Кръстю Тотев Никифоров (поп Кръстю) – (1838 – 1881) – е български свещеник, свещеноиконом. Националреволюционер, член на Ловешкия частен революционен комитет на Вътрешната Революционна Организация -ВРО и един от най-близките и доверени лица на Апостола Васил Левски до последните му дни. Набеден от предателите на Васил Левски, че той е предател и така до днес лъжата за предателството витае из пространството 150 г. Без историците да се произнесат и да признаят истината кои са действителните предатели!
Кръстю Никифоров е роден през 1838 г. в гр. Ловеч. Учи в родния си град. През 1862 г. Завършва Духовната семинария в Белград. Тук е съратник на Георги Раковски в печатницата на в-к „Дунавски лебед“. Среща се с участниците в Първата българска легия, сред които е Васил Левски и от тогава поддържат връзка с Апостола. През 1863 г. е учител във Враца, а по-късно е ръкоположен за свещеник. От средата на 60-те години се премества в Ловеч и служи в черквата „Успение Богородично“.Eдин от учредителите на Ловчанското читалище „Наука“ (1870) и Ловешкия частен революционен комитет на ВРО (1871). Поп Кръстьо е касиер на комитета. Заклева комитетските членове.
Стриктен към основните принципи на самоотвержеността и борбата за национално Освобождение, както и девиза на Васил Левски (Ако загубя-губя само мене си), никога не доверява на съпругата си. Косвено доказателство за това намираме във факта, че тя посочва снимката на Ангел Кънчев с думите „Този е Левски, дохождал е няколко пъти“. Поп Кръстю е единственият с Васил Левски, който се обявява против авантюрите и безчинствата на Димитър Общи. Не случайно Васил Левски е имал изключително доверие на свещеника, защото го е познавал и като доказан революционер още от легията. След предателството на Апостола от Марин Поплуканов, Величка Хашнова и Димитър Пъшков – поп Кръстю не издава, че познава заловения Васил Левски. До край остава верен на делото.
През 1876 г. ловчанският владика и бъдещ български екзарх Йосиф I назначава поп Кръстю Никифоров за архиерейски наместник в Орхание със звание свещеноиконом.
След Освобождението на България се завръща в Ловеч и служи в църквата „Света Богородица“. Сътрудничи на вестниците на Петко Славейков. Автор е на „Требник“ (1870, сборник от разкази и съчинения). Тук се намира и копие на дописката му „Памятникът на свещенодиакона Игнатия Львский“ до пловдивския вестник „Марица“, отговор на публикация на русенския вестник „Славяни“, която обвинява поп Кръстю, в предателство на Левски. Тази му публикация-опровержение на вече започналите обвинения в предателство не е публикувана. По-късно му гостува Матей Преображенски и старателно го разпитва за Васил Левски. След като изслушва и чува последните думи на поп Кръстьо, че „клетва е дал много години преди всички други и че няма да я пристъпи“, му заявява: „Запази си клетвата и не я оставяй. След тойзи Левски ще дойде другий Левски“. Кръстю Никифоров се твърди, че умира в Ловеч от туберкулоза (1881). Има версия, че е отровен от живите все още предатели на Апостола – Марин Поплуканов – кмет на Ловеч и Димитър Пъшков – народен представител.
Лъжата и клеветата,че поп Кръстю е предал Васил Левски най-напред излиза от Любен Каравелов (в. „Независимост“, 1873 – 1874 г.), след това Захари Стоянов, Иван Вазов (ода „Левски“ в стихосбирката „Гусла“ (1881), Димитър Страшимиров, Антон Страшимиров, Александър Бурмов, професор Иван Унджиев, Константин Илиев и др. поддържат една лъжа без да проверят дословно фактите какви са в действителност, че поп Кръстю е предател…В гр. Ловеч след Освобождението се завръща Юсеин Бошнак, а кмет е Марин поп Луканов. Юсеин Бошнак е един от полицаите, които залавя Апостола в Къкрина. Марин Поплуканов го заплашва, че ще го убие, ако не излъже публично, че предател е поп Кръстю, а не Марин и сестра му Величка. От там лъжата се разпространява и през – Стефан Дренков, Иван Драсов и другия предател на Васил Левски – Димитър Пъшков. Сестрата на Марин Поплуканов Величка Хашнова категорично поддържала лъжата за предателството на поп Кръстю, а омразата им към него била голяма.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Лъжата и интригата с поп Кръстю и Васил Левски е сплетена по нареждане на Марин Поплуканов и Димитър Пъшков! А изпълнител била Величка Хашнова! Резултатът – унищожението на ВРО и обесването на Апостола на Свободата Васил Левски! Като свържем казаното от Михаил Векилски, че „ГЛАВЕН ВИНОВНИК ЗА ЗАЛАВЯНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ Е ЖЕНА“, се връзва, че Величка не само е казала в конака, че на 25 декември 1872 г. , че Апостола ще пристигне в Ловеч, но че и конкретно го е предала, като е насочила османската полиция към Къкринското ханче същата нощ, независимо известяването на селянина от Къкрина, за да го заловят! Важно е да се добави, че именно Дякона е предаден не само от прекия издайник Величка Хашнова, А СЪВМЕСТЕН ЗАГОВОР ОТ ЦЕЛИЯ ЛОВЧАНСКИ КОМИТЕТ!!! Петър Левски, брат на Дякона, опълченец и герой от Шипка отишъл при поп Кръстю, за да го убие, но не го направил, защото разбрал, че други били предателите. Петър казал на сестра си Яна, когато се върнал в Карлово, че не убил поп Кръстю защо той не бил предал Дякона, а предателите, били сегашните чорбаждии на Ловеч!( семейство Поплуканови, Димитър Пъшков и исие).
След Освобождението поп Кръстю не забогатява, не взема важни постове, не ползва привилегиите на поборник. Болен от туберкулоза поп Крсъстю разпродава имота си за доктори и лекарства. Умира на 43 г. три години след Освобождението си. Оставя вдовица с четири деца в пълна нищета. За да осигури препитанието на децата си вдовицата Мария била принудена да върши най-черната хорска работа в чужди къщи. Три от децата умират от туберкулоза. Четвъртото не оставя потомство. Така родът на поп Кръстю Никифоров се затрива до крак , както са искали неговите врагове и предатели на Васил Левски. Днес от поп Кръстю не е останало почти нищо . В библиотеката „Св. Св. Кирил и Методий“ град София се намира требникът на поп Кръстю. Недокосван от историците! Ръкописите на поп Кръстю са беседи с ловчанските граждани. Последните страници от требника на поп Кръстю са откъснати, където той е написал истинските предатели на Васил Левски! Това най-вероятно го е сторил самият Марин Поплуканов като кмет на Ловеч след освобождението!