Фотографии

Христофор Ботйов Петков ( Христо Ботйов Петков) – ( 1847-1876). Български революционер, поет, журналист, политик и национален герой на България. Една от най-ярките личности на Възрожденския период в България.

Пълното му име е принц Александър Йозеф фон Батенберг. Той е вторият син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщат от морганатичния му брак (бел.ред – брак между аристократ и неаристорат) с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама.

Пълното му име е принц Александър Йозеф фон Батенберг. Той е вторият син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщат от морганатичния му брак (бел.ред – брак между аристократ и неаристорат) с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама.

Неизвестен

Неизвестен

Борисовградското македонско благотворително братство е промасонска организация на бежанците от областта Македония ( част от България), установили се в Борисовград, съществувала след Първата световна война. На 15 февруари 1925 година на годишно събрание братството си избира ръководство в състав Михаил Д. Белючев (председател), Благой Атанасов (секретар), Коста Г. Шаренков (касиер), Никола К. Кройчев и Никола Тодоров са съветници. На 28 март 1926 година е избрано настоятелство в състав Ташко Райков (председател), Благой Атанасов (секретар), Михаил Д. Балючев (касиер) и съветници Никола Т. Крайчев, Никола Тодоров. В контролната комисия са Анастас Георгиев, Харалампи Топучов и Димитър Бабулев.

Петко Славейков е български поет, публицист, фолклорист и политик. Той е сред водачите на Либералната партия след Освобождението, председател на Народното събрание (1880)[1] и министър в няколко кабинета (1880 – 1881, 1884 – 1885). Славейков е баща на 8 деца, сред които са политиците Иван Славейков и Христо Славейков, публицистът Рачо Славейков и поетът Пенчо Славейков.

Снимката дава представа за робството (игото) на българите в Османската империя.

Берлинският конгрес (13 юни – 13 юли 1878) е европейски дипломатически форум, проведен в министерската сграда Радзвил в Берлин, след като Русия печели Руско-турската (османска) война (1877 – 1878). Целта му е разпределяне на териториите, които преди това са били част от Османската империя и организиране на държавите на Балканите. Представени са тогавашните Велики сили (Великобритания, Австро-Унгария, Русия, Франция, Германия, Италия), четири балкански държави и Османската империя. Европейските дипломати целят намаляване на руското влияние на Балканите и преразглеждане на Санстефанския мирен договор, сключен три месеца по-рано, който е в противовес с подписаното между Русия и Австро-Унгария тайно Райхщадско споразумение. В заключение се подписва Берлинският договор, който предопределя подялбата на България и нейното разпокъсване.

Княгиня Евдокия Българска, херцогиня Саксонска (Евдокия Аугуста Филипина Клементина Мария) е дъщеря на цар Фердинанд I и княгиня Мария-Луиза, сестра на цар Борис III и княз Кирил и зълва на царица Йоанна Савойска. Тя е от рода Сакскобургготски. Кръстена е по римокатолически обред в дворцовия параклис в София.

Иван Аксаков пише и своята ясна гледна точка за евреите: В славянофилския вестник „Русь“, И. Аксаков нарича погромите срещу евреите в Русия от 1882 г. „проява на справедливия народен гняв против икономическия гнет на евреите над руското население“. По-рано, през 1864 г. Аксаков пише, че примирие между евреите и християните е невъзможно, защото „единственият елемент на еврейската националност е отричането на християнството, заради което решението на еврейския въпрос е възможно само при условие, че евреите се откажат от своите религиозни вярвания и признаят Христос за истинския Месия“.

Пълното му име е принц Александър Йозеф фон Батенберг. Той е вторият син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщат от морганатичния му брак (бел.ред – брак между аристократ и неаристорат) с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама.