Писмо от Ботьо Петков (баща на Христо Ботйов) до Найден Геров за учението на Христо Ботйов в медицинското училище в Букурещ, „докачливостта” и тежкото материално положение на младия Ботйов, за което Ботьо Петков моли да му бъде помогнато

 

Ботьо Петков (1815, Карлово – 29.VIII.1869, Калофер) е  учител, книжовник, обществен деец, публицист. Баща на Христо Ботйов. Произхожда от занаятчийско семейство. Основно образование получава в Карлово при Р. Попович. Усвоява гръцки език. Вероятно продължава учението си в Пловдив (1837). Учител в Калофер (1839). Учи в семинария в Одеса (1841 – 43). Включва се в Одеския литературен кръг заедно с Н. Геров, Д. Чинтулов, Ив. Богоров и др. През 1843 – 44 отново е учител в Калофер. Бързо израства като един от най-изтъкнатите учители в цялата страна. Прави няколко нововъведения – разделя учениците на класове, преподава история, география, новобългърска граматика (по граматиката на Ив. Богоров), изхвърля грц. език от програмата и въвежда рус. език. Класното у-ще, което създава, е едно от първите в България (1845). Негови възпитаници са Н. Начов, Хр. Брадинов, Д. Фингов, Ив. Вазов и др. Участва в черковно-националната борба; смята, че българския национален въпрос ще се реши с помощта на Русия. През 1846 се оженва за Иванка Стойкова Дрянкова – будна калоферка, от която има 9 деца. Първородният им син е Христо Ботйов. Животът на семейството протича в лишения. Независимият и горд характер на даскал Ботьо неведнъж предизвиква ненавистта и подозренията на османската власт., с които е в постоянен конфликт. Горещ привърженик на руската култура и литература даскал Бтоьо снабдява училищната б-ка с ценни руски книги. Учител в Карлово (1854). В началото на учебната 1858 – 59 се връща в Калофер, където учителства до края на живота си. Болен, притиснат от нищета, загубил за 3 год. четири от децата си, умира от туберкулоза.

Бтоьо Петков оставя значително книжовно дело. Подготвен филолог, даскал Ботьо взема отношение по много езикови въпроси, написва „Българска граматика“, чийто ръкопис е изгубен, ратува за „едно всеобщо българско правописание“. Активно сътрудничи със ст. и дописки на в. „Цариградски вестник“. Обнародва свои дописки във в. „Дунавски лебед“ и „Съветник“. Воюва срещу икономическото поробване на народа от гръцкото духовенство и от чорбаджиите. В спор с Драган Цанков и неговия в. „България“ изтъква, че католическото духовенство няма да бъде по-малко опасно за българите от фанариотите. Изявява се и като талантлив публицист и полемист.

Съч. Нещо за безграмотните человеци. [Превел от руски]. Смирна, 1843, 1851, 3 изд. под загл. Нещо за безкнижните человеци. Цариград, 1858, 1862. Психология или душесловие за учение на децата. [от Т. Х. Галаудет]. Преведена от греческият на болгарският язик. Смирна, 1844, 1851, Цариград, 1861. Календар, съставен от предзнанията на знаменитий астроном Казамиа за 1851 година. Цариград [1850]. Критически издирвания за историята блъгарска на Ю. И. Венелина. От произхода на блъгарети на Тракийский полуостров до 968 година, или до покорението Блъгария от великий княз руский Святослава. Превел от руский… Чяст пръва [и втора]. Земун, 1853. Кратка всеобща география от … Виена, 1868.

Политика за бисквитки

Този сайт използва бисквитки. Като продължавате да използвате сайта, вие приемате нашата "Политика за бисквитки".