Тодор Каблешков: Не в куршума на кремъклийката се надявах, а в гърмежа ѝ, който трябваше да стигне до ушите на Европа
Увеличен детайл от снимката на Пиротския Революционен Комитет, на която е фотографиран Тодор Каблешков.
Родовото име Каблешкови произхожда от „каблица“ – голямо дървено ведро за мляко, използвано от родопските овчари. Предполага се, че някой от първите Каблешкови е пренесъл това ведро от Родопите в Копривщица и оттам постепенно прякорът е приет като фамилно име. Самият Каблешков не харесва малкото си име, поради неговия гръцки произход и за това го превежда и започва да се подписва – Богдан Каблешков.
Тодор Каблешков е роден в заможното семейство на хаджи Лулчо Дончов Каблешков в Копривщица на 13 януари (1 януари стар стил) 1851 година. Баща му е заможен копривщенец, занимаващ се с бегликчийство и джелепство. Въпреки че принадлежи към чорбаджиите, хаджи Лулчо е патриот и родолюбец, вдъхновен от големия си брат Илия Каблешков, който е убит от кърсердари в Берковско през 1858 г. Тодор е силно привързан към майка си Стойка и тежко понася ранната ѝ смърт. За него и петимата му братя и сестра се грижи сестрата на хаджи Лулчо, Пена – жена на прочутия копривщенски чорбаджия и хайдутин Дончо Ватах. Леля му Пена, или както самият Тодор я нарича „мама Пена“, е образована българка, която често му разказва за многобройните подвизи на съпруга си. По-късно баща му се жени за Ана Григорова и Тодор изгражда с нея силна приятелска връзка, която също спомага много за издигането на духа му на родолюбец и революционер. Още в най-крехка възраст има проблеми със здравето, но това никога не го спира.
В Копривщица престоява до началото на 1873 г., за да поправи разваленото си здраве. През това време няколко пъти бе канен да стане учител, но не прие.Той търсеше друга работа, работа по-свободна, и наистина сполучи. В началото на 1873 г. той бе назначен на служба в гр. Одрин по железницата на барон Хирш. В разстояние на три месеца той научил всичката работа, която му била показана. Изучава добре телеграфното изкуство и през пролетта на 1873 г. бе назначен за управител на Бельовската станция. В онези времена беше много чудно да постигне българин такава голяма служба. Каблешков я постигна със способността и труда си. Две години прослужва той като управител на Бельовската станция. През това време най-много се е занимавал с изучаване нуждите на народа. Подир Старозагорското въстание, Каблешков си дава оставката и пътува по разни места из България, за да се запознае по-отблизо как върви народното движение за освобождението от османските турци. През есента на 1875 г. се завръща в Копривщица и започва да работи сам, за да повдигне въстание в Средна гора. Във време на тази му деятелност, през зимата на 1876 г., дохождат и Апостолите Волов и Бенковски от Румъния. Те се запознават с Каблешков, определят го за свой помощник и той започва мъжки своята работа. Някои тъмни личности, уж съзаклятници – българи!! разкрили пред Татар-Пазарджикския каймакам, а тоя последния препратил с препоръка предателите до Пловдивский Мютесарифин Паша, комуто да разкрият за подготвеното въстание.
На 18 априлий 1876 г., когато предателят Иуда се намирал в Пловдив и дал показанията си пред мютесарифина, пристигнал и друг още един предател с писмо, с което се потвърдили показанията на първия.
По разпореждане на мютесарифина, веднага бил изпратен за Копривщица Неджиб ага с 10 души жандарми конница и стотина души башибозуци. Последните оставил в Медет-дере на 3/4 часа разстояние от Копривщица, чрез които да изпраща виновниците в Пловдив, а в случай на нужда да ги повика и на помощ. Той пристигнал на 19-ий вечерта, слезнал в полицейския дом, цялата нощ не задрямал, с мислене осъмнал и конете никак не отседлали.
В същото време Каблешков написал следующето писмо, ознаменувано с кръвта на мюдюрина и изпратено с куриер до Бенковски в Панагюрище:
„Братя!
Вчера пристигна в село Неджиб ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало на Оборишкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюрина с няколко заптии… Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от екота на черковните камбани и юнаците се целуват един други по улиците…!
Ако ви, братя, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…
Копривщица, 20 април 1876 г.
Т. Каблешков“
Горното писмо се е получило в Панагюрище същия ден после обед в 3-4 часа. Бенковски щом го получил и прочел пред другарите си, всички се разхълцали да плачат от радост. Бенковски изревал като лев: „На оружие, мили братя! Бунт!“ и пр., и въстанието избухнало същий ден и в Панагюрище.
През времето на десетдневното царувание Каблешков е командувал, разпореждал и насърчавал въстаниците, с една реч той е бил душата на въстанието в Копривщица.
Подир потъпкването на въстанието, Каблешков биде уловен в Троянский балкан, но когато го карали, за да го накажат в Пловдив, той сполучил да се самоубие в затвора в град Габрово. Той се самоуби, за да не остави да се подиграват неприятелите с него и с тялото му като го обесят.
На 16 август 1883 година тленните останки на Тодор Каблешков са пренесени и по-късно положени в Копривщица в Мавзолея костница в чест на Априлци. Поради недобрите условия там, костите на Тодор и Найден Попстоянов са изложени за поклонение в родния му дом до 1996 година, когато са препогребани в двора на храм „Успенѝе Пресветѝя Богоро̀дицы“. Родната къща на революционера в Копривщица е музей. Там могат да се видят много негови вещи, включително негови снимки, документи, учебници, оръжия, шапката, която е носел, докато е бил началник на гарата в Белово и други.
Тодор Каблешков
Текстът на Кървавото писмо, написано от Каблешков, е издялан в камък.