Заглавието на публикацията е част от писмото на Иван Драсов до Данаил Попов от 17 март 1873 г., два месеца след обесването на Апостола в София.
Яви ми, ако знаете где е Лъвский затворен…
Байно,
И двете ви писма съм приел, последнето ви от 1-вий т.м.2 днес на 11/23 т.м. приех. Съдържанието му видях.
…
Тез дене дойде тука человек⁴ нашенец отсреща, от околността Филибелишка, който е бил най-добрий в много неща сътрудник за в ония страни на В.Левски. Той е селаченин, но човек жив и добър, решителен. Той е проводен без никакви писма (страха ради), за да узнае какъв ред ще вземат занапред работите ни. Той, понеже не е познат от никого нас, наумил си, че се познава със Савата⁵ наш, и тъй вместо в Гюргево излазя на Зимниче и оттамо при мене дохожда, според ракомандацията на някого си Ганча Ханджия, когото аз не познавам.
…
Той ни разказа и увери, че преди 1 месец почти В. Левски обесили го в София, навярно , това го чухме и от други вече, че е истина. И тъй загубихме вече едного българина, който твърде рядко се ражда и вечная му памет!
…
Забравих – реченийт отсрещен человек доказва ни, че като ишел за насам, минал през рожднения ви град.⁸ Тамо се срещнал с някои момци наши. Доказали му, че пушката на В. Левски взета оттука е у тях и други еще неща. Също, че Васил е предаден от едно го из членовете от гръдът ви.
…
Ваш приятел Драгомиревски
Никопол, 11 мартия 1873.