След Съединението на Княжество България с Източна Румелия заема антибългарски позиции, довели до публикацията на статия на Захари Стоянов във в. „Независимост“ от 12 март 1886 г., в която наред с другото авторът пише:
„В 24 брой на своята газета вие казвате ясно и открито, че всяко тържество на българите е смърт за Русия, че балканските държави не трябва да имат нищо свое, че те трябва да бъдат притежание на русите, или, по-ясно казано, те трябва да по гълнат от вашата държава. Колко сте жестоки покровители.“ |
Иван Аксаков пише и своята ясна гледна точка за евреите:
В славянофилския вестник „Русь“, И. Аксаков нарича погромите срещу евреите в Русия от 1882 г. „проява на справедливия народен гняв против икономическия гнет на евреите над руското население“. По-рано, през 1864 г. Аксаков пише, че примирие между евреите и християните е невъзможно, защото „единственият елемент на еврейската националност е отричането на християнството, заради което решението на еврейския въпрос е възможно само при условие, че евреите се откажат от своите религиозни вярвания и признаят Христос за истинския Месия“. В 1867 г. във в. „Москва“ Аксаков прехвърля темата от религиозна на икономическа основа и казва, че „не трябва да се говори за еманципация на евреите, а за еманципация на руснаците от еврейското иго“. Когато биват приети Майските закони, според които на евреите е забранено да живеят в селата, с цел „да се опазят селяните от експлоатацията от страна на евреите“, Аксаков, който се е ползвал по онова време с изключително голямо влияние, одобрява тази жестока правителствена мярка. „Няма съмнение“, пише Аксаков, „че ако евреите… изчезнат от нашия Юг и Запад…, там ще се прояви един нов, икономически здрав живот“. В цитираните от него статии, публикувани в „Съчинения“, т. 3, има десетки примери на антисемитизъм.
Публицистичните му произведения са издадени в 3 тома