Панайот Хитов (11.11.1830 – 22.02.1918)
През 1858 г. става хайдутин в четата на Георги Трънкин. Две години по-късно след смъртта на Георги Трънкин, Хитов е избран за войвода на четата му. Неговата дружина е сред най-активните в Югоизточна България. В периода 1864-1865 г. под въздействието на революционните идеи хайдушкият войвода Хитов започва да осмисля действията си като част от общонационалното освободително движение. Той поддържа писмена връзка с Георги Раковски.
Според плана, изложен в „Привременен закон за народните и горски чети от 1867-лето“, Хитов е определен за главен Български войвода.
След смъртта на Раковски на 28 април 1867 г. Хитов преминава на Българска земя с чета от около 30 души при Тутракан, между селата Пожарево и Дунавец. Знаменосец на четата е Васил Левски. През април 1872 г. Хитов става член на БРЦК в Букурещ. Войвода на Българска доброволческа чета по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
През 1885 г. е начело на Съединението в Сливен. След Освобождението Хитов живее в Русе. Той е околийски началник в Кула в периода от 1881 до 1885 г. Взема участие в движението за съединение на Източна Румелия с Княжество България и политическия живот. През 1885 г., по време на Съединението, събира доброволци и е началник на Сливенската волентирска кавалерия.
На 6 септември 1885 г., възседнал бял кон, влиза в Сливенската префектура и принуждава властта да сдаде управлението доброволно. За това той бил в постоянен контакт със Стефан Стамболов, Константин Стоилов и Григор Начович. Същата година участва в Сръбско-българската война. През 1890 г. е избран за народен представител от Сливен в VI обикновено народно събрание. Заради борбата му срещу режима на Стамболов е хвърлен в Русенския затвор. Към 1900 г. е член на местното македонско дружество. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Куртбунарското дружество.
Панайот Хитов умира в Русе на 22 февруари 1918 г., на 87 години, и е погребан в градските гробища. През 1978 г. тленните му останки са преместени в Пантеона на Възрожденците. Там са пренесени и тленните останки на много известни български националреволюционери и Възрожденци, сред които Любен Каравелов, Захарий Стоянов, Стефан Караджа, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев.