Мястото пред „Пази мост“, където се е състояла внезапната среща на Васил Левски и Николчо Цвятков от една страна и османския (турски) заптия Хасан Чауш Помак (с български произход). При нея Васил Левски веднага се отбил надясно през лозята.
Пътят под „Пчелинска стена“, по който се е отправил Николчо Цвятков с коня си, за да се срещне с Васил Левски в местността „Кръстопът“.
Пътят край Ловеч, по който Васил Левски е излязъл от града, за да се срещне с Николчо Цвятков в местността Кръстопът.
Мястото Кръстопът край Ловеч, където са се събрали Васил Левски и Николчо Цвятков на път от Ловеч за Къкрина.
Къщата на Никола Сираков, където се е укривал Васил Левски.
Къщата на Никола Сирков (поборник), където е било най-главното скривалище на Васил Левски. Къщата беше в „Дръстене“. Сега е срутена.
Пази мост.
Пази мост, гледан от Ловеч към село Къкрина
Възстановеното Къкринско ханче. „А“ – подпорната греда от навеса, за която е бил вързан Левски след залавянето му.
Възстановеното Къкринско ханче. Северната врата, от която Левски стреля, за да заблуди заптиетата и след това побягва и излиза от южната врата „В“.
Историческият Бряст – Единствен свидетел на залавянето на Васил Левски
След Арабаконашкия обир на османска пощенска кола, превозваща държавната хазна от Орхание (дн. Ботевград) за София, на 22 септември 1872 г. и последвалите арести и разкрития от предателствата на Димитър Общи, Станю Врабевски, Вутьо Ветьов, Иван Ветьов и други… Васил Левски нарежда всички поверителни комитетски книжа да се предават на най-доверения му съратник в Ловеч – Никола Сирков. На 25 декември 1872 г. той пристига в неговата къща, където остава да пренощува.
Никола Сирков подготвя последното пътуване на Васил Левски – от Ловеч през село Къкрина за Букурещ. Той уговаря братовчед си Никола Цвятков – Бакърджията да придружи Васил Левски до Търново и изпраща другия си братовчед – съдържателя на Къкринското ханче Христо Цонев Латинеца, да го отвори, за да посрещне двамата пътници. Вечерта преди тръгването си за Къкрина Апостолът и Никола Сирков зашиват в самара на коня, с който ще се извърши пътуването, наличните документи и вещи, между които и личното джобно тефтерче на Апостола. На 26 декември Васил Левски се прехвърля в къщата на Величка Хашнова, откъдето следобед тръгва пеша по официалния път през хълма Стратеш за Севлиево под фалшива самоличност, дегизиран и с авангард от съгледвачи, които следят за евентуални опасности. Още на 12 декември 1872 г. Васил Левски пише до Величка Хашнова в писмо, че знае кой предава комитетските дела и ще дойде да й го покаже. В изследванията на Дочо Дулев и Данаил Кацев – Бурски ( братовчед на Апостола) – се стига до изяснение, че последен предател на Апостола е жена, изповядала се на жълтишкия воевода поп Георги Антипов. В последното си писмо от 12 декември 1872 г. до членовете на революционния комитет в Ловеч, Васил Левски стоварва вината за провала върху своите съратници, като набляга на това, че са се доверили на пълномощника на БРЦК за Западна България Димитър Общи. Ръководителят на революционната организация в България е гневен най-вече на ловчанлии, но не са пощадени и неговите първи помощници. Ангел Кънчев (вече покойник) нямал подготовка за организатор, но искал той и Общи да работят самостоятелно. Димитър Общи пък, като станал пълномощник, оспорвал решенията му. И двамата го укорявали, че се ползвал с привилегии. Виновни били също Анастас Попхинов, Иван Драсов и Димитър Пъшков, защото подкрепили искането на Общи да получи пълномощно за самостоятелна комитетска дейност.
„Работата народна не върви по други път освен по оня, когото показвам”, набляга на своята непогрешимост Васил Левски в писмото си. През 1925 г. Данаил Кацев се среща със свещеника поп Георги Антипов, който казва, че изповядал и поп Кръстю, който казал, че е Васил Левски е предаден от двама мъже и една жена, от които само единият мъж бил жив в момента. Става дума за Димитър Пъшков, който скоро загива при странни обстоятелства – в автомобилна катастрофа. Другите двама са Величка Хашнова и Марин Поплуканов!
От спомените на Никола Цвятков, записани от д-р Параскев Стоянов през 1901 г., се установява, че едно от най–важните събития в последните дни на Васил Левски, довели до залавянето му, е случилото се в местността Пази мост, намираща се на около 6 – 7 км от Ловеч. На този участък от пътя Апостола и спътникът му са срещнати от османски конен патрул. Ето така звучи разказът на Никола Цвятков за тази съдбовна среща: „… Като стигнали до местността Пазимос[т]а, видели турски жандари на кон на 200-300 крачки от тях. Той съобщил това на Левски (облечен в турски дрехи от ален шаек) и Левски се отбил от пътя на страна къде чешмата. Един жандар попитал Николча къде отива. Той му отговорил, че за Търново, попитал го и за другия човек (Левски) накъде отива. Николчо отговорил, че не знае. Заптиетата попитали и Левски: Кой си ти? Левски отговорил, че отивал на лозето си да види колко товара боклук да стовари на лозето. Левски казал: Аз те познавам, ти не ме ли познаваш? От Ловеч съм. Стражарят си отиде към Ловеч. Левски вървял по пътеката из лозята и настигнал Николча на шосето до гьола. Левски се качил на коня на Николча, Левски имал у себе си само един револвер с шест патрона.“
Васил Левски и Николчо Цвятков отсядат и пренощуват в Къкринското ханче. Тази среща е докладвана в околийското управление в Ловеч, на което още през септември е разпоредено да формира допълнителни команди от жандармерия и запасни войници за издирване на „разбойниците“ (комитетските дейци). Рано на следващата сутрин, 27 декември 1872 г., турските заптиета обграждат ханчето. При опита за бягство Васил Левски е ранен и заловен.