Легионери от Втора Българска Легия. Седналият Трети от ляво надясно е Васил Левски
Втората българска легия е доброволческа формация от български легионери бойци, която се обучава в Белград през 1867-1868 година за повдигане на освободително въстание на българите от османско робство. По подобие на първата пет години по-рано, втората легия влиза в плановете на сръбския княз Михаил Обренович за обща война на балканските християни срещу империята. В контекста на преговорите с част от българската емиграция за създаване на сръбско-българска държава, през есента на 1867 сръбските власти свикват доброволци за планираното въстание в България.Самият Васил Левски и Георги Раковски са били против създаване на федерация. В продължение на няколко месеца няколкостотин българи се обучават на военно дело от офицери от белградската Артилерийска школа. Сътрудничеството се насърчава дипломатически и финансово от Русия, която се стреми да възстанови влиянието си на Балканите след поражението си в Кримската война. Натискът на останалите Велики сили (Франция, Австро-Унгария и Англия) обаче и падането на Илия Гарашанин (сръбски външен и вътрешен министър) от власт водят до промяна в сръбската политика и отказ от военни приготовления. Това и недоволството на доброволците от сръбските претенции за западните български земи водят до разпускане на легията през април 1868 година. Повечето от легионерите преминават от Сърбия в Румъния, където формират ядрото на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Други като Васил Левски се отказват от четническата тактика и от уповаването на чужда помощ, и се заемат с изграждането на революционна организация в България. Така Васил Левски създава най-мощната революционна тайна мрежа за освобождение на българите от османско робство. Поради този факт османската империя е принудена да създаде голяма тайна разузнавателна агенция за залавянето на Апостола – „Черен кабинет“, в която е имало агенти от цяла Европа. Така след редица предателства на 27 декември 1872 г. Васил Левски е заловен в Къкрина.