени за революция

…В същия ден направихме заседание в присъствието на Аслан Д-олу [Левски], който ни представи на разискване горното писмо [в което Л. Каравелов след Арабаконашкото нападение подканя Апостола да вдигне незабавно народа на революция]. След дълго и сериозно размишление върху споменатото писмо нашето мнение беше съвсем противно. Наистина ние не познаваме отблизко причините, които извикват толкова скоро избухването на революцията, обаче ние мислим, че днешните обстоятелства не биха се променили толкова скоро: неприятелят не ще се засили, докато ние бързаме малко-много да се приготвим. Помощта на Сърбия и Черна гора ние разбираме само тогаз, когато са се вплели в бой с неприятеля. В този дух по решение на това събрание написахме до Ц. к-т, ако е възможно, да се отложи поне за една година пламването на революцията. Надяваме се, че и вашите мнения отговарят на нашите. Както и да е, нужно е и вие, които съставлявате един комитет, да пишете до Ц. к-т колкото е възможно по-скоро, което ще се направи от всички местни комитети, за да знае Ц. к-т с какво разполага и да прави по-точно сметките си. По заповед на Ас. Д-олу [Левски] ето по кой начин ще пишете на Ц. к-т и писмото си ще изпратите до нас, за да го препратим заедно с нашите.

След като изявите мненията си за належащата революция, ще дадете още сведения, че правите това със съгласието на толкова и толкова села, с по толкоз юнаци, които [могат] да носят оръжие, и колко села са посветени в работата си, и колко не са, и в колко села малцина са събудени, а има надежда в малко време да се раздвижат всички и да подадат ръка за работа според както ни води уставът. И според наставленията на Аслан Д-олу и най-изветрелият човек не би повярвал, че е възможно да успее таквоз бързо движение, когато ние още в нищо не сме приготвени…

Това ще направите по заповед на Аслан Д-олу.

Окръжният център в Стара Загора до комитета в Сливен,
22.11.1872

И все пак сватбата е близо

Братя,

Като не беше при мене разрязаната книга да ви пиша чрез нея, то ще дадете доверие на думите на приносящия, каквото ви каже. Той се познава с вашия Д. Пеев, среден на бой, червени мустаци, сиви очи, бял в лице, в говоренето си е бързорек. Той нарочно е отправен до София да разбере точно станалите работи и да мине при вас и да ви разкаже, та същото да явите и на другите м. к-тети и ги насърчите да вървят напред в предприятието, без да губят куража си. [Трябва] да събират пари за оръжие и пр., защото сватбата е близо. Отивам на мястото, за да се определи вече денят.

Аз имах писмо от председателя на Ц. к-т, в което ми каза да дам глас за революция. Но аз взвех това писмо за неразбрано и не дадох глас, защото гледам по някои страни още нямат известие, пък откъм чисто оръжие нямаме никъде нищо.

Сега вече всички местни к-ти търсят средства за пари, [едни] ще продават стока, други ще вдигат с лихва и скоро-скоро всеки местен к-т да събере парите си. И с първо писмо като се поискат, каквото внесат, това и ще бъде. Явете на всички местни комитети да бързат и колкото вече могат да съберат пари, да са готови, че после [и] два дена да искат някои си да внесат пари, [ще] е късно и за тях няма [да има] оръжие.

На приносящия забележете и вие точно, както са станали работите около вас, той ще ги отнесе в другите окръжни центрове, които пък ще разнесат тая работа по своите околности.

Изпращам ви една разрязана книга от окръжния център, та когато има нещо да ви се пише или вие да пишете, чрез тая книга ще правите споразумения за всичко. Без нея нито едно писмо няма да се взима за истинско…

Приносящият ще ви каже да доде заедно с него Д. Пеев или друг някой от вас в Ловеч. И там като додат, никому няма да казват, че аз ще премина през там. Казал съм на приносящия какво ще прави, като отиде в Ловеч. Гледайте да отиде с него Д. Пеев, че като пристигнат в Ловеч, Д. Пеев тутакси да ме потърси. Той знае мястото ми [в коя къща слизам]. Ако ли ме няма още, той да яви на оная къща, че ида, та да са известени. Пък Д. Пеев да излиза сутринта рано или вечер на края на Ловеч. Той знае на кое място…

Братски [ви] поздравявам и целувам всички куражлии членове.

Аслан Дервиш Кърджала

Левски до окръжния център в с. Голям извор (Тетевенско),
към края на 1872 г.

Организация и дисциплина

Трябва да бързаме – хората няма да ни чакат

Ако някой поканен да вземе участие в народната ни работа се откаже, [то] ще го забележите [заедно] с причината, по която се отказва. Колко черни души имате, които ви пречат в работата, с описание на физиономията им и на каква работа са? Ще ни явите [съобщите] колко юнаци имате готови с оръжие, които всеки ден да са в града ви, та щом станат нужни на Централния комитет, да ги повика… Черногорските войводи в писмото си до Централния комитет ни питат: готови ли сме и в какво? Ако сме готови, то да им назначим деня, в който да се захване [въстанието] в едно и също време. Нашият отговор беше [следният]: „Има да се готвим още малко и ще ви явим [съобщим].“ Следователно трябва бързане, защото много [още] не сме приготвени, а хората, като ни гледат мързеливи в работа – няма и да ни чакат.

Левски до плевенци,
23.01.1872 г.

Не се показвайте пред вънкашните ни братя страхливци

Чудни хора сте – защо пишете и говорите за онова, в което още не сте уверени, и казвате го: „Това е!“ Нали разбирате, че като се е писало вам в едно и също време, така също се е писало на всички революционни комитети, за да се приготвят в едно и също време. Казахте, че имате представители добри и готови, а сега не щели [не искат]. Като как разбирате тази работа, която е най-важна и деликатна, та днес едно да се говори, а утре – друго. Недейте да се показваме пред вънкашните ни братя неспособни и страхливци. Защото те, като ни гледат такива, не щат [няма] да ни вярват, че ние чувствуваме вече [нужда от] свобода и че гледаме [един] ден напред да отхвърлим ярема си от врата. Пък оттам [от тях] чакаме голяма помощ.

Левски до революционните комитети в Тетевен и Видраре,
края на март 1872 г.

Никой да не се повежда сляпо в работата

Какво стана със закона? Направихте ли бележки върху него, или по съдържание е добър? Както ви бяхме задължили по заповед от Централния комитет, да съобщите работата ни и на някои други от по-първите ви лица по име, [които] да дадат решението си всеки за себе [си], где е гласът им [съгласни ли са с нас]. Или ако не [сте] им съобщили, не знаете ли, че [по]падате под съд според закона? Отговорете ни: [съобщили] явили ли сте им и всеки за себе си какво е казал – ще бъде ли с нази и с народа, или е против нази и против народа? Явете още и на ония, които казват, че са българи и желаели да работят за народното ни освобождение, но нямали доверие в работите [ни]. Това и ние отколе сме казали: никой да се не повежда сляпо в работата, защото на таквиз никога няма да им поверим тайна.

Следователно ето какво: писали сме на всички революционни комитети да си изберат и приготвят представители за във Влашко и са [се] приготвили [вече]. Казваме и вам, ако нямате доверие в ловчанския представител и [не искате] да му дадете пълномощно да гласоподава и за вас в заседанието, то изберете си представител по вишегласие, който познава духа на по-голямата част от народа ни към целта [и] въобще състоянието му, [също] да познава [и] какви са обстоятелствата в Българско. Защото там във Влашко [на събранието] ще бъдат чисто народни хора – представители, българи от разни места, живущи извън Българско; а оттук аз с гореречените ни представители по решение на Централния комитет ще явим [съобщим] как вървят работите ни в Българско и догде са дошли, върху което ще дават мнение за оттук нататък – как трябва да вървят работите ни според обстоятелствата ни в Българско и общото положение в Европа. И това тяхно мнение ще се пренесе тук в Централния комитет и по вишегласие на всички революционни комитети ще се реши съдбата на българския народ съобразно с времето…

В пълномощното на представителя няма да бележите ни името му, ни мястото, отгде иде. А за уверение на това, отгде и где е представител, ще носи в себе си одраното [откъснатото] късче книга и аз, като му го поискам, той ще трябва да ми го даде и като го присъединя с другата му половина – ще знам.

Левски до Троянския революционен комитет,
04.04.1872 г.

Вършете всичко според устава

Братя!

…Изпращаме ви двайсет устава, които ще раздадете на действителните членове, [за] да работят по него. И те ще се дават, както и всяко нещо, под No, ще се бележи кому какво се дава и кога се е дало.

Вършете всичко според устава, [за] да не попадате в наказание! Събирайте и пари, докато дойда, защото трябват. Тогава ще ви дам всичките знакове и наставления, за да не би да пропадне нещо в неприятелски ръце.

Левски до троянци,
15.07.1872 г.

Дружна разяснителна работа

Умно да се разполагате [с устава], т.е. комуто не е за даване да го има, то да му се прочете, ако не знае да чете, или ако знае, сам да го прочете, доакто каже, че го е разбрал, и пак да си остане в комитета. Неизбежно е да го има всеки действителен член, от когото се чака по всичко [или повече] работа. Изпраща ви се и по едно окръжно писмо от ЦК, което трябва да се прочете пред всичките членове. Също и устава да го прочете един от членовете пред всички и да го разкаже подробно.

Левски до местни комитети,
лятото на 1872 г.

Не бива да се дава подкрепа на глупци

Байо, да ти кажа една като сто! Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ на части и [тогава от него] не остава нищо. Това Вие твърде добре познавате. Следователно у нас, за да не може да добие сила тая поразия, а да вземе силен вървеж работата ни, без да попадне в неприятелски ръце нищичко, не трябва да давате подпора на глупци, а да ме поддържате, като кажете всекиму. „Ако вие с Левски не се разберете, за вас няма работа!“ Това така трябва да направите, ако сте убедени в мене, и няма да [последва] нищо лошаво.

Левски до Л. Каравелов,
25.08.1872 г.

Главният център е в Българско

Байо!

,,,Тези се турят [поставят] в работата, защото им казах, че главният център е в Българско. Повечето души мразят [постъпката] на Каравелова, защото напада старите, а другите народности, като слушали това, ползували се. Затова им казах, че му се е рекло вече да не пише ни за стари, ни за млади. Който е крив и пречи на народа ни, ще се явява в ЦК, отдето ще се каже по всичките наши да знаят за това. Така и трябва вече, защото ето намират се хора, [които] като гледат на такива работи, не вземат участие… Усещам и разбрах от много души във Влашко мнението им: ако тая работа се управлява от Българско, то ще бъде работа и ние вземаме участие.

Левски до Киряк Цанков,
27.01.1872 г.

На всички местни к-ти във Влашко ще им дадете право да съставляват и други местни к.

На всички местни к-ти във Влашко ще им дадете право да съставляват и други местни к., защото има [и други] хора, пък всичките не можете да знаете. И според устава [старите местни комитети] ще ги отправят до ЦК, отгдето вече ще вземат и дават.

Нали ти казах, че повечето хора знаят да се препоръчват, а не правят нищо. Казах ти и за Тома Пантелеев! Видяхме се в Турно, попитах го за книжката превел ли е, той ми каза, че мислел да я даде на Мишайков. Искай книжката и намерете човек да я преведе, нея и другите по-скоро! Па да се плати [за труда им]!

Левски до Л. Каравелов,
27.01.1872 г.

Димитър Общи руши единството и дисциплината

…Като видя, че вземах вече вишегласието за центъра на онова окръжие и не може да направи каквото си иска, то той [Д. Общи] казал на един друг местен комитет да не се присъединява към окръжния център, а не знам где!

Писар им е даскалът. Той ми каза, че решили в събранието си да се отправят направо до К[аравело]-ва във Влашко. Това ми казаха други от членовете, че било направено в съгласие с Д. Общи. Не е ли глупост да дели от окръжието едно село и оттам да слушам думи, че аз съм бил тръгнал да си играя с хората и да ги лъжа. Това малка ли е помия?

Като чух това, донесе ми се и писмено, че те одобрили това в събранието си. Повиках и други да попитам за това и да им покажа писмото, в което има и един малък печат. Те, като видяха писмото, казаха: „Че това така е направено, каза ни даскалът да знаем. Но не са ни викали на събранието, а пък този печат още не ни е показван да го познаваме. Затова искаме да питаме и ние: кога се прави събрание за нещо, само 3-4 души ли става и каквото те решат ли бива решено?“

Тоя даскал по-напред го бях изхокал за нечестното му поведение, а сега отишъл от оня ден в едно село и рекъл: „Централният комитет е в село и заповяда да извадите днешния ваш даскал и да вземете еди-кой си.“ Това ми каза представителят, който дохожда на събранието във Влашко… На тоя даскал Д. Об[щи] му дал 5 л. турски назаем. Има ли Д. Об[щи] това право?

Ето какви работи се вършат от неразбрани мозъци, а хората, акто гледат от [страни], разгласяват работата [ни] за… Да прекъсна и да не пълня книжата с глупости. Да се не работи ден, пък десет дена да се разправя[ме]… и да се нападаме един друг…

Левски до Данаил Хр. Попов и Централния комитет,
16.09.1872 г.

Има и други честни юнаци

Днес тръгвам да пообиколя някой град [и] друг и после 10-20 дни ще се завърна. Дано побързате с печата и да го изпратите, та да го намеря готов. Защото без него работите ни остават назад. Също така без него няма и пари. Най-много съм чакал за него и седа на едно място, че накъдето и да отида, думите ми са тъмни без него. Пък и той не се прави за месеци? Ако работа е за парите – дайте ги от Вас, че няма да Ви ги забавим. Също и на Каравелова ще платя, както му пиша. Вземете думата ми за истина – какво няма да Ви лъжа в нищо. Ако сте ме взели вече в сърцето си, че аз днес или утре трябва да умра или да попадна в ръцете [на врага], та Вие може да изгубите? Не, аз и да умра, има и други честни юнаци, които ще Ви плащат за всичко, каквото похарчите за нас. Бързайте един сахат [час] напред, че отива времето, от което мога да спечеля по-скоро и по-сигурно.

Левски до Данаил Хр. Попов,
10.05.1871 г.

Трябва да се променят имената – станаха известни на мнозина

Много сте нападнали кардашлъка [брат] си. За пръв път не [е] трябвало толкоз. Ако ли съвсем се отрича от нашите работи, то е друго. Пък за да си променим имената, то и без тази причина трябва да се променят, защото станаха известни на мнозина из Българско…

За Димитра [Д. Общи] сега не мога Ви каа нищо, с второто си писмо ще Ви кажа за него. Това може [да стане] подир 30-40 дни, докато се сдобия с пари, защото, като се улесня, мисля да дойда да разгледаме и работи, които с писмо мъчно се разглеждат. Димитър го поздравявам братски [и] ако ще да върви с нас, да почака до второто ми писмо.

Левски до Данаил Хр. Попов,
20.06.1871 г.

Трябва да се съобразите със закона

Писало Ви се е и друг път, че тук, в Българско, съществува Централен комитет, също и по всичките градове с околните им села съществуват революционни комитети, които подлежат под Централния комитет и се управляват според закона. Следователно и Вие като българин и прочут войвода според писмата Ви разбираме, че желаете да участвувате в народното дело. Но трябва непременно да се съобразите със закона, който сега Ви изпращаме, та да не давате глас и да пишете частно от себе си, както сте писали на сливенци и др. за работи, които зависят само от Централния комитет. Защото писаното [от] Вас на сливенци е противно нам. В отговор на призоваването ни да дойдете тук казвате, че не ще принесете никаква полза засега. Като сте уверени, че е тъй, стойте си, та да бъдете бари приготвени, защото скоро ще стане събрание във Влашко, гдето ще се съберат мнозина от работниците ни, та каквото мислите, ще го представите на събранието. А кога и где ще бъде събранието, то ще Ви явим. За това събрание никому няма да явявате.

Закона, който Ви изпращаме, ще го прегледате и ще дадете бележките си върху него, и ще го върнете в Турну Магуреле, защото се прибират вече отвред, за да се печата.

Левски до Панайот Хитов,
10.01.1872 г.

Строга революционна бдителност

С второ [писмо] ще Ви се яви за доходите и разходите на ЦК. Без тоя печат и с подписката отдолу никому няма да вярвате в нищо! Бил вчера работник, а днес, като няма същите бележки, не е истинен. На всеки пратеник от ЦК ще му искате, когато доде, пълномощно според неговите приказания. За да бъдете спокойни и уверени, [че] писмото с печата е истинско, защото има майстори, които могат да направят [всичко] и да стане чудо; ще търсите подписката ми с прорязаната книга под печата. Пък за очи ще подписвам каквото и да е.

Левски до местен комитет

Бързата работа ялова излиза

По-надолу казвате, че ако ние се забавим, боите се, че ще попаднем под друг, по-як господар. На това Ви отговаряме, че не трябва да бързаме. Защото от 8 месеца време сме се заловили да си работим по чисто български в Българско и не се облягаме на вънкашни думи от българи, които живеят извън Българско, [тъй като] всичко тяхно досега [е] било все лъжа. Па и опитът ни още показа, че бързата работа излиза ялова. А страхът, че може да ни завлече по-як господар, е май неуместен, защото е страх, [който съществува] от много години у нас, та нека потърпим още малко време. Ние сто пъти по-много бързаме от Вас, защото пътят ни из Българско [е] изпод баюнетите неприятелски. В 3-тото предложение казвате, че не можем се приготви никога, както искаме, и че нашите богати не биха взели участие, докато не видят важни неща. Съгласни сме с Вас, че нивга не можем се приготви както другите сили, но ние сме по-много приготвени от другите в духа и естествената сила на народа ни, който е готов вече и чака първия знак- щом му се даде от ТЦК [Тукашния централен комитет]. Но и [ние] сме твърдо убедени, че трябва поне толкова да се приготвим, колкото е нужно да се предвиди една добра сетнина за предприятието ни. Защото в нищо неприготвени ще имаме сетнина нищо и никаква. В 4-тото предложение казвате, че най-главното е да се приготвим вътре. А Вас питаме: може ли сам народ да се приготви за бой, или трябва главатарите му повече и по-сигурно да го приготвят, като трябва всеки ден да се намират между него, да държат ред и тишина? И още, ако би се случило и някакво издайничество в неприятелски ръце- да го вземат назад. Не, брате, приказвали сме върху това и внимание не сте давали, че трябва всичките войводи да си бъдат в Българско, защото отвън носят вреда, а не полза. Ще приказваме пак и пред народното главно събрание. Защото нашата работа да се е свършила по-отколе, ако стоеше в ръцете на войводите по-напред. В 5-тото си предложение [изповядате], че имате договор с някои провинции от друга народност, и според копията на този договор чакате нашето решение. Но понеже тия копия не са достигнали още до нашите ръце, не можем да Ви отговорим засега нищо.

Левски до Панайот Хитов
29.09.1871 г.

За рушителите на революционната дисциплина няма място в организацията

Как ще му дам пълномощно, когато не се покорява, каквото му се казва, а среща тайните пощи и взема без моя заповед уставите и другите нужни [книжа], които разпратих по ония места, задето беше отреден да ги обикаля. Как ще му дам пълномощно, като кого где срещне от работниците, казва им: „Като не ми праща пълномощно и аз вече няма да внисам нему пари. Казал съм на местните комитети да не му внасят вече пари, а да ги събират в касата си, че аз ще им кажа да ги дадат на един верен човек и с мене заедно ще ги занесем във Влашко на Каравелов!“ Същото и Анастас [Хинов] казва в писмото си. Как ще му дам пълномощно, когато с неговите безумия и лудории т[урското] правителство не дава по ония места да премине вече странник. И освен това, колкото е народната работа, той я надлъгва пред хората, а вече и пред съучастниците! Как да му вярвам и да му дам пълномощно, когато той няма вяра, разпечатвал е веднъж комитетските писма, които му бях дал да носи на местните комитети! Това беше, когато още се носеше уставът за одобрение.

Всичко това произлиза [от обстоятелството], че той не може да оцени като как трябва да се почита народната работа. Затова го и нападат мнозина от ония места, че бил неспособен, та искат, когато им изпровождаме хора с такава цел, да бъдат по-разбрани. Тия думи ги имам и писмено от някои местни комитети, а които са дохождали устно да ми казват, са доста.

При всичките тия [своеволия] аз не съм му казал още нищо. Викам го да доде да се види: той ли е крив, или търсят извинение [повод], които го нападат, търсят причина да не са вече в работа!

Пък хората са здрави и по-първите в ония страни. Помните и представителя с очилата как говореше за него.

Сега ценете и осъждайте. Аз ще съдя най-после.

Левски до Централния комитет в Букурещ,
25.08.1872 г.

Трезвеност и изправност в работата

Ако някой в пиянство изкаже нещо от тайната, [то] за пръв път [ще] му се напомни, [ако] повтори – ще се отстрани от работата ни.

Ако някой от служещите, като председателя и др., поиска да злоупотреби със служебната [си] власт, за пръв път ще се лиши от служба; [ако] повтори – ще се извади съвсем, като по-напред се подпише за грешката си и я поднесе писмено на комитета. Ако и така не изпълни – ще се накаже със смърт.

Из „Нареда [проектоустава] на работниците за освобождение
на българския народ“,
наказателен закон, § 6 и 7.

Демократически централизъм

Преустройство на революционната организация

Това окръжие се състои от петнайсет частни [местни] комитети – села, един град и две паланки [Голямоизворския окръжен център с Орхание, Тетевен и Етрополе]. Като излязох да разправя горните бъркотии, присъединих някои селца в едно, дадох им ред, по който да се водят в работата си сами помежду селата, без да има нужда да им се праща на често човек от Ц-т к-т, което може да разкрие работата. А [истина] е, че [работата] се е компрометирала! И така вземах вишегласието от всичките ч. комитети в това окръжие за окръжен център… Пращам Ви и копието, [с което] заповядам на местните комитети, т.е. какво наставление им давам. [Същото нареждам] и на окръжния център, щото извън това [нареждане] да не се върши [нищо], което излага и работника пред моите очи за наказание.

Така искам да направя по цяло Българско и тогава ще се работи с по-малко разноски, по-скоро, по-сигурно и без грижа, че ще пропадне нещо в неприятелски ръце. [Тогава] каквито мерки и да взема [неприятелят], нашата работа не ще може да се спре…

Левски до Д. Хр. Попов и Централния комитет,
16.09.1872 г.

Централният комитет свързва цяло Българско в няколко окръжни центъра

Братя…

Внимателно бързайте и нищо [вън] от пределите на устава няма да вършите. Всичко трябва да се върши бързо и според съдържанието му. Ц-т к-т свързва цяло Българско в няколко окръжни центъра, чрез които по-лесно, по-бързо, с по-малко разноски и по-сигурно ще се споразумява да взема и дава. Той [Ц-т к-т] намира според местоположението на тукашните места за подходящо окръжният център да бъде тук. Ако вие на драго сърце приемете, ще си приготвите полека-лека тайни войници – решителни и постоянни юнаци, които ще бъдат готови за всякакъв случай… Вие, членовете на тоя окръжен център, ще нареждате способни работници да свързват изкуствено [ловко] селата и по-малките градове на цялото окръжие с центъра. [Това ще стане така]: от всяко село по двама – председателят и един от по-първите им юнаци, които трябва да се познават един друг, че когато се съобщи на председателя нещо, той трябва да го съобщи на главнокомандуващия юнак, който ще знае какво да прави по-нататък. От всяко място ще [от]бележите двама такива в тукашната кондика и в същото време ще им промените имената [и на единия, и на другия] с други, несъществуващи там, и ще им кажете да броят [под номера] от първи No в селото си имената [на лицата], коитоще влязат в светото народно дело. И [вече] все под същите No [за всеки един] ще вземат и дават в работата за всичко докрай. После Вие оттука от време на време ще им искате No-ата колко са придобили, без да познавате имената осве на председателя и на един от първите им юнаци. Също така от време на време ще им искате и печалбата откъм пари, срещу които ще им давате разписки от Централния комитет с централния печат. Пък всеки, кой кога внася в касата, ще му се дават от частните разписки, на които трябва да има ударен печат от същото място, под който комитет зависи. Този печат трябва да го поднесе писмено най-напред тука, в окръжния център, за да се признае. Това писмо трябва да се крие на здраво място.

За малки разправии и недоразумения [в района на окръжието] съди окръжният център по най-добри разглеждания, [а] относно смъртните наказания ще се явява и на Ц-т к-т, ако времето допуща, иначе за всяка смърт ще се иска отговор фактично [фактичен отчет].

На всяко село трябва да се промени и името, както например виждате вашето. Също и писмата [да се адресират] по тоя начин. Със същото [истинското] име на човека и на селото няма да се взема и дава, а на писмото надписът като че ли не е за това село.

За всичко тая работа ще минава в две кондики, от които едната ще бъде ключ на другата, която ще бъде всеки ден в ръцете на членовете и в нея ще се взема и дава без имена и под No. Другата ще носи името ключ на всичко и от нея ще се оправя дневната. Затова в нея [в ключа] ще бъде записано и истинското име на селото със замененото, и истинското име на председателя, и на първия им юнак от селото и пр. От ключа ще се оправя дневната кондика, ако нещо се е забравило, па и друг, който не е писан ни в едната, ни в другата, но като ги вземе, да може да разбере всичките действия.

В ключа и дневника трябва да се впишат на всяко село всичките работи: откога е постъпило селото, кога и какво е принесло и какво е изработило в коя година, месец и ден. Така също и всяко село ще бележи вътрешните си действия [и] за придобитите си членове: в кой ден постъпва, кога какво дава и кога какво зло или добро е направил.

За всички казани горе бележки, доходи и разходи от цялото това окръжие, като се приключват от време на време в окръжния център, заедно с подобните и от тоя град, ще се дават в Ц-т к-т, когато се поискат.

Ще кажете и това: всеки член да гледа по-скоричко да внесе десятъка си от цялото си състояние веднъж за всякога. Освен [това] сега да побързат да дадат по десет лири т[урски] за иглянка пушка, която ще му се даде. Десятъкът на всеки член се оставя всекиму по чиста съвест да пресметне цялото си имане и да даде дълга си.

Чисто народният мъж дава всичко, па и себе си жертва.

Левски до местните комитети в Орхание, Пазарджик, Сливен и др.,
около 25.10.18

Вие сте вече окръжен център – работата ще тръгне по-бързо и умно

Подир снощните ми думи работата няма да се оставя, каквито и предирвания [преследвания] да бъдат [предприети]. Имаме решителни работници, които наистина няма да оставят работата каквото и да става, но [не искам да кажа, че] по- хубаво от вас обмислюват. Следователно не оставяйте и [вие] сами, [а работете с тях]. Никави заплашвания и преследвания не могат да спрат работата. Когато работите помежду си умно и бързо, [няма нужда] да идва външен човек да ви подканя, чрез когото може да се издаде [делото]. А без него никак [няма опасност да бъдете издадени], [освен] ако [между самите вас] не стане вътрешно предателство. Работете, както ви се казва, защото не ще оставим да се протака работата поради страхове.

Вие сте вече окръжен център. Имате и длъжност да разпращате насърчителни писма до всички места, които спадат към вашето окръжие, [както] и до другите окръжни центрове, като се подканяте в работата, за да върви умно. От [това] насърчение и подканяне работатат [ще] върви по-сърчено, [по-бързо], по-умно [и] сигурно, отколкото да се страхува човек и да казва: „Чакайте да видим еди-къде си, където се е предала работа, какво ще стане.“ Твърде сте излъгани в тая сигурност. В такъв случай трябва бързо насърчаване с примери.

Аз вече отивам да се срещна и с другите членове на Ц-т к-т и ще гледам да се върши работата по най-добър ред и сигурност. Моите думи пред другите членове ще бъдат съобразно с народа в Българско, който ми е пред очи във всичко за сполуката на нашата революция. Следователно иска [се] да имате доверие в мене, че аз ще говоря същото, което виждам в народа, и че ще гледам да свърша най-добре работите, защото в много работи нашите учени не ми се харесват.

Вие ще направите едно писмо, [подпечатано] с окръжния печат, в което ще ме упълномощите пред другите членове на Ц-т к-т за всичко, каквото има да се върши за сполуката на милото ни отечество България за освобождението ни от турчина, [и че] имам пълна свобода от вас да говоря и правя всичко пред всеки българин и пред каквато и да е народност.

Такова също пълномощно ще поканите да направят Плов[див] с околността му, окръжният център [Стара Загора], под който спада Чирпан, Нова Загора и Казанлък със своите околности, и окръжният център [Сливен], под който спада и Кот[ел] със своите околности. Ако тия окръжни центрове също така имат доверие в мене, [за] да се върши работата, [също] така трябва [да дадат пълномощно], [с] което правите да тежи гласа ми и ето [ви] работа, като каквато трябва [да бъде].

Левски до комитета в Пазарджик,
декември 1872 г.

От едно място трябва да се свири

Вижте и направете така: съберете се и прегледайте по-тънко работите, па дайте гласа си за едно място [център], като вземете съгласието на някое и друго място и оттука. От този [център трябва] да се управлява всяко място и всеки работник в Българско. Аз на драго сърце давам пълномощното си назад и [ще] се управлявам и аз от това място. Но предварително трябва да явя на народа така: дотука беше моя работа, а отсега занапред вишегласието намира [избира] други деловодители, следователно от мое име няма да взимате и да давате. Но [за] да извърша това, трябва да взема и дам точна сметка на досегашните си работи – особено копие и аз да си прибера. Тогава [вече] ще се оправям по новата команда най-честно и с всичките си сили. Че тия думи изричам с чисто сърце, кълна Ви се в името на народа.

Та Ви казвам: от едно място трябва да се свири, а всички други да играят, пък песента ни е пред очите ни [известна], комуто се харесва, нека се хваща на хорото. Без да е така, няма нищо [да постигнем] и по пусто става.

Това, което се е случило досега, да се разправи, па вече да не слушате глупци и да не препоръчвате хора, когато очите на всички вас не гледат равно.

Бай Азисе, ти по сърце и душа си чисто народен. Така съм те препоръчвал на хора, които не са те ценили дотам. Но аз вярвам очите си, защото досега не са ме излъгали. А ти, байо, и сам виждаш, че досега с гледане на уста [по приказките на хората] не си познал още нищо и никого. Попрегледай си писмата! Това да си го кажем в очи, не е срамота. Така правят чистите хора. Затова, ако вишегласието реши да продължавам работата си занапред, недей ми препоръчва работник като Д. Общи, а кажи: „Мисля, че ще бъде добър.“ А според думата, която съм дал пред членовете на Централния комитет, нямам право нито да вземам, нито да давам извън Българско без знанието на председателя [на ЦК]. Както и другите членове със същото пълномощно, гдето и да се намират извън Българско, нямат право без мое знание да взимат и дават в Българско. Следователно, каквото имате да ми казвате нещо ново или да Ви пишат за такива разправии отнейде, всичко трябва да мине през К[аравело]ва, че той знае [вече] за по-нататък. И оттам трябва да ми се пише и пак там [аз] ще отговарям. Знай [това] занапред. Освен поръченията Ви от мене: да ми купиш [това] или там така да направиш, и то ако Ви е по волята [ако желаеш], както и досега, [само това] Ви признавам. Защото, ако бай Д[имитър] се оплачеше пред двайсет души и двайсетте души ми пишеха и ако аз всекиму разправях, тогава тежко ни горко на булгура, който ние мелим.

Право да [си] кажа: ако Вие мен не сте познали, който се търкалям десета година в тая работа, то за другите сте съвсем излъгани. Ако кажете, че нямате доверие в мене, то аз съм готов да докажа фактично [вашата неоснователност] не само за мен, но и за всекиго, който е влязъл макар два деня с мене в работа. [Но за] да стане това, трябва да се спре народната работа за някое време и [оня], пред когото ще давам сметка, трябва да бъде там за някое време, докато се развиди [изясни всичко].

Ако ли пък кажете, че имате доверие, то аз Ви пък казвам, че донесените Ви думи са лъжа и дърти интриги. Съдете умно, че от нас се чакат уж пусто и върло по-големи работи!…

[На] Д. Общи засега е да му се каже: „Иди свърши еди-кое си“, па като [го] свърши, тогава да му се каже пък за друго [да свърши]. Затова е Димитър, за друго не е! А колкото за бай Анастаса [Хинов, брат на Д. Хр. Попов], ще видим… И друго ми се донесе, казано от един негов приятел…, но не казвам [нищо], докато не разбера добре…

Но както Ви казвам по-горе, Вие, които сте от толкова време в работата с мене, давали сте ми и пари, препоръчайте ме на другите и кажете ми досега в нещо намерили ли сте ми шарлатанлък [или] нещо неблагоразумно извършено. В Българско има работник, комуто съм дал пълномощно да работи и той на друга страна [Христо Иванов Книговезеца] , каквото [съм дал] и на Д. [Общи]. Той е с мене още от 62 г. в работа. Той най-добре може да каже за мене имам ли безумни работи, лъжи, интриги и привилегии, както казват бай Д. и бай Анастас…

Бай Азисе, току-[що] свършвах, пристигна и другото Ви писмо от 8 септември, в което ми казваш: „Решил си несправедливо да убият в Оряхово Т. Начев.“ Трябвало да преваря и да кажа да не го убиват. Лъжа е. Писмено за това още не съм ни взел, ни дал да се извърши. Но каквито думи ми се донесоха, ако се докаже, че е така [че са верни], трябва да се убие.

На това ти казваш: „Такива думи могат да се случат и у мене, и у тебе.“ На това ти казвам: пред нашите очи всичко, което се изрече, е истинно. За нас няма шега, защото всичко речено е истина, но се изменя на шега [понеже са думи без дела]. [Но] в народната работа няма шега, пазете се, Ви казвам!…

За Т. Начев казваш, че ще бъде отсега нататък чист, дай гаранция! Ако щеш [дай гаранция] и за Тома Младенов, учителя! Тебе вземам за гаранция, Я. В. не. Днес пиша да не му думат нищо [на Т. Начев] и ще бъде свободен. Побързайте с гаранцията си…

Пращам Ви три писма от три местни к-ти. Едното с двата печата е от два к-та, които сега присъединих. С неговото съдържание [имам] от всичките местни комитети в онова окръжие, гдето беше упълномощен да работи Д. Общи. Ако не вярвате на думите ми и дойде да се прегледа работата по-тънко, тогава ще Ви дам всичките подадени писма от местни комитети. Прегледайте писмата добре и разберете всичко и да се не гледа вече през кърпа. Тия писма от местните комитети, като ги разгледате, изпроводете ми ги назад, защото водя дневник на всичките боклуци и добри работи, [както и] от кого се извършват.

Щом прочетеш, бай Азисе, писмото, тоз час да го проводиш на К[аравело]ва с всичките други писма.

Ваш чист по сърце: Ас. Дер. Кърджала

Бай К[аравело]в, дайте да се разгледат всичките ми писма и топтан отговор желая. Защото другояче аз не смея да се бъркам в работа.

Левски до Д. Хр. Попов и Централния комитет в Букурещ,
16.09.1872 г.

VI. Силата на вишегласието

Ти ли трябва да вървиш с вишегласието, или милиони хора – след една глава?

Ако искаш да вървиш по нашето мнение и сърце в Българско, ти сляз в Турну Магуреле при Данаил Хр. Попов. Там ще намериш работите ни в Българско как вървят засега и де сочат. Там ще ти прочетат всичките писма, че ако ти се хареса, върви с нас, ако ли не, то разкажете Вие пък как по-добре мислите, че да разгледаме и ние Вашите мисли, та ако одобрим – нека вървим наедно. Инак ти сам да избираш планове, та да ни представиш на народното вишегласие тук, в Българско, дето вече от ден на ден взема корен Временното правителство, [като] не искате да чуйте неговия глас, тогава то ще стои против Вас. Срещу това трябва умно да размислите… Ти като чист българин и умен войвода, гледай, ти ли трябва да вървиш по народното вишегласие, както е избрало, или милиони хора – след една глава.

Левски до Панайот Хитов,
10.05.1871 г.

Вишегласието трябва да се гледа в самото място. Кажете вие, па сме готови да кажем и ние из едно гърло с по-многото гласове

Приятелю, питаш ме познавам ли те? Как не, и Вази, и г-н Панайота, Райнов, Живков, Кършовски, Д. Ценова, Каравелова и пр. и пр. Нали дойдох нарочно из Българско да ви представя народното мнение на простия и учения ни народ в Българско, върху което цяла година мнения давахте? Нали сте вие горните? Помните ли всичките си думи, които аз ги имам и забелязани и срещу които съм противостоял? Като се поразгледате в миналото от началото на работите си и досега във Влашко, кой с кого се е турил на работа, та от кой ден до кой ден е вървяло като жаба през угар… Аз при тия комедии в година време донейде стоях да гледам и казах ви няколко пъти: нямаме хора във Влашко, и станах, та си дойдох в Българско. Така ли е, братя съидейници? Да ме простите тук в думите ми, защото и да не исках да ви говоря вече [за] това минало, то писмото ви ме кара много повече да ви говоря. Но стига. Дай Боже да сте се взели за друг ум и разум. Както виждам в писмото ви, че се грижите да се съберем аз от Българско и вие от Влашко, та да се разумеем по кой път трябва да вървим всички наедно. Дай Боже и отсега нататък да живеете [да работим заедно], ако вие сте се турили на тоя път вече.

При всичко, като ви подаваме ръка и ние от Българско, за да рабтим задружно, даваме ви и бележка от БРЦК в България по вишегласие: каквото и когато намерите и най-малкото нещо да извършите за добро там, то предварително да ни явите да го разгледаме и ние, както и ние сме длъжни да съобщим нашето вам. Пък сега, дето ме викате – няма за какво да дойда. Според това, което гледам засега в писмото, вие нищо не знаете от работите ни в Българско до днес и [не знаете] какво работим, в което се заключава моето и общото мнение в Българско. Но вие съидейниците слезте в Турну Магуреле при Дан. Хр. Попов, наш човек е. И разгледайте всичко, щото желаете да чуете от нас из Българско, и който обича, нека заповяда при нас и ние сме при него. Но всичко с внимание гледайте, като четете писмата ни, та да не гледаме на таквиз вече думи, като в това ви писмо – неврели и некипели, без да разгледате. Стига вече такива недоразумения, зависти и укори, че е срамота вече и от циганите. На думи да не гледаме, но на работа.

Бележите ми в писмото си още: как смея да правя програма и печат, с които да се разполагам в Българско, без да се споразумея с всичките членове в делото? Я кажете ми с две думи, че и ние сме готови да ви кажем отпосле из едно гърло с по-многото гласове из Българско – с кои членове в делото във Влашко, които се днес показвате, и колко ли сте души? И сега чакаме да се забележите; или по вишегласието трябва да се гледа в самото място, за което и вие се туряте днес в жертва? Вчера – не! Било е и вчера, но само с думи…

Мисля и се надявам да вървите по народното ни вишегласие, което е назначено вече така:

БРЦК в България, който, докато не подпише – не вършим, разбрахте ли! Ситият на гладния не знае колко хляб да му даде; затова се и пита гладния: „Колко хляб искаш?“ И още по-ясно: малките реки се втичат в по-големите и тъй нататък. Всеки разумен разбира – и вие [трябва] да разберете… Дай Боже да се уякчи Централният ни комитет, та да пусне корените си отвъд Дунава.

Левски до кръг дейци във Влашко,
20.06.1871 г.

Както речат повечето игроводи, така ще играем

Вижте и нашата песен по-долу, как пеем ние, пък как искате да пеете вие, че накрай, както речат повечето игроводи, така ще играем.

Искате вие там да се съберем и да видим по кой път, та да вървим всички наедно. И ние сме го казали, и хората, на които прилича да изберат работа, т.е. представителите ни из Българско, вече имаме ги от няколко градове и села готови. А нейде още ги избират. Има и места, дето не сме им още казали да си приготвят човек от всяка страна, готов за представител, че дето се повика, да дойде да разгледва работите, върху които ще бъде упълномощен да гласоподава. Това току-кажи от повечето места в България и Тракия са готови на първо повикване… Като наредим на всяко място, както казвам по-горе, и сме вече готови, [то ще] се свикат всички представители, дето ще повикаме и вази. И ако вие там сте истински патриоти, ще дойдете на нашето събрание в Българско. А къде ще бъде то?- [Това] никому няма да бъде известно до оня ден. И така: вие там, събрани 20 или 50 души, [а] ние да дойдем всички при вас от Българско! То и да искаме- не можем; и да можем- не е право така. А не е ли пък още глупаво, както казвате вие и съидейниците, че намирате за добро с няколко души да се съберете тамкашни, дето викате и мене от Българско да гласоподавам. Чудя ви се на умовете и тъй се чудя, както сами се бележите за чудни пред всеки наш член на Централния ни комитет в Българско. Бележите в писмото си с една дума- „гламаво“ захващане. А какво по-гламаво от това ви[е] там да се съберете 20-50, нека и 500 души, пък от Българско, дето ще се пролива кръв, викате мен един, та да решаваме работи? Засега не давам глас, защото, както ви казах, приемаме и отговаряме по вишегласие. Засега остава да съобщя, пък вие гледайте по-скоро да се разясните при г-н Данаил Хр. Попов, та с второто ви писмо конечно [окончателно] ще се разберем кои сме наши. Но да си забележите именно кои сте, та, както казвате в писмото си, да знаем какво да правим. Пишете ми още, че „Свобода“ умряла и Каравелов отишъл не знам де си? И по причина на неговите луди работи оттеглил се Попович и Д. Ценович. Пишете ни пак за неговите луди работи кои са и имаме ли ги в действие тук, в Българско? Приписвате ни, че уж от него чакаме програма, закони, печат и не знам какво си! С една дума, [че] от него се водя. Отворете си очите хубаво в писмата ни- по кой ред искаме тия работи, па и от кого и да било там от вас? И по одобрението само на Каравелова, Ценова, Райнова, Живкова, Кършовски и от Д. Хр. Попов ли, или по одобрението на тукашното вишегласие, па тогава да се върнат и печатат. Тъй кьорава недейте стъпва и [недейте] да дрънкате…

Левски до кръг дейци във Влашко,
20.06.1871 г.

С всички сили работя за решенията на вишегласието

. . .Казвате ми, че щом дойдат от вас писма,трябва да ви се отговори, макар [да] ме нямало. А какъв ще бъде тоя отговор, когато те могат криво да ви отговорят и аз [трябва] да пиша друг отговор, несъобразен [противоречив] на техния? Тогава какво правите вие там, а тук какво става? Не е ли по-добре, като се съберем и както се намери за по-добре, така да стане. Така както са вървели досега работите ни, все слепи не сме ли ги раждали! Във Влашко не са ли тези причините, гдето днес работят задружно, пък утре захващат да се нападат? Аз не съм съгласен с такова нещо. Съгласен съм [само] тогава, когато предварително сме разгледали, че вишегласието, като не одобри мнението ми, тогава турям се да работя с всичките си сили с тях заедно. Но [в този случай] пак не подписвам, че аз съм го избрал така да бъде. Пък ако то излезе на добро, то е на вишегласието; ако е зло- пак на тяхна отговорност остава. Мене ме няма там, защото [аз] не подписвам, но и не развалям, като е [решение] на вишегласието. Длъжност ми е да работя и аз с него. Но [ако] се одобри от вишегласието моето предложение, тогава съм [лично] отговорен за злото и нека чернея за пред народа.

Отсега занапред трябва да се тръгне по друг по-прав път, като, когато има да се дава мнение върху някоя работа или отговор на някои по-важни писма трябва всеки, който ще дава гласа си, и той [иска по негов избор да бъде в работа, трябва да даде копието си в Централния комитет. Оттам [Централния комитет] ще се взима вишегласието. И тогава никой с никого няма да се препира и да разваля, като е подписал, че по вишегласие ще работи. Пък комуто умът не стига да решава, а иска да бъде и той в работа, тогава, трябва да подпише за някого, на когото [той] вярва, че каквото се извърши, ще бъде склонен [съгласен] с неговото.

Левски до Д. Хр. Попов,
06.07.1871 г

Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско, както се е одобрило от вишегласието

Азис Рушидоглу,

Писмото Ви получих, в което ми бележите, че сте получили писмата ми от 20 юни. Имате и други от 7 юли [а именно]: две- едно за тебе, другото- за Д. Ценова. Щом като сте ги получили, мисля да сте ги изпратили на Д. Ценова и първите на Райча и Кършовски. От тия хора и Вие казвате, [че] от кожата им цървули не стават. Наистина, както са отивали досега, ако тъй отиват докрай, то наместо да ни помагат, те ще ни позабъркват, без да се усещат. Това съм им писвал и копията им държа за бял ден…

Поздравете ги още от мен, какво че ми е жал, загдето още не ни подават ръка в работата ни. Дали защото си работим чисто български и не искаме вече да се водим по никого извън Българско, както се е одобрило от вишегласието и пак по вишегласие, което ни се хареса отвън- приемаме го. А на думи не се основаваме ни за един ден да чакаме. Азисе, поздравете и Каравелова [и му кажете], ако съм жив, скоро ще го викнем да се провикне със „Свобода“ с нас по нашето мнение в Българско.

Левски до Д. Хр. Попов,
27.07.1871 г.

Всички зависят от вишегласието

…Вижте и в Панайотовите писма, че положението е такова, каквото и ние ви бележим. Но и в същите му [писма] има и доста грешки… На тия писма ще му отговорите тъй: „Г-не, за всичко, що ни пишеш, то е работа на Централния комитет. С него трябва да се разбереш, отгдето зависим както ние, тъй и всичките революционни комитети, водими по един закон, който по вишегласие на всички ни е нареден. И докато не се съобразите със закона и поднесете писмено вашето участие, че сте член на ЦК, [то] всичките твои писма ще бъдат напразно, защото не смеем да ви отговорим.“

Левски до Революционния комитет в Сливен,
16.01.1872 г.

VII. Увереност в силите на народа и бдителност

Всичко се състои в нашите задружни сили

…От никоя страна [за] нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили.

Против тях не може противостоя и най-силната стихия.

Левски до богат българин във Влашко,
06.10.1871 г.

От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи

Писмото Ви от 14 февруари получих и разбрах съдържанието му. Радвам се, че и вие сте влезли в [народната] работа. Братя, възобновяването на нашата славна държава, отърването [освобождаването] ни от проклетите агаряне, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество България, най-после, [за] да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили. Като е тъй, вам подлежи да се покажете достойни, верни и неустрашими във всяко отношение. Дързост, братя, и напред! Вашето участие в народното ни дело ще остави имената ви неизгладими в народната ни история. Само умно работете… Често изпращайте човек до познатото ви село и се съвещавайте, споразумявайте и насърчавайте.

Левски до новоприети членове в организацията,
19.02.1872 г.

Времето е в нас и ние сме във времето

Пишете, че ми се радвате на работите ми, като ме и съветвате да се варда да не направим някаква погрешка, защото времената ни носят сега погрешки. Как си ми разбрал работите, че ми се радваш тъй сляпо? И как разбираш времето във Влашко, Сърбия или Българско, задето [казваш, че] времето ни носило сега погрешки? Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. А колкото за извън Българско, днес не даваме ухото си на никакви техни обещания.

Пък да ни уплашат, не им вадим очите. Щем дадем ухо, ще им направим едно метане [поклон], ще им заплачем още веднъж и ще свършим за всякога. И ако подпишат, ще подпишем и ние, но чак тогава, когато видим, че можем да устоим срещу злото им, което би[ха] ни направили. А щяло да бъде една година по-късно, не се знае, па нека бъде. Да не отиваме още кой знае колко назад? Войводо и брате Панайоте, не сме ли се лъгали и колко пъти от тия хора, на които се надяват още някои и други от нашите българи? Не сме ли били чак досега тяхна машина да си правят работи, каквото и още някой и други има да им мекеруват? За жалост изгониха ни; те пак посяха между нас всякакви интриги и пак се не съвземаме. Затова ни и думат хората отвън, че не сме били достойни още за такава свобода. Тая тяхна голяма дума за нас [нека] ни е урок, че трябва по-напред да си наредим работите отвътре, че после да им се молим за по-голямото. И така е.

Сега какво да ти пиша, като в писмото си ми пишеш [за] твои някои планове, че не си можал да ги докараш по твое знаяние. Ходил си в Сърбия и дохождал си, и пак искаш да отидеш и да се върнеш в Румъния, па да гледаш оттам да преминеш сам в Стара планина. Защо ще отидеш в Сърбия и защо искаш да дойдеш сам в Стара планина? От тия твои планове, ходене и дохождане се разбира, че не ни вярваш и затова не ни ги разясняваш. Следователно криеш се от нас, тогава и ние от теб. А ако се не криеш от нас, тогава с просто сърце да заповядаш при нас и ще видиш де и как ще се изпълнят твоите и нашите планове. Ако искаш да вървиш по нашето мнение и сърце в Българско, ти сляз в Т. Магуреле при Данаил Хр. Попов. Там ще намериш работите ни в Българско как вървят засега и де сочат…

Дай боже съгласие и любов първо между народните ни главатари; пък име българско нека е войвода. Докрай нека бъда твой брат и байрактар, ако си и ти с нас до смърт.

От писмата ни при г-н Данаила ще разбереш каква искаме да бъде нашата свобода. Та и вие с второ си писмо дано потвърдите и да чуем из вашите уста, че речете: чиста свобода българину и всекиму своето. Ако така държите с нас, да живеете и вие!

Проклет да си в българското име, ако ти само извлечеш също [всичко] от писмата ни и кажеш другиму, докато не ти се позволи от Привременното ни правителство в Българско. Нищо, ако ти не щеш да вървиш с нази, пък замълчиш във всичко, [което] си чул и видял от нази. Ако ти намериш за добро, че трябва да знае еди-кой си, то по-напред трябва да явите, че както намери вишегласието за добро така ще бъде.

Дано до смърт да бъдем братя и в един глас.

В. Лъвскiй

Левски до Панайот Хитов,
10.05.1871 г.

Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си

Приносящият е наш човек, който се изпраща направо до вас да му дадете пълен отговор на долните питания.

Байо, ти си бил причина за всичките станали работи във вашия град от турското правителство върху нашите хора! Така казват мнозина. И хора сме напращали нарочно преди тая случка, за да ви видим как стоите в нашите работи. Те потвърждават, че вие сте казали пред пашата, че в София съществувал комитет, и си показал [издал] даскалите ни! Макар да ми бе съобщено за това предателство от чисти наши хора, аз пак им не повярвах, за да не би да са излъгани.

[Но] ето днес всеки българин се вика да покаже на дело родолюбието си, защото се определя часът на свобода. А до кой предел е дошла работата ни, не ще ви кажа, защото пред много наши хора оставате съмнителен. Вам засега не остава нищо друго, [освен] да дадете точно описание по приносящия на всичките работи, станали в града ви: как се е предала работата отначало, кой кои е предал, кому какъв е бил разпитът…, кои са затворени, откъде са, под какъв затвор са и съдбата им за какво сочи? Действията на тази работа точно да опишете от първия ден досега, кога как се е осъждало в конака. За всичко ще дадете писмено [отговор], трябва да му дадете извън града, когато излезе да си върви.

Всичко това трябва да направиш по чиста съвест, т. е. твоите и другите кривици [да изложиш], защото на признаващия се [му] се прощава донякъде, ако той [го] е извършил в незнание. Ако се докаже, че ти си чист, тогава ще вземаш и даваш за по-нататък от онова място, отдето ти е дадена червената книжка [уставът].

Аз съм, който ви се бях представил в турски дрехи у вас в собата с печатно писмо за вас.

В. Лъвскiй

П.П. От противната твоя страна (х. Мано), за когото казваш, че бил черна душа, днес мнозина потвърждават, че той бил добър и народен човек, а от вас се боял, за да не го предадете. Кажи ми сега по-нататък.

Същи.

Левски до Д. Трайкович,
ноември или декември 1872 г.

Пророкувам предателство. Ако отричате, аз ще ви покажа предателя

Братя,

Писмото Ви от 7.Х.1872 г. е: да не дохождам скоро в града ви, защото можело да стане [опасно]!… А мнението на председателя ви във вашето [същото] писмо е да дойда, та да видим какво трябва да се върши, защото, според както ви виждал, от вашите кожи цървули не ставали. И всичко това произхожда от страха ви. По думите на председателя ви отправих се да дойда в града ви и се срещна веднъж за всякога с някой и друг, защото и времето е вече твърде късо, та не можем да прехождаме повече пъти.

Току да тръгна за града ви, получих писмо, в което ми се съобщава, че са били подхвърляни в една къща писма с моя подпис: Ас. Дер. Кърджала. В тези писма [се] казвало: „Донесете ми тефтера на еди-коя си колиба и там го оставете, а всичко друго каквото има, да го изгорите!“ Словата в писмото са ойдурдисвани [наподобявани] да приличат на моите. Писмено да ми дадете [обяснение] за тия писма, които са писани от вас. Пророкувам каква е била целта ви. [Съобщете ми] по вишегласие ли сте го направили или само някой и кой е? Ако отричате това и всеки от вас каже: „Не знам“, то аз знам и ще ви го покажа да го видите кой е. За целта на тия подхвърлени писма оставам да говоря, след като видя ще ли изповяда сам оня, който ги е мушкал из рязката на портата, и като какво си е мислил с това, па тогава [ще говоря аз].

Поради тия писма страхувам се да дойда в града ви. В тях тълкувам: предателство истинско и предателство, без да ще, от страх. Но вижте какво ще ви забележа веднъж за всякога и веднъж и сто пъти излизам от длъжността си. [Да ви кажа] защо исках да дойда: колкото писма, пари, вестници и всичко, каквото има оставено у вас и у председателя [ви] тайни работи да се пренесат у Николча [Сирков], че или аз ще премина да ги взема, или друг ще проводя да ги отнесе, дето събираме вече всичките работи [ЦК в Букурещ], защото времето заповядва.

У председателя има пари, пренесени от други комитети. По-преди ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава? На комитетска пара минутата се не знае, кога[то] ще се поиска! Сега, както казах: пари, писма, и пр. да се занесат у Николчови и всичко от днес нататък кой каквото има с мене у Николча да [го] оставя. Оттам ще и [да] получава. Занапред не трябва да го питате отде приема и закъде изпраща. Мои неща, ако дойдат до вас отнейде, няма да разпечатвате. Писма и пр. недейте бави, а ги предавайте в същото време нему.

Какво да ви правя, като сами се показахте неспособни в сравнение с другите, които вчера са започнали. Днешната случка ви се е предсказвала сто пъти, че може да стане. Срещу това вие изповядвахте, че ще постоянствувате. Де ви е постоянството? Затова сами не сте ли вие причината да страдат и други хора? [Аз] Ви казвах пред Д. Общи, пред очите му, че той не е за [на] своя глава да се отрежда на работа. Не стигнаха ли ви толкова думи, които изговорих пред него, за да си съставите [мнение] и за по-нататък?

Колкото време е ходил по-напред с мене, не чувахте ли от устата му, като се оплакваше пред вас, че дето да сме отишли, него съм оставял на хана, пък аз сам съм вършил, а него не съм представял пред другите членове да се запознае с тях! Под тия ясни думи барим не разбрахте ли, че аз само на препоръката му, отдето се праща до мене, не се доверявам на него, както и на Ангел [Кънчев], докато сам аз не ги опитам, както знам. Но ще кажете: като ходихте и тримата два месеца заедно, не позна ли ги? Тук ми трябват много думи, за да ви докажа, че да се опознае човек в народната работа доколко е родолюбец и постоянен във всяко нещо, често трябва време, за да се опознае човек, па и твърде дълго време. Затова едни народи, които бързат в това нещо, печелят го за по-много години, отколкото ония, които пипат полека.

Вие ми казахте: „За тая работа трябва да се разпратят хора на всяка страна и да се върши по-бърже.“ А аз ви казах, че трябва, но няма такива хора, а вие ми посочихте А.К. и Д.Об. На А.K. му казах като на учен човек, че тая работа да я научи човек като него и да я върши безпогрешно,то трябват му не по-малко [от] четири години, като се скита по всички страни и се среща с различни хора, мнения и пр. и пр. А той взе тия думи, като че ли присвоявам привилегии за себе си. Вие чухте, като му казвах как трябва да се постъпи и в Русчук [Русе]. Видяхте, като не [по]слуша, и какво стана. Също и Д.Общи ме вземаше за привилегист, като казваше и вам [това], без да разбере, че народната работа не върви по друг път освен по оня, който показвам. Да се отреди Д. Общи за Орханийско и да му се даде пълномощно, решихте вие всички, като най-много настояваше Анастас [Хинов] от Плевен, Ваньо [Ив.Драсов] и Пъшков [Димитър], и не след дълго четяхте против него писма от ония места. Сам Пъшков и др. от ония страни колко го нападаха устно и предвиждаха, че скоро работата по тия места ще пропадне поради лудите му действия. Следствие тия писма и думи писах му да дойде да видим това, което се казва за него, тъй ли е. Той не дойде. Писах му и нарочно пратих Д.Пощата [Пеев] пак да му каже да дойде и да донесе сметката от работата си отде какво е вземал и давал, пак не дойде. Най-после отидох самичък, защото и писма получих от някои местни комитети, в които ми пишеха за работи, съвсем другояче показани от Д.Общи. Повиках го с мене да дойде [и] заедно да обиколим местата, [от]където го нападат. Той каза, че ще дойде, и на утрешния ден вече го не видях досега. Там в затвора му останаха и сметки, и разправии за всичко досега. Все тогава, като го не видях на другия ден, та да му кажа да не напада засега и пощата, докато наредим работата си и видим с какви хора трябва да се нападне. Това казах на Стоян Пандурина да го каже на Д.Общи, но както за всичко, [така] и за това не [ме по]слуша.

Ето че вие сте си причина да треперите от страх и вече и на мен не давате да дойда в града ви и да вдигна всичко, каквото има досега там, тъй като Д.Общи познава всички ви. Понеже сте в подозрение, трябва да приберете всичко и да го предадете, както ви бележа по-горе.

Пък вие занапред дързост! Запрените запрени, а другите трябва да мислят, че [са] полагали клетва. Който не изпълнява клетвата, която е дал пред евангелието, т.е. във вярата си и честта си, той е най-низкият и гнуснав човек на света! По-добре е сто години мъки честни, нежели [човек] да потъпче честта си и вярата си. Утре е ден и ще се каже на такъв: „Не си честен, не си българин, лъжеш и в евангелието.“ Нали сте се заклели, че ще изпълнявате устава? Като са паднали тия братя в затвора, [а] може би [да] ги пратят и на заточение, помагате ли им, както предписва уставът? Всеки е длъжен да помага на другаря си, когато изпадне в беда.

Аз можех да ги отърва, още щом се научих, но би се развалила голямата работа, която е вече дошла да се види на видело. Освен това съобщи се, че ще ги пуснат всички освен обирачите на пощата. Затова [сметнах], че ще бъде по-добре да възпра работата. Па ако те остават в затвора, скоро заедно с революцията ще си ги вземем невредими.

Чуйте сега долните ми думи, па прощавайте за всякога, защото ви говорих, говорих, а вие сте си все вие. Отсега в скоро време дано станете други. Хайде ще видим.

Според устава работата е: докато не видим, че можем самички да си изтъчем платното, няма да се дава глас за въстание. А сега излиза друго. Според външното обстоятелство работите ни [не трябва] да се протакат, защото [могат] да се случат и други работи, подобни на орханийските, в които кой знае [дали] няма да попаднат ония хора, на които сме се надявали да поведат работата. [Ето защо] решава се едно твърде скорошно въстание. Писали сме на всичките местни к-тети да дават кой колкото вече има пари и колкото може да вдигне с лихва и най-много до два месеца с тия пари, колкото се приготвят, ще поръчаме оръжие. После и да внесе някой, няма [да има] оръжие. Защото в едно късо време се туряме пък в друга работа и сме готови да се провъзгласи въстанието. Ако можем с голяма мъка да отложим това време за някой месец повече, работата ще бъде още по-добра. Годината няма да прехвърли. Още преди три недели, в началото на зимата, неочаквано времето ми заповядваше да дам глас за въстание, но тъй ненадейно, още в нищо и никакво неприготвени,отложих го за някой месец и друг, докато се съберем всичките членове на Ц.к-т и дадем по-добър ред на това въстание.

Левски до комитета в Ловеч, последно писмо,
12.12.1872 г.

Препис на писмо от Васил Левски до Филип Тотю в Одеса – 18 или около 26 април 1871 година

1871 април 18 или около 26, България. – Препис на писмо от Васил Левски до Филип Тотю в Одеса – направен от Христо Загорски.

Препис.
В еднодружний ми брате Филипе! В Одеса.
Съчюсв[о]ствоваме ви гдето ни подавате ръка от там, та да работим в едно! Бог нека е напред и ими българско да е войвода.
Сами или и некой йоще родолюбиви българи, предлагате ни в писмото си тия две главни предложения, т.е. подписи от всичко българско и печати за захваяание на революцията зимно или летно време. В тия две главни предложения са нам в Българско живот или гроб. За първото което вий ни предлагате и искате го по-скоро, то чрез Н.М. Тошкова, за да помолиме Негово Високо Императорско величество за помощ, на което сте уверени, че без друго ще ни помогне! Дай Боже да помогни и да подпиши бар за нашата република, ако технити републиканци гони и наказва до смърт в окната. Брате! Тук за тоя ми предмет да ни падат в съмнение, че аз противостоя на мнението ви? Не! Но, нема и да ви отговарям докато са не забележат именно кои са и от де са, тамкашните ни родолюбци, които дават глас за тоя най-деликат[ен] и важен предмет, който е като центръ на всички други наредби, щото като се предложи води всичкити и други след себе си, и в ръцете сми на прегледачат.
Брате! Ний не отказваме помощъта и от гяволът! Но имаме си предначертание за това и вий пребързайте както ви пишя по-горе, та да прибързаме и ний към вас с нашето мнение. Ако ли никой не подпиши както казваме и останиш ти сами? Тогава има пак какво да приказваме.
Сега ида за вторият ни предмет, който на е да ся реши между тебе и мене, а остая за подирният ден да ся реши по вишегласие от Б.Р.Ц.К. в България и вас заедно, зиме или лете.
В първото си писмо дадох мнението си, че трябва зимно време! Като съм убеден твърдо за мене си, присметва ли сме и тук-таме пред неколко йоще наши по-разумни и казвали са – истина, тогава е време. Но пак несмеем решително да кажем, ако и да сме убедени, че тогава е спасението ни, защото губи значението си Централнийт ни комитет, който требва да подпиши. Пак аз в първото си писмо дето изрекох на ваз е срещу писмото ви на г-н Иованица Пишмиша в Т. Магорели, в което излагате да принесете трите хиляди пушки из Одеса въ[в] Влашко, че да премините през летото за в Балканът! Право ли е да решавате сами както знаете, че и в Българско са работи? Мисла не! Ето сега ми казвате в писмото си, че сте дохождали често в разговор с некойси родолюбиви българи и на въпросът ви отговаряли – защо в 67 и 68-мо не зеха българите участие с четите? Ето, че те останват си глупави на това питание, а българите много хубаво направиха, че са не измамиха подир четите, защото на четите обязаностъта беше не да бунат народът, но да свикват от градовете и селата умни хора и да им показват как требва да ся приготвят, че като им ся даде знак за революция да бъдат всички готови! Това брате Филипе, ако си забравил да им кажиш на горните господиновци, то аз имам и законът в пазвата си от 67-мо, а и сичките войводи испълниха ли какво им налагаше законът! То не ни е за сега работата да говорим, а искам да докажа на горните ни родолюбци, че българите ако беха са повлекли след четите, щеха да принесат полза на руският цар, пък за тех си, щеха да изгубат най-добрите си юнаци, на кои в ръцете стои българската свобода, пак тогава нека отсвирюва България, чак до един век йоще. Това така доказвам на нашите родолюбци щото да престанат от ония бърборенията. С факт имам да докажя, че с руски агенти съм имал да работа без да знам в 69-то препоръчан – единият от одеските българи за добръ помощник на българите, пък не излезе така! Улових му неколко шарлатанъци и хайде от гдето е дошел. Коги стане за нужно, казаща го съ[с] сичките му работи. Цели сме изгорели от парине и пак не знаем да духаме??
Брате Филипе! Чакам на това писмо отговорът ви, че тогава ще са разберем как и какво ще работим.
Прийми искреното ми поздравление и остаям докрай с Ваз, за свобода чиста или смърт.

(под.) В. Левский
Из Българско, член от Р.Ц.К. в България
Точен препис от първообразното.
12-й априлий 1884 год. Хр.Б. Загорски
г. Карлово В. Платнаров
[Следва писано от В Платнаров]
(Забележка) Оригиналът ся намира в ръцете у В.Ив.Платнаров.
[На стр.1 встрани]: 1871 апр. 18. Копие от Ф. Тотюву
[На същата стр. Под текста бележка от З. Стоянов]: Тошков е искал некой Св. Анна на шия. З.С.

Секи въобще българин иска днес да се освободи от агарянското робство… – 10 март 1871 година

1871 г. 10 март. България:

Господине……..!
В……….

Секи въобще българин иска днес да се освободи от агарянското робство, следователно и вие, ако сте само българин и честит човек и желаете добро на отечеството си, тряба да се предадете със сичкото си сърце и душа на народното дело и да покажете, че сте достоен син на България и свободолюбив човек. Повтаряме, ако вие сте родолюбец, християнин и мъж то тряба да изпълните долеказаните наши и на сичка България желания, а ако ли не, то честните и родолюбиви българи ще да ви прокълнат и твърде скоро ще да ви изпроводят при … Сещайте се! Предателите, чорбаджиите, изедниците и турските подлизурки ще да висят на едно дърво с нашите неприатели – страшно ще бъде народното отмъщение! Който днес не желае да бъде свободен, той не е българин и не е човек! И така вие сте свободни да изберете за себе си път и да вървите по него, т.е. или с нази и с народът, или с турските джелати и кръвопийци. Прибързайте да запишете името си на страниците исторически със златни или черни думи и постарайте се да чвите по-скоро: черно робство ли искате или златна свобода.
Нашите желанич са вам известни, но ние пак тряба да ви го повторим. Ние желаеме да се освободиме изпод турското иго и да бъдеме хора. Пригответе се и вие и очквайте оная минута, която ще твърде скоро да избие. Но за да извършите това велико дело, нам са потребни две неща: хора и пари. Хора ние имаме, а пари нямаме, но с божията помощ ще да найдеме твърде скоро и тях. Нашият главни народни комитет е избрал нас да събереме потребните за нашето освобождение пари и ние ще са ги събереми. А отде? Ние ще да ги събереме оттам, отдето са ги събирали и другите народности, т.е. от самият народ. И така ние предлагаме и вам да пожертвувате веднъж за сякога щото можете и колкото можете. Секиму из вас ще бъде даден билет от Българското привременно правителство, а това правителство ще да отговаря за дадената му сума пред народът, т.е. пред Българският народни революционни комитет, който така също ще отговаря пред бъдещото българско свободно правителство. Привременното българско правителство ще да държи подробни сметки отдека колко е земало, дека ги е употребило, колко българи са погинали, как са погинали и пр. И пр. Щастливи са ония наши народолюбци, които повдигат ръка за своята свобода – техните имена ще да се славят вечно, а страшливите, изедниците и хладнокръвните ще бъдат проклети вовеки веков. Който е българин, когото е българка родила и който не иска да бъде турски роб, той тряба да жертвува сичко, за да може после да добие много. „Да продадеме имането си, да заложиме жените си и децата си и да откупиме отечеството си” рекъл Минин.
Господине, ние искаме да ви кажеме много, но засега стига и толкова – от вас самите зависи да притурите това, щото ние не сме изказали.
Вам ще да се покаже чудно нашето предложение, защото то ще дойде до вас ненадейно, но за чудене време не останва – историята нас не ще да чака да се чудиме. Сичкото това вие тряба да държите тайно и вашите най-ближни приятели не тряба нищо да знаят. Вие тряба да отговаряте сами за себе си. Гледайте да не кажете после: „Аз исках да помогне, но нямаше отде да се науча навярно кому да дам и как да дам.” Ние имаме хора насякъде и познаваме сякого из вас, познаваме състоянието ви и даже духът ви, следователно ние ще да намериме възможност да ви явиме… Но вие може да кажете: „Нямаме пари” – земете назаем, продайте стока, заложете къщата и дайте първият си дълг на отечеството, на свободата и на бога. Който помогне с щото и да е, той ще има от нас освен гореказаният билет един знак, а тоя знак ще бъде неговото спасение. Когато нашите юнаци станат под байрак ( а това ще бъде твърде скоро), то тежко томува, който им не покаже билетът и знакът си! Който не приеме участие в нашето народно движение, той ще да се счита за предател и за неприятел на народът и ще да се разплати за греховете си, а фамилията му ще бъде укорена пред светът. Повтаряме, ако дадете доброволно, щото сте длъжни да дадете, то ще бъдете честити и заедно с вашето домочадие, ще бъдете под наша защите чак до онзи ден… А ако постъпите с нас варварски, т.е. ако предадете писмото ни или човекът ни, когото ви пращаме да се разберете, ако изнесете навън нашите желания и ги разкажете на някои наши български изроди, или ако търсите причина, за да не ще дадете това, щото искат от вас – с една дума, ако злоупотребите нашето доверие, то страшно ще да ви се отмъсти. Земете си на умът, че ония мъже, които стоят като главатари в народното движение и които съставляват временното правителство, не се боят вече от никого и решили са се да вървят напред, без да се обръщат назад. Ние се не боиме вече нито от турското беззаконие, нито от турските мекерета! Сичките турски мъки, бесилници, пращания в Диарбекир и пр. са пред окото на българските юнаци са нищо. Секи юнак има своето предначертание в главата си. А народният комитет и Привременното правителство ще да предварят сяко зло и ще награждават сяко добро. На нашето чело е написано: „Чиста свобода или юнашка смърт”.
Решавайте се сега по-скоро да ни кажете: „с нази ли сте” или „против нас”, защото хиляди юнаци очакват отговорът ви.
(?) 1871 г. марта 10
I отд. от БРЦК
Привременното правителство в България.

Васил Левски – Писма и документи – извадки

Имейл бюлетин

Фондация

Политика за бисквитки