На снимката са заснети видни революционери и възрожденци като Стефанаки Савов, Мито Цветков, Тодор Балабанов и други.
На 20 април 1876 г., 2 май по нов стил в България избухва Априлското въстание за освобождение на България от османско иго. Революцията е потушена в кръв. Но показва, че довчерашният роб вече е с нов дух. Че за свободата е готов на много. Малко известен факт е„Лоената афера” във Враца с участници Мито Цветков и Иваница Данчев. Нейното начало е преди въстанието, когато набавянето на оръжие е сред най-важните задачи. Тъй като пари за оръжие нямало, а подготовката на въстанието във Врачанския революционен окръг изоставала, членът на местния комитет Мито Цветков дал идея от турски кланици да се купят на кредит лой и пастърма, да се продадат и с парите да се осигури оръжие. Помощник-апостолът Стоян Заимов одобрил. Според едни източници Иваница Данчев, по-късно четник в Ботевата чета, бил определен да извърши сделката, а Мито ставал гарант. Според Захари Стоянов и Стефанаки Совов, също четник на Ботев, аферата извършил сам Цветков.
Но какво станало? „Купи се пастърма от Младен Скачоков и от един турчин – хаджи Арап, на версия, които Мито Цветков закара и продаде в Румъния, и внесъл парите в Централния комитет за купуване на оръжие“, пише Савов.
Вероятно революционерите са мислели, че в суматохата около въстанието на кредиторите да не им е до пари, а след успеха да се намери някакъв изход. Пренесли стоката в Румъния, продали я за 13 000 лв., с които закупили пушки. Наетите да ги прекарат през Дунав лодкари, обаче се уплашили и не пожелали да тръгнат. Затова скрили пушките там, а по-късно с тях се въоръжили четниците на Христо Ботев, сред които Данчев и Цветков. При Милин Камък двамата, в различни дни, са заловени и, впоследствие, съдени. Първият е изпратен на заточение в Мала Азия, вторият – във Видинския затвор. Там дочаква свободата, донесла му още по-нерадостна съдба. За нея другарят на Мито – Стефанаки Савов пише: „След като биде освободен от затвора, той се върна във Враца уж да се наслаждава и той на свободата, обаче не биде за дълго. Яви се Младен Скачоков, от когото беше взета част от лойта и пастърмата, закарани в Румъния. Даде го в съд, осъди го и понеже никой не се погрижи да се съберат пари и изплати този дълг, продаде му се къщата и той остана на улицата. Това, разбира се, го дотолкова огорчи и повлия много зле върху него, поболя се и почина… Така свърши Мито, който даде всичко за България“.
Поборникът без късмет умира на 15 май 1881 г. във Враца, сам, беден, забравен от всички.
Към Иваница Данчев съдбата е по-благосклонна. След Освобождението става съдия и работи в Тутракан, Шумен, Варна. Умира на 1 октомври 1912 г.
Стефанаки Савов
Стефанаки Савов е роден на 10 януари 1854 година в град Враца, тогавашната Османска империя. Женен е за Мария Николова Савова (Статкова), с която имат двама сина – Димитър Савов и Христо Савов. Мария Николова Савова (Статкова) е сестра на Васил Статков, мъж на Параскева (Кета) Захариева Статкова (Печеняшка), племенница на Стефанаки Савов.
Христо Савов, баща на Стефанаки Савов, е бил съдържател на хан във Враца и заможен търговец. Ханът му е бил средище на врачанските дейци на Вътрешната революционна организация. Първи братовчеди на Стефан Савов са революционерите Саво Петров и Мито Ангелаков. Савов учи във Възнесенското училище, но след смъртта на баща си се отказва от учението и се заема с търговия на кожи, вълна и добитък. Савов става секретар на основания на 10 юли 1872 година Врачански частен революционен комитет. След смъртта на Левски революционната дейност във Враца запада, а Савов става адвокат. На 21 октомври 1875 година Врачанският революционен комитет е обновен и Савов става отново негов секретар и участва в подготовката на въстание. Заедно със Саво Петров отиват до Оряхово да убедят Христо Ботйов да отложи за 1 юни качването на парахода „Радецки“, но не успяват и се присъединяват към него. Савов участва в сраженията на Ботевата чета и след смъртта на войводата върви с групата на Димитър Икономов. Дават сражения на турците при село Лютиброд. При село Литаково се предават и са отведени от турски части към Орхание. Лежи в Софийския и Берковския затвор със смъртна присъда, която после е заменена с доживотен затвор. Излежава присъдата си във Видин, където и дочаква Освобождението на България.
Той е един от основателите на ученолюбивото дружество „Развитие“. Дълги години е бил и негов председател. През 1885 година организира първия молебен на Милин камък. Член и ръководител на Прогресивно-либералната партия във Врачанско. Бил е народен представител в десет парламента през периода 1884-1913 година. През декември 1895 година е делегат от Врачанското македонско дружество на Втория конгрес на Македонската организация.[2] Там той е сред групата на русофилската опозиция, срещу която се противостоят военните и Наум Тюфекчиев. Стефанаки Савов умира на 2 декември 1930 година на 76 години. Погребан е в двора на църквата „Свети Николай“. По-късно е обявен за почетен гражданин на Враца. Стефанаки Савов е дядо на политика Стефан Савов.
Иваница Данчев
Иваница Данчев Панчев е български национал-революционер, участник в дружината на Христо Ботйов. Иваница Данчев е роден е през 1850 г. в град Свищов. От 1869 г. е емигрант във Влашко и се отдава на революционна дейност. При подготовката на Старозагорското въстание (1875) от БРЦК той, Стоян Заимов и Георги Бенковски са натоварени със задачата да подпалят Цариград.[1] През есента на 1875 г. участва в работата на Гюргевския революционен комитет.
Иваница Данчев е сред 10-те жители на Свищов присъединили се към Ботевата чета. Допринася много по набавянето на оръжие, боеприпаси и облекло за четниците. След поражението на четата той и Кирил Ботев се отправят към Лом, където са заловени. Осъден на смърт и присъдата е заменена с доживотен затвор. Заточен в крепостта Сен Жан д’Акр. Освободен е след подписването на Санстефанския договор.
След Освобождението е съдия в Тутракан, Шумен и Варна. Публикува спомени за участието си в националноосвободителното движение под заглавие „Любопитен поглед за народното ни движение. Събития от 1874 до 1878 г.“. Издадени са в Свищов. Умира през 1912 г. в град Варна. Синът му Георги Данчев загива в междуособните борби за освобождение на Македония.
Тодор Иванов Балабанов е търговец, член-основател на революционен комитет и дарител.
Роден е във Враца през 1852 г., търговец на кожи, копринени пашкули, прежда от точена свила и други манифактурни стоки. Член-основател е на местния революционен комитет.
След Освобождението става инициатор и дългогодишен председател на Съюза на българските индустриалци. Изпратен е от баща си Иван Балабанов да чиракува при Янаки Чохаджиев. Със спечелените пари откупува от общината правото да събира данъци и така натрупва необходимите средства, за да се захване със самостоятелна търговска дейност. Установява монопол върху износа на кожи и коприна в Марсилия, Милано, Цариград и Малта. През 1884 г. открива своя кантора във Враца и е агент на БНБ в града. Той е читалищен деец, благодарение на който е построена първата сграда на читалището.
През 1890 г. Тодор Балабанов се преселва в София и построява жп линията Перник – Радомир и един от символите на столицата – Лъвов мост. Открива спиртоварна в Мездра, по-късно превърната в текстилна фабрика, управлявана и от сина му Иван Балабанов.
Предоставя парцел в центъра на София за построяване на църква, подпомага и изграждането на храма при духовната семинария, както и на църквата в Мездра и църквата „Свети Царей“ във Враца, дарява средства и на училищата в родния си град. През 1902 г. откупува правото за експлоатация на горите на Рилския манастир и построява дъскорезница в с. Бараково и дековилна жп линия от манастира до Кочериново. През 1920 – 1921 г. децата и съпругата на Тодор Балабанов даряват имота си в центъра на Враца. Той умира през 1912 г.