Писма

Документът е подписан от Никола Сукнаров – председател на ІІ-то ОНС. Засяга историческите събитията, свързани с Манифеста на Александър I Батенберг (27 април 1881 г.), с който се суспендира конституцията. Следващите стъпки на Княза са свикване на Второ Велико народно събрание, което да му осигури мандат от седем години извънредни пълномощия.

Г-н Панайоте! Премного ви благодаря, дето се потрудихте да ме извадите от болницата, защото ако бях стоял още няколко дни, наистина бих умрял. Така исто се трудите и за всичките ни събрани братя и сме длъжни да ви почитаме... Защото сте ни най-повече в началото на скупщината ни Главният войвода.

Ботьо Петков (1815, Карлово – 29.VIII.1869, Калофер) е учител, книжовник, обществен деец, публицист. Баща на Христо Ботйов. Произхожда от занаятчийско семейство. Основно образование получава в Карлово при Р. Попович. Усвоява гръцки език. Вероятно продължава учението си в Пловдив (1837). Учител в Калофер (1839). Учи в семинария в Одеса (1841 – 43).

Уважаемий ни войводо! Всичките революционни комитети в България бяха изпратили своите представители в Букурещ и на едно общо събрание се реши да ви поканим да додете, за да заемете командата на една огромна и добре организувана чета. Ние вярваме във вашия патриотизъм и във вашата постоянна готовност да послужите на своето потъпкано и поробено отечество и за това изпровождаме нарочно един от членовете на тукашния революционен комитет, а именно г-на Христа Ботйова...”

Г - н С т о й ч о в ! Писмото Ви от 19 марта получих и Ви благодаря, че сте се погрижили за „Знаме“. Относително абонатите в градът Ви ще да следвам така, както ми пишете. Но Вие видите, че аз съм се вече отделил от Каравелова и ще да зимам особена печатница, затова, моля Ви, изпроводете ми колкото пари сте събрали, защото имам голяма нужда. Поздравете г. Широкова и приемете от него 10 fr. за календарите. Братски поздравления

Мила ми Венето, Димитре и Иванке! Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме накара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!

'Скоро ще да извикат 200 гърла „Да живее България”! Чувствата, които напълнят сега душата ми, ме правят като лев: аз съм тронут от любовта и предаността на своите другари. Нашата девиза е: юначество и великодушие... Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че „моята молитва” се сбъдва.'

Писмо от Христофор (Христо) Ботйов до Найден Геров за своето заминаване за Одеса и настаняването си в руско учебно заведение, намерението си да напусне медицинското училище в румънската столица и да стане учител в Карлово или Стара Загора с молба да гарантира пред Христо Георгиев да му отпусне заем, Ботев споменава свои стихове и превод.

Д о б р и й б а й Н а й д е н е ! Попреди Ви бях писал и с нетърпение чаках отговор, за да изляза от това гнусно положение, в което съм паднал, откак съм излязъл из училището, и което, ако не земе някой участие, може да ме погуби. Аз по причина на боледуванието си в Браила, паднал съм в такава бедност, чтото, освен да съм останал гол и бос, но се нуждая даже и за насущния си хляб. Нямаше кому да [се] оплача и помоля да ми помогне, освен на бай Христя - нему аз припаднах със сълзи да ме снабди с разноски, за да си дойда и захвана за работа, но пред очите ми причерня, като получих отказ, кога космите ми се свиваха на главата, като виждам, че зимата ме веч захваща.

До господина доктора А т а н а с о в и ч а, члена на „Добродетелната дружина“. Г о с п о д и н е д о к т о р е ! Като следвах образованието си в Одеса, лани всред зима получавам писмо от застрелялия се без време баща Ботя Петкова, който с двадесет и пет годишното си учителствуване в Калофер едвам е могъл да прехраня досега семейството си, писмо, което като прочетох, принудих се да се уволня, та като първороден син да отида да чуя последнята воля бащина, а главното да поддържа изпадналото ни семейство.

П о б р а т и м е Г р е к о в ! Преди няколко време Либен ви беше писал писмо относително работата, която сте се съгласили да вършите с него, а вие не сте му отговорили. Коя е причината? Той с нетърпение чака да се споразумеете вие там и да му пишете да захване вече. Вие знаете, че 14 октомврия наближава и тогава се свърша годината на вестникът. Не трябва ли от тогава да се захване? Ако трябва, то прибързайте да му явите колкото се може по-скоро, за да си нареди работата, а главното пригответе пари за хартия. А ако не сте могли да победите фантазиите си, т. е. ако не сте се споразумели, то му пак явете, за да си търси човекът хал на главата. Поздравление. Б о т й о в

За кризата в българското националноосвободително движение; със съвети за отпечатването на „Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Браила“; с молба за заем от Иван Драсов.