Статия на Виктор Юго в защита на кланетата в Сърбия във Вестник „Le Rappel”
През 1876 г. жестокото османско потушаване на въстанията на балканските християни, по-конкретно зверствата в България, са наблюдавани от западни наблюдатели и подробно отразени в европейската преса с ужасяващи подробности. Турците имаха много малко редовни войски и затова използваха нередовни башибозуци, които използваха методи на най-голямо насилие. Когато става известен пълният мащаб на кланетата, настъпва много силна обществена реакция срещу Османската империя. В този текст Юго отправя молба, протестирайки срещу безстрастието на европейските правителства, особено пред лицето на клането, извършено от турците в Сърбия.
“Ето един факт: една нация е убита. Където? В Европа. Има ли свидетели? Един свидетел, целият свят. Виждат ли го правителствата? Не.”
Красноречивият призив на Виктор Юго призовава европейските правителства да предприемат действия, а хората да надигнат гласове във всеобщо възмущение. Тази реч се смята за един от основополагащите актове на европейската идея.
Случващото се в Сърбия показва необходимостта от Съединени европейски щати. Нека разделените правителства бъдат наследени от обединени народи. Нека приключим с убийствените империи. Нека сложим намордника на фанатизма и деспотизма. . . Няма повече войни, няма повече кланета, няма повече касапници; свободомислие; свободна търговия; братство… Това, което жестокостите на Сърбия поставят извън съмнение, е, че Европа се нуждае от европейска националност, единно правителство, огромен братски арбитраж, демокрация в мир със себе си… С една дума, Съединени европейски щати. Там е целта, убежището.
— Виктор Юго, За Сърбия (1876)