Скитите са също древни предци на българите. Вероятно управлението се предава от бащата на най-малкия син (Ultimogenitur), като първоначално те са съуправители до смъртта на бащата. Грюндерхерос Таргитий (Таргитай), син на Залмоксис/Зиези) Зевс и на една речна нимфа на речния бог Бористенес (митичен). Според Херодот, Страбон и Плиний Стари Бористен е древното име на р. Днепър. Липоксай, Арпоксай и Колаксай, синове на Лейпоксай или на Таргитай, родоначалници на скитски племена (митични) Ишпакай (679 г. пр. Р. Хр.– 674/3 г. пр. Р. Хр.) по време на управлението на Асархадон, царят на Асирия (680 г. пр. Р. Хр. – 669 г. пр. Р. Хр.) Партатуа (673 г. пр. Р. Хр.– 654 г. пр. Р. Хр.; 645 г. пр. Р. Хр.), по време на управлението на Асархадон Мадий или Мадай (на старогр.: „Μάδιος“, „Madius“, „Madya“) ок. 616 г. пр. Р. Хр., син на Партатуа. Мадий е цар на скитите от 653 г. пр. Р. Хр. и цар на Мидия от 633 г. пр. Р. Хр. за 28 години. Мадий е съюзник на асирийците. Завладява от цар Фраорт и управлява Мидийската империя. Фраорт или Фравартиш (староперсийски: „Fravartiš“, мидийски: „Frawartiš“, еламски: „Pirumartiš“,вавилонски: „Parumartiš“, старогр.: „Φραόρτης“; „Phraortes“) е вторият цар на Мидия от 665 г. пр. Р. Хр. до 633 г. пр. Р. Хр. Според Херодот той е син на цар Дейок и го последва на трона в Екбатана (столицата на Велика Мидия) и управлява 22 години. Той започва малко след възкачването му на трона успешна война против персите, които тогава населявали северозападен Иран и властва над двата народа. Според Херодот персите имали привилегировано положение в мидийското царство. Фраорт започнал да покорява останалите райони на Азия. Накрая започнал война против Асирия, но претърпява поражение и при решителната битка е убит около 633 г. пр. Р. Хр. от Ашурбанипал, царят на Ново-Асирия. Голяма част от войниците му са били убити. След тази загуба Мидия попада за 28 години под скитска власт с цар Мадий, съюзници на асирийците. Фраорт е баща на Киаксар (упр. 625 г. пр. Р. Хр. – 585 г. пр. Р. Хр.), който го последва на трона и освобождава мидийците от скитското господство. Идантийрос/Скйтхарб, ок. 514 г. пр. Р. Хр. Ариант – за първи път в света прави опит за преброяване на населението Савлийс, VI в. пр. Р. Хр. Ариапейт, VI в. пр. Р. Хр. Ариапейт или Ариапейтес („Ariapeithes“, „Ariapites“) е баща на цар Есквилес („Esquiles“, „Scyles“), споменат от Херодот. В края на VI в. пр. Р. Хр. Ариапейт се жени за дъщерята на Одриския цар Терес I (на старогр.: „Τήρης“) е роден, вероятно през втората половина на VI в. пр. Р. Хр. Баща е на царете Спарадок и Ситалк. Успява да разшири земите на одрисите до Адриатическо и Средиземно морета, като създава обширно и мощно царство със столица Пулпудева или Пулпудава – днешният гр. Пловдив. Ариапейт е убит от Спаргапейт или Еспаргапит („Espargapites“, „Spargapeithes“), царят на Агатирсите. („Agathyrsi“; на старогр.: „Αγάθυρσοι“). Те са древен народ, живял в планините при Maris („Муреш“) в историко-географската област Трансилвания през VII в. пр. Р. Хр. – V в. пр. Р. Хр. За тях споменава Херодот. Агатирсите са също древни предци на българите. Умеели са да произвеждат златни украшения и са се занимавали със скотовъдство. На тях се приписва т. нар. „Чернолеска култура“. Есквилес, син на Ариапейт Ариапиф Спаргапейт или Спаргапиф от племето агатирси Лик, син на Спаргапиф Гнур, VII/VI в. пр. Р. Хр., син на Спаргапиф Савлий, син на Гнур Иданфирс, син на Савлий Скил (пр. 424 г. пр. Р. Хр.), син на Ариапейт и на една гъркиня от Истрос. Хистрия (или Истрия; на старогр.: „Salt“; на лат.: „Histria“ също „Istriaили Istros“) е йонийска колония на добруджанския черноморски бряг (днес на брега на езерото Синая, Република Румъния). Скил е свален, понеже е против старите традиции и бяга при царя на Одриското царство Ситалк. Октамасад, 446 г. пр. Р. Хр., брат на Скил. Октамасад („Octamasadas“) e син на цар Ариапит и брат на Скил и на Орик. Роднина е на владетеля на Одриското царство цар Ситалк. Атей (358 г. пр. Р. Хр. – 339 г. пр. Р. Хр.) Ариант Агар, съюзник на владетеля на Боспорското царство Сатир II (IV в. пр. Р. Хр.) Канита, III в. пр. Р. Хр. Сайтаферн от племето „сай“ (III/II в. пр. Р. Хр.). „Сай“ се нарича и древнобългарско селскостопанско сечиво, годно за двойна употреба и като оръжие. Представлява около 50 см дълъг тризъбец със значително по-дълъг среден зъб и обикновено извити навън странични зъби. Традиционния сай няма режещи остриета, а само заострени върхове. Било е много разпространено в Древна Азия, особено в Древен Китай.
Скилур, втората половина на II в. пр. Р. Хр., основава Неаполис (Крим) Палак или Балак, кр. на II в. пр. Р. Хр. Фарнак II (на лат.: „Pharnakes II“; на старогр.: „Φαρνάκης“; поч. 47 г. пр. Р. Хр.) цар на Боспорското царство (63 г. пр. Р. Хр. – 47 г. пр. Р. Хр.). Фарнак е син на Митридат VI Евпатор от Понт и на сестра му, която му е съпруга Лаодика („Laodike“; поч.105 г. пр. Р. Хр.). Дъщеря е на цар Митридат V и на Лаодика VI. Царица е на Понтийското царство, което е прототип на най-древната българска държава. Лаодика се омъжва за брат си Митридат VI . Да се женят брат и сестра е стара традиция. Идва още от Бог Озирис и Богиня Изида. Сключването на брак между брат и сестра е характерно за царските династии в Древен Египет, в Древна Азия и др. Когато Митридат VI е в Мала Азия Лаодика му изневерява. След като се връща Митридат VI, тя иска да го отрови, но е предадена от своите съзаклятници и веднага е екзекутирана (обезглавена). Митридат VI и Лаудика имат с него четири сина: Митридат, Аркадий, Махарес, Фарнак II и две дъщери: Клеопатра от Понт, Дрипетина и пак Клеопатра. Клеопатра от Понт е известна като Клеопатра Стара, за да се различава от сестра си, която носи същото име. Клеопатра Стара се омъжва за арменския цар Тигран Велики през 94 г. пр. Р. Хр., като с тяхната сватба се сключва политически и военен съюз между Понт и Армения. По това време Тигран е на 47 години, докато тя е само на 16 години. Клеопатра Стара играе важна роля в живота на Тигран и в управлението на Армения. Клеопатра и Тигран имат няколко сина: Зариадър („Zariadres“), Артавазд II, (още един син с неизвестно име), Тигран и дъщеря, която се омъжва за цар Пакор I от Партия. Партското царство е доминираща сила в Древен Иран през III в. пр. Р. Хр. Било е разположено на обширни територии в историко-географската област Месопотамия между 190 г. пр. Р. Хр. и 224 г. За разлика от Митридат VI, Тигран има различно виждане при воденето на външната си политика спрямо Римската империя. Въпреки, че води кратка война срещу римляните, в крайна сметка Тигран сключва мирен договор с тях след битката приАрташат (68 г. пр. Р. Хр.). В резултат на действията на Тигран, Клеопатра под натиск от баща си, настройва своите синове против Тигран и ги кара да го предадат. Синовете правят неуспешен опит за свалянето на арменския владетел Тигран Велики. Зариадър и по-малкият му брат (неизвестният) са екзекутирани от Тигран Велики. През 66 г. пр. Р. Хр. Помпей (Гней Помпей по прякор „Велики“ (на лат.: „Gnaeus Pompeius Magnus“); римски държавник и пълководец) пленява Тигран (синът) и го пращя в Рим като заложник.
Тигран по-късно успява да избяга със съдействието на Публий Клодий Пулхер („Publius Clodius Pulcher“; род. ок. 92 г. пр. Р. Хр. – поч. на 1 януари 52 г. пр. Р. Хр. при Бовиле). Той e политик на късната Римска империя, от партията на популарите и е известен с дългогодишните си спорове с Марк Тулий Цицерон. В политиката си е подкрепян от римския плебс и често участва в улични битки. Случаят е описан подробно от римския историк Квинт Асконий Педиан. Клеопатра бяга при баща си и живее през остатъка от своя живот в Понт. Фарнак се навдига срещу баща си през 63 г. пр. Р. Хр., който e изгонен от Понт от Гней Помпей и бяга в Боспорското царство, което е под негово господство. Там Фарнак задължава Митридат да се самоубие в „Pantikapaion“ (днешният гр. Керч на полостров Крим). След като Фарнак предава трупа му на Гней Помпей, е признат за цар на Боспорското царство. По време на бъркотията, която е предизвикана от римската гражданска война между Цезар и помпейянерите, Фарнак се опитва през 47 г. пр. Р. Хр. да спечели обратно бащинското си царство. Той губи обаче в битката при Зела (днес Зиле, Токат, Република Турция). Състояла се е на 2 май 47 г. пр. Р. Хр. (по Юлианския календар). Гай Юлий Цезар побеждава боспорския цар Фарнак II в четиричасова битка. После изпраща в Рим познатото днес победоносно послание „Veni, vidi, vici“ („Дойдох, видях, победих“). Фарнак II успява да избяга, но малко по-късно е убит на полуостров Крим от узурпатора Асандрос (на старогр.: „Άσανδρoς Φιλοκαισαρ Φιλορώμαίος“, „Asandros“, „Asander“, „Philocaesar Philoromaios“; род. 109 г. пр. Р. Хр. – поч. 16 г. пр. Р. Хр.). Заема владетелския престол на Боспорското царство от 47 г. пр. Р. Хр. до около 16 г. пр. Р. Хр. През 48 г. пр. Р. Хр. Фарнак II го поставя за управител на Боспорското царство. Асандрос въстава против Фарнак II, когато той е извън страната, и се обявява за цар. Асандрос убива цар Фарнак II през 47 г. пр. Р. Хр. след загубата му в битката при Зела – август 47 г. пр. Р. Хр.). След това той се жени за Динамия, дъщеря на Фарнак II. От брака им се ражда син – Аспург (поч. на 38 г.). Около 16 г. пр. Р. Хр., представящият се за внук на Митридат VI Скрибоний организира въстание срещу Асандър („Асандрос“). Последният се самоубива чрез гладуване (на 93 години), а според друга версия е бил подло убит в 16 г. пр. Р. Хр. с участието на своята съпруга. Още същата година Динамия се омъжва за Скрибоний и той за кратко време става цар на Боспорското царство. Савмак, (108/107 г. пр. Р. Хр.), бивш роб на боспорския цар Перисад V. Персиад V (годината на раждането е неизвестна – починал е около 109 г. пр. Р. Хр. Управлява Боспорското царство от около 125 г. пр. Р. Хр. до 109 г. пр. Р. Хр. Той е последният представител на династията на Спартокидите. Известно е, че е сякъл свои монети. През 110 г. пр. Р. Хр. в Боспорското царство дошъл с дипломатическа мисия пратеникът на понтийския цар Митридат VI Евпатор военноначалника Диофант. По време на пребиваването на Диофант в Пантикапей избухнало въстание (108 г. пр. Р. Хр.) с участието на недоволни племена на скитите под предводителството на Савмак. Диофант избягал в Херсонес. През пролетта на 107 г. пр. Р. Хр. организирал 3-ти военизиран поход от Понт в Крим за потушаване на въстанието на Боспор. Успял да овладее Източен Крим и да разгроми въстаниците. Аргунт, 244 г. сл. Хр.
* * *
Границите на „гетската държава“ се ограничават до полуостров Крим. Столица на „гетското царство“ остава градът-полис Хелис. Това е същият „Даусдава“ или „Градът на вълците“, отбелязан е в деветата карта на живелия в Александрия римски географ Клавдий Птолемей (85-165 г.). Този град е създаден още през I хил. пр. Р. Хр.1 1В писмените извори се говори за гетския владетел Дромехт (Дромихет, в чийто корен се откри.
Трябва да се отбележи, че митът за двамата близнаци Ромул и Рем, отгледани от вълчица и които се считат за основатели на Рим е заимстван от митологията на пеласгите през етруските. Пишейки за основаването на Вечния град, Плутарх разказва, че има много спорове по отношение на легендите за произхода на Рим. На първо място гръцкият историк поставя преданието за пеласгите. Те били войнствен народ, който покорил много други племена. След като се установили в Лациум пеласгите нарекли селището си Роме. Плутарх обяснява също, че на езикът на пеласгите „РОМЕ“ означава „сила“ в смисъл „силата на оръжието“ (Plutarchus, Grondvesters van Athene en Rome, De Haan-Standaard, Antwerpen, MCMLXIV, р. 45). Вариант на думата „роме“ се среща в личното име „Rhoemetalcos“ – „Реметалк“ със значение на „говорещ силно“). Това е име на владетелска династия при одрисите и при Боспорското царство. Същевременно трябва да се знае, че ранните царе на латините носят също древни гето–одриски имена, като: Атис, Капус, Капетус и т. н. Групи от одрисите и от бесите са населявали крайбрежните райони на Югоизточното Черноморие и Кавказкия регион. Одрионополис, в последствие Адрианопол е бил главен град на одрисите. Сега на мястото на този древен град е гр. Одрин, Република Турция. (на турски „Edirne“ – „Едирне“, на гр. „Αδριανούπολη“, „Адриануполи“, на древногр. „Αδριανούπολις“ – „Адриануполис“). Бесите, които се заселили като планинци в Кавказкия регион били тюркизирани. Техни потомци са днешните „Балкарци“, наричани по–рядко „Балкари“ (самоназвание: „таулу“ – „планинци“, на карачаево–балкарски „малкъар“, мн. число „малкъарла“). Карачаево–балкарският език е близък до кримскотатарския и кумекския езици.
В наши дни балкарците наброяват около 60 000 души и населяват главно руската република Кабардино–Балкария. Все още липсват задълбочени проучвания за етногенезиса на балкарците. В руските документи балкарците се споменават за първи път през 1629 г. Много важно е да се знае, в грузински източници от XIV – XVIII в., които черпят сведения от източници от IV в. пр. Р. Хр. балкарците са известни под името „басиани“! Осетинците ги наричат „асон“, „асиаг“, „аси“. В археологичния резерват „Сборяново“ е открит малък глинен съд с 56 сребърни римски републикански монети (II-I в. пр. Р. Хр.), някои от които представляват мита за основателите на Рим Ромул и Рем. Изключително интересно е, че тези монети са заровени символично на култово място, състоящо се от изградени от ломени камъни кръгове, по подобие на тези от светилището „Мишкова нива“ в Странджа! Това култово място се намира не далеч от могилите на Западния некропол в археологичния резерват „Сборяново“!
ва етнонимът „гет“ („хет“). Той пленява един от наследниците на Александър Велики – Лизимах, който прави пореден опит чрез открити военни действия да установи властта си върху Гетското царство, разположено на територията на Балканския полуостров и от двете страни на долното течение на р. Дунав чак до Карпатите. Накрая Лизимах е освободен и изпратен с богати дарове.
По този начин се установяват мирни отношения между него и гетския владетел – Дромихет рекс (цар). По-късно този мир е скрепен с женитбата между Дромихет и дъщерята на Лизимах. Владетелят Лизимах управлявал териториалните завоевания на Александър Велики около Черно море чак до древна Бактрия2..
- 2. Столицата на царството на Лизимах била разположена около и
в крепостта „Тиризис“ (днес на територията на Природния и археологичен резерват „Калиакра“, община Каварна, област Добрич). Древният град „Балх“ (днес – малък град в провинция Балх, Афганистан) е един от най-великите и древни градове в света. Той носи ведическите имена „Заинаспа“ и „Бхакри“, което като „Бактра“ дава името на историко-географската област „Бактрия“. В древността градът е център на зорастризма, като се смята, че самият Зороастър е роден в Балх, умрял и погребан там. Зороастризмът произлиза от най-древните представи за „хората на Слънцето“. Прототипът на този религиозен култ произлиза от региона на Балканския полуостров и се е разпространил далеч на изток още 4 хил. г. пр. Р. Хр. с разселването на праисторическото население, живяло в района на Северното Причерноморие. Реминисценции от този древен култ към слънцето са запазени и до днес в района на Източна Тракия, известни под общото название „нестинарство“. Известно е, че в края на 4 хил. г. пр. Р. Хр. поради планетарни геотектонични катаклизми и климатични промени немалка част от древното население, обитаващо района на днешния Балкански полуостров, се разселила главно в югоизточна и далекоизточна посока.
2 Историко–географска област, обхващаща днешен Северен Афганистан, части от планините Памир и Хиндукуш, а също и територии, разположени на запад от Памир и Хиндукуш. Към Бактрия принадлежала и историко–географската област „Пенджаб“, която сега се разпростира в гранични територии на Пакистан и на Индия. Главен град на Бактрия бил град Балх (сега в Афганистан).
