Пьотър Тимофеевич Редкин (на руски: Петр Тимофеевич Редькин) е руски офицер, генерал от пехотата. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Български офицер, полковник в Българската армия.
Пьотър Редкин е роден на 1 май 1841 г. в руско православно християнско дворянско семейство. Ориентира се към военното поприще. Завършва Оренбургския кадетски корпус. Произведен е в първо офицерско звание прапорщик с назначение в 1-ви Оренбургски линеен батальон (1859). Взема участие във военните действия срещу средноазиатските народи (1863 – 1868) и е ранен през 1866 г. Участва в Руско-османската война (1877 – 1878) като командир на 4-та дружина от Българското опълчение. Бие се храбро в августовските боеве при отбраната Шипка. Повишен е за отличие във военно звание подполковник (2 ноември 1877). На 10 август 1882 г. е уволнен от руска служба и е прехвърлен в Българската армия. Назначен е за началник Източния военен отдел. Командир на 4-та пехотна бригада. На 21 август 1885 г. отново е върнат на руска служба. Излиза в оставка с повишение във военно звание генерал от пехотата през 1904 г. Последните години от живота си прекарва в село Дачное, Одеска област. Умира на 9 септември 1916 г. Петър Редкин е женен за Любов Александровна Станюкович с която имат 6 деца: подпоручик Александър Редкин (1881 – 1972), поручик Петър Редкин (1882 – 1945), Мария (р. 1886), Сергей (р. 1889), Нина (р. 1890) и прапоршчик Георги Редкин (1892 – 1968). Брат е на полковник Хрисанф Редкин и има сестра Александра.