Цар Фердинанд – цар на България (период на управление – от 7 юли 1887 – 3 октомври 1918 г.)

Фѐрдинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (на немски: Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България – от 7 юли 1887 до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България – от 22 септември 1908 до абдикирането му на 3 октомври 1918 година. Той управлява България в продължение на 31 години и по този начин се превръща в най-дълго управлявалия монарх в Третата българска държава. Управлението на Фердинанд води на България редица щети към държавата и народа ни. Той решава България да се съюзи с Германия за Първата световна война, той подписва с Вилхелм Втори едно тайно споразумение – ако България загуби войната, да получи пожизнено възнаграждение в Кобург, което и става. Това не мога да му простя никога. За мен това е непростимият му грях. Той не включва България на страната на Съглашението, когато щеше да рухне и Османската империя. Но не е само той виновен за националните катастрофи, той е главният отговорник за това, но има и министри, генерали и политици, които са му казвали „С Германия, с Германия, Ваше величество“. Има много документи. Така че той не е единственият виновник, защото те – политиците в България си измиват с него ръцете. Фердинанд взима 2 милиона златни франка от руския император Николай Втори, за да сключи Балканския съюз – това се криеше преди 1989 г. Парите ги взема, за да построи новия дворец във Врана, където ще бъде погребан. Той е прагматичен – взимал е пари отвсякъде. Откъдето може. Обаче той е цар на българите. Той е искал една голяма българска държава. Искал е национално обединение. Въпросът е, че средствата са били погрешни. И самият избор, особено за Първата световна война, е погрешен. Още предварително Германия не е могла да спечели войната – и Първата, и Втората световна, срещу останалия свят. Тя няма ресурси. Има най-добрата армия в света, обаче германците дори нямат петрол.

Има неща, които не се знаят за неговия личен живот. Той е бил бисексуален. На една конференция във Виена става един представител на Словакия и казва: „Ето го лесничея, любовник на цар Фердинанд“, защото той е имал замък и в Словакия. Някой скача и реагира: „Не, не е хомосексуалист, той е бисексуален“. Той е бил и женкар. И някои от неговите политически противници са го изнудвали с това. Фердинанд продава „Солунското примирие“ срещу една каца злато (два тона злато) през 1918 г. Това се е случило след Владайското въстание, когато българските войски искат отговорност от Фердинанд за националната ни катастрофа. България печели битката при Дойран, където генерал Владимир Вазов и българската войска се бори със седем пъти по-многобройна армия от страна на англичани, французи и гърци, наброяваща 75 000 души – но е разпокъсана териториално по-късно. Фердинанд разбира, че ще бъде детрониран и в Солун прави примирие с французите, като срещу една каца злато, маскирана като каца със сирене (любимото сирене на царя) , натоварена на една волска кола с два чифта волове, докарана до двореца в София. Начело на бунта на войниците е великия Райко Даскалов, който обявява в Радомир република. През 1915 г. Стамболийски обявява на Фердинанд пред министрите, че „ако загубим войната – не само короната, но и главата ще ти хвръкне“. За тези приказки Фердинанд праща Александър Стамболийски в затвора. Когато войниците излизат на въстание срещу Фердинанд през септември 1918 г – Стамолийски е пуснат от затвора с молба да ги осмири! По време на войнишкото въстание 150 хилядна войска на България е предадена и „продадена“ от Фердинанд за една каца злато на солунското пристанище на французите, като пращат българските войници в мините на Алжир, където 100 000 българи са избити и умират. Успяват да се върнат по-малко от 50 000 българи. Това поредно предателство на Фердинанд над българите и българската държава, последиците след Ньойски договор – трябва да бъдат напомняни често на българите! Той също така е известен като страстен ботаник, ентомолог и филателист.

В писмо до сина си Борис Трети Фердинанд пише: 

„Ти трябва да държиш нишките на цензурата и колоните на Вестниците, които да изтъкват ежедневно твоето превъзходство и да подбират фотографически снимки и епизоди, които те представят във внушителна въшност и царско достойнство. Разпореди дори до най-затънтените паланки да се величае само твоята особа и да ти се приписват божествени качества.
Ти трябва да разделиш народа на две категории, неравни по численост, но еднакви по важност. Първата категория съставена от хора, които са подчинени на същата фикция като теб, че работят уж да осигурят щастието на всички.
Некадърни да изкарват прехраната си наче, тези хора са навикнали да зимат голям пай от хляба, който иначе печели целият народ. Втората категория са тези, които с ума и ръцете си създават богатството и разкоша. Тя е торът на държавната нива: за да е охолно на по-малкото трябва да страдат по-многото. Трябва да бъдеш в добри отношения с хората от първата категория. вземай за там младежи из народа, поотракани, но мързеливи да работят и ги настанявай на държавната трапеза. Техните бащи и роднини, облагодетелствани чрез произволите на администрацията ще бъде твоя най-здрав щит.
Народът величае винаги най-долните хора, хайдуците, развратниците, престъпниците, лъжците, изнудващите, на такива поверява той своята съдба. Помагай над тях да се обогатяват, така ще успееш да уредиш и твоите частни работи. Позволи на гешефтарите и вагабонтите да бъркат в държавната хазна и чрез спекулации на гърба на народа да се обогатят. Така те ще се превърнат в твои доверени кучета, които ще лаят срещу всекиго, но не и против теб.
А българският народ е крава, която трябва да се дои до изтощение. Колкото по-ниско пада в патериално и нравствено отношение един народ, толкова по-сигурен е неговият водач.

Фердинанд Първи
Съвети към сина си
1918г.