Боспорското царство (или „Боспор“, „Воспорско царство“ (Н. М. Карамзин), „Воспорско тиранство“, др.-гръц.: „Βασίλειον του Κιμμερικού Βοσπόρου“) е антично царство в Северното Причерноморие на Кимерийския Боспор (Керченския пролив). Негова столица е Пантипакей. Образувало се е около 480 г. пр. Р. Хр. в резултат от обединението на разположените на Керченския и на Таманския полуострови антични градове в политико-икономически съюз. Населението на тези територии имат култура, която пряко е свързана с културата на древните българи от западните брегове на Черно море. Територията на Боспорското царство е неразделна част от тази на Древната Велика България. В края на II в. пр. Р. Хр. влиза в състава на Понтийското царство. От I в. пр. Р. Хр. е зависимо от Рим. През първата половина на VI в. влиза в състава на Източната Римска Империя. На боспорските монети може да се видят датите на особената боспорска система за годишното отчитане. Началото ѝ съвпада с т. н. „Боспорска ера“ – 297/6 г. пр. Р. Хр. Системата за годишно отчитане напълно съвпада със системата на древнобългарския календар. Дори опитът на Селевкидите да я променят е неуспешен. Селевкидите считали за първа година 312 г. пр. Р. Хр. (според Бикерман). Интересен факт е, че Именникът на българските владетели е съставен според Боспорската система за летоизчисление! Пантипакей бил първоначалната столица, както била Плиска. През третата четвърт на VI в. от другата страна на пролива основен център станала Фанагория, която става столица на Кубратова Стара Велика България. Около 510 г. пр. Р. Хр. в Пантикапей бил построен храм на Аполон. С неговото построяване се свързва и създаването на свещения съюз на градовете, разположени около Пантипакей. Този съюз сечел монети с надпис „ΑΠΟΛ“. По-късно такива монети били сечени и във Фанагория. Така че още по времето на владетеля Кубрат са сечени български монети! Според древния историк Диодор Сицилийский, около 480 г. пр. Р. Хр., в Пантикапеей на власт дошла династията на Археанактидите, начело с Археанакт. През 430 г. пр. Р. Хр. на власт в Пантикапей дошъл Спарток, основател на династията на Спартокидите, която управлявала кимерийския Боспор до 108 г. пр. Р. Хр. След него управлявал Селевк, а после цар Сатир (433 г. пр. Р. Хр. – 389 г. пр. Р. Хр.).
Най-голям разцвет в развитието на Боспорското царство се постига при управлението на Левкон I и Перисад I (IV в. пр. Р. Хр.). След смъртта на Перисад I започнала борба между неговите синове Сатир, Притан и Евмел за царския престол. Това било нарушение на традицията за престолонаследието от времето на Спартокидите. Заключава се в участието на двама старши синове в управлението, отначало съвместно с бащата, а след неговата смърт управляват заедно двамата братя до смъртта на единия. Евмел, най-младият от братята, претендирайки да управлява сам, застанал срещу двамата си по-възрастни братя. Победил Евмел, който жестоко се разправил с противниците си. По време на краткото си управление (309 г. пр. Р. Хр. – 304 г. пр. Р. Хр.) се борил с пиратите и бил в дружески отношения с причерноморските елинистични градове-колонии. Политико-икономически връзки на Боспорското царство с античните градове от Елада, като Атина, Делфи, Делос, Милет, както и с градове от Египет, са били осъществени още при управлението на Спартокидите. През 108 г. пр. Р. Хр. Боспорското царство било присъединено към понтийското царство на Митридат VI Евпатор. Последва въстание, а после и опустошително земетресение (63 г. пр. Р. Хр.). После дошли римляните. След продължителни войни при цар Асандър, при неговия наследник Аспург, положението се стабилизирало. Започнал нов период на възход на Боспорското царство (I в. – начало III в. пр. Р. Хр.). Синът на Аспург Митридат водил войни с римляните. В годините на управление на неговия брат Котис I (45 г. – 68 г.) бил постигнат мир с Римската империя. Основателят на новата династия Аспург І управлявал в продължение на тридесет години Боспорското царство. Негова майка е Динамия, дъщеря на Фарнак ІІ и внучка на Митридат VІ Евпатор (121 г. пр. Р. Хр. – 63 г. пр. Р. Хр.) – понтийският цар, известен с продължителната си борба с Римските василевси. Освен това Динамия е потомка и на Антиох ІV Епифан (175 г. пр. Р. Хр. – 164 г. пр.Р. Хр.), един от най-известните владетели от династията на Селевкидите. Така по майчина линия Аспург І, основателят на новата династия, е наследник и на Селевкидите, наследниците на които управляват най-голямата част от империята на Александър Велики. Както е известно, след ранната смърт на Александър Велики, властта в неговата обширна империя се разделя между неговите военачалници и близки съратници. Птолемей І започва да управлява в Египет и Либия. На Балканите властта преминава в ръцете на Лизимах. Селевкт І Никатор (305 г. пр. Р. Хр. – 281 г. пр. Р. Хр.), по чието име неговите наследници стават известни като Селевкиди, поема властта над Сирия и предноазиатските земи, включително и древния Вавилон.
Наследник на Селевк І е Антиох І Сотер (281 г. пр. Р. Хр. – 261 г. пр. Р. Хр.), който наследява от баща си огромна империя. Той се отказва или губи част от наследените земи, но успява да победи келтите, които нахлуват в Мала Азия. Заради тази победа получава името Сотер, което означава „Спасител“. Наследен е от Антиох ІІ Теос (261 г. пр. Р. Хр. – 246 г. пр. Р. Хр.). До края на управлението на династията на Селевкидите са известни общо тринадесет владетеля с името Антиох, т. е. това е най-популярното име сред представители на тази династия. Един от прадедите на Аспург І произлиза от Селевкидите и също носи името Антиох (Антиох ІV), т. е. боспорският владетел имал законното право да се родее с династията на Селевкидите.
На гръцки език името Антиох се изписва по следния начин, като „Ἀντίοχος“. Вероятно тези, които не познават древногръцкия език, лесно биха разчели знакът „ν“ [“ню“], като латинското „v“. Допускането на тази грешка, по всяка вероятност от неизвестен античен или средновековен хронист или компилатор на текстове, е допринесла вече сто и петдесет години името на първия владетел Авитохол от Именника на българските владетели да остане все още недостатъчно изяснено. Някои автори допускат, че преписвачът на Именника на българските владетели е разчел и записал гръцкото „Ἀντίοχος“(„Антиох“) като „Автиох“, а после при славяноезичната транскрипция да е станало познатото вече – „Авитохол“! Името Авитохол може да се разглежда просто като името Антиох или като сборно име на тринадесетте владетели от династията на Селевкидите с името Антиох. Основание за това са и годините на царуването на Авитохол, посочени в Именника на българските владетели – 300. Селевкидите държат властта в обширните си предноазиатски владения приблизително 250-300 години, считано от края на ІV в. пр. Р. Хр. до средата на І в. пр. Р. Хр., когато Сирия окончателно е обявена за римска провинция. Боспорското царство e антично българско царство, намиращо се на северните брегове на Черно море, на Кримския полуостров, на бреговете на Меотидското езеро (Азовско море). Образувано през 5 век пр. Р. Хр. на северната част на Черноморието и е известно като Боспорско или Царството Кимерийския Боспор. Столица е град Пантикапей. Първите династии са на Археанактидите, последвани от 438 г. пр. Р. Хр. от династията на Спартокидите. На негово място идва рода Дуло на Атила и след това Ирник и Стара Велика България. Първите му царе са антични българи, основали династията на Спартокидите, която 330 години го управлявала (438-108 пр. Р. Хр.). И по-късно много от царете носят типично антично български царски имена като Котис, Раскупор, Спарток (Спартак), Реметалк и т.н. От ранния му период на съществуване няма сведения, но в 480 г. пр.н.е. е обединено в една държава – Боспорското царство със столица Пантикапей. През 1837 г. в Руската империя, на територията на днешна Украйна, е намерена гробницата на античния български цар Рескупорис. Той е един от владетелите на Боспорско Царство или Кимерийския Боспор, наследник на Спароток, Котис, Реметалк, Берисад, Реметалк, Аспург. Около 438 години преди новата ера идва на власт античният български цар Спарток. Династията на неговите потомци, (Спартокиди) Spartokids сериозно увеличават територията на страната. В края на V век те присъединяват земите към Босфора земите на синди и меоти и всички гръцките колонии по бреговете на Азовско море. Армията Беспор по това време се състои предимно от местно антично българско население и наемници, погърчени антични българи от колониите на африканските нашественици – гърците и сарматски (антични български) конници. Сред руската и украинска научна общност и просветено общество има силен интерес към изучаването на античната българска история на Таврия и Кримския полуостров, но до голяма степен грешат за фактите от някои древногръцки автори по отношение на културата, религията, центровете на северното Черноморие, без да вникват в артефактите и други културни археологически доказателства. Стара Велика България се намира точно в пределите на античното българско Боспорско царство, където преди около 2000 години е властвал Аспург, носещ име подобно на Аспарух и живелият в историко-географската област Тракия Аспар. Руските, украинските и българските учени не дават никакво смислено научно обяснение къде точно изчезват след IV век античните българи, грешно наречени траки от Боспорското царство и как така българите от Стара Велика България носят техните традиции, култура, бойни навици, архитектурни и строителни способности.
Ще продължим да изнасяме нови интересни теми за българската и световна история! Моля споделете с още българи.
ВЛАДЕТЕЛИТЕ НА БОСПОРСКОТО ЦАРСТВО
Име Година
Династия на Археанактиди
Археанакт (Archaeanax) архонт ок. 480 – 470 г. пр. Р. Хр.
Перисад (Paerisades) (I) ок. 470 – 450 г. пр. Р. Хр.
Левкон (Leucon) (I) ок. 450 – 440 г. пр. Р. Хр.
Сагавър (Sagaurus) ок. 440 – 438 г. пр. Р. Хр..
Династия на Спартокидите
Спарток I (Spartokos I), цар 438/7 – 433/2 г. пр. Р. Хр.
Сатир I (Satyros I) 433/2 – 389/8 г. пр. Р. Хр.
Селевк I (Seleukos I) 433/2 – 393/2 г. пр. Р. Хр.
Левкон I (Leukon I) 389/8 – 349/8 г. пр. Р. Хр.
Горгип (Gorgippos) в Gorgippia
Перисад I (Pairisades I) 349/8 – 311/10 г. пр. Р. Хр.
Спарток II (Spartokos II) 349/8 – 344/3 г. пр. Р. Хр.
Аполоний (Apollonios) 349/8 – ок. 345 г. пр. Р. Хр.
Сатир II (Satyros II) 311/10 – 310/09 г. пр. Р. Хр.
Притан 310/09 г. пр. Р. Хр.
Евмел (Eumelos) 310/09 – 304/3 г. пр. Р. Хр.
Спарток III (Spartokos III) 304/3 – 284/3 г. пр. Р. Хр.
Перисад II (Pairisades II) 284/3 – ок. 245 г. пр. Р. Хр.
Сатир III (Satyros III) 284/3 – ? г. пр. Р. Хр.
Спарток IV (Spartokos IV) ок. 245 – 240 г. пр. Р. Хр.
Левкон II (Leukon I) ок. 240 – 220 г. пр. Р. Хр.
Хигиаинон ок. 220 – 200 г. пр. Р. Хр.
Спарток V (Spartokos V) ок. 200 – 180 г. пр. Р. Хр.
Камасария Филотекнос (регентка) ок. 180 – 160 г. пр. Р. Хр.
Перисад II (Pairisades III) ок. 180 – 150 г. пр. Р. Хр.
Перисад IV (Pairisades IV Philometor) ок. 150 – 125 г. пр. Р. Хр.
Перисад V (Pairisades V) ок. 125 – 108 г. пр. Р. Хр.
297
ВЛАДЕТЕЛИ ОТ РАЗЛИЧНИ ЦАРСТВА
Савмак (Saumakos) ок. 108 – 107 г. пр. Р. Хр. (скити)
Митридат VI Евпатор (Mithridates VI,
Mithradates I Eupator) ок. 108 – 63 г. пр. Р. Хр. (Понтиди)
Фарнак II (Pharnakes II) ок. 63 – 47 г. пр. Р. Хр.
Митридат I (Mithridates von Pergamon, 47 – 46 г. пр. Р. Хр.
Mithradates I.)
Асандър ок. 47 – 16 г. пр. Р. Хр.
Динамия (Dynamis) ок. 21/20 г. пр. Р. Хр.
Клиентски царе на Рим ок. 7/8 г. сл. Хр
Скрибоний ок. 16/5 г. сл. Хр
Полемон I (Polemon I Eusebes) ок. 15/4–ок. 8 г. сл. Хр
Аспург (Aspourgos Philorhomaios) ок. 14/5–37/8 г. сл. Хр
Гепепирис 37/8–38/9 г. сл. Хр
Полемон II (Polemon II) 37/38–41 г. сл. Хр
Династия на Аспургидите (Aspurgiden)
От Аспург (Aspourgos), след като той получава от император Тиберий
царска титла и римско гражданство, царете носят името Tiberios Ioulios.
Митридат III (Mithradates III) 39/40–44/5 г. сл. Хр.
Котис I (Tiberius Julius Cotys I) 45/6–68/9 г. сл. Хр.
Евника (Eunike, сърегентка) 45/6– 68/9 г. сл. Хр.
Раскупорис I (Tiberius Julius Rhescuporis I) 68/9–93/4 г. сл. Хр.
Савромат I (Sauromates I) 93/4–123/4 г. сл. Хр.
Котис II (Tiberius Julius Cotys II) 123/4–132/3 г. сл. Хр.
Реметалк (Tiberius Julius Rhoemetalces) 132/3–153/4 г. сл. Хр.
Евпатор (Eupator) 154/5–170/1 г. сл. Хр.
Савромат II (Sauromates II) 174/5–210/1 г. сл. Хр.
Раскупорис II (Tiberius Julius Rhescuporis II) 211/2–226/7 г. сл. Хр.
Котис III (Kotys III) 227/8–233/4 г. сл. Хр.
Савромат III (Sauromates III) 229/30–231/2г.сл. Хр
Раскупорис III (Tiberius Julius Rhescuporis III) 233/4–234/5 г. сл. Хр
Инитимей (Ininthimeus) 234/5–238/9 г. сл. Хр
Раскупорис IV (Tiberius Julius /Rheskouporis IV) 242/3–275/6 г. сл. Хр.
Фарсанз (Pharsanzes) 253/4–254/5 г. сл. Хр.
Савромат IV (Sauromates IV) 275/6 г. сл. Хр.
Тейран (Teiranes) 275/6–278/9 г. сл. Хр.
Хедосбий, (Chedosbios (?) 279/80–285/6(?) г. сл. Хр.
Тоторс (Thothorses) 285/6–308/9 г. сл. Хр.
Радамсад (Rhadamsadios) 309/10–322/3 г. сл. Хр.
Раскупорис V (Tiberius Julius Rheskouporis V) 314/5–341/3 г. сл. Хр.
Дуптун (Douptounos) V в. или VI в.
