Оригинална снимка на подписването на Берлинския договор между Великите сили и разпокъсването на границите на България. Фотография: Д. А. Карастоянов

Берлинският конгрес (13 юни – 13 юли 1878) е европейски дипломатически форум, проведен в министерската сграда Радзвил в Берлин, след като Русия печели Руско-турската (османска) война (1877 – 1878). Целта му е разпределяне на териториите, които преди това са били част от Османската империя и организиране на държавите на Балканите. Представени са тогавашните Велики сили (Великобритания, Австро-Унгария, Русия, Франция, Германия, Италия), четири балкански държави и Османската империя. Европейските дипломати целят намаляване на руското влияние на Балканите и преразглеждане на Санстефанския мирен договор, сключен три месеца по-рано, който е в противовес с подписаното между Русия и Австро-Унгария тайно Райхщадско споразумение. В заключение се подписва Берлинският договор, който предопределя подялбата на България и нейното разпокъсване. Други разглеждани въпроси са статутът на Цариград, проливите Босфор и Дарданели, Румъния, Сърбия, Черна гора; териториална подялба на османски владения и др. Макар българите да нямат официални представители, Методий Кусевич, тогава архимандрит и протосингел при Пловдивската митрополия, обръща публично внимание на подготвяните от Англия и Австро-Унгария несправедливости спрямо българския народ и организира подписки (адреси) от всички земи, които да бъдат внесени на Берлинския конгрес. Конгресът завършва на 13 юли 1878 г. с подписването на Берлинския договор. Той утвърждава договореното от Русия преди и по време на войната с другите Велики сили, а именно – разпределяне на териториите, които преди това са били част от Османската империя. Българският народ не е имал никаква, дори и теоретична възможност да получи обединение в етническите си граници, а решенията на конгреса разпокъсват България на пет части.

Великите сили постигат почти всичките си цели – създаването на зависима от Високата порта и малка българска държава, анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария и предоставянето на бесарабските територии на Русия.

На Балканския полуостров се формират само три напълно суверенни държави – Черна Гора, Сърбия и Румъния. Тъй като балканските славяни не се освобождават напълно от турското иго, а част от тях са принудени да се присъединят към Австро-Унгария, Балканският полуостров се превръща в „бурето с барут на Европа“, което ще се „взриви“ през 1914 г. и ще стане конкретният повод за началото на Първата световна война. Руската империя не е имала възможност да се наложи и да смекчи разпокъсаните територии на България, тъй като е била  с недостатъчна подготовка за евентуални военни последици.

Берлинският конгрес е открит в 14:00 часа на 1/13 юни 1878 г. в двореца Раздевил. За председател е избран германският канцлер Ото фон Бисмарк. Официалният език е френски.

Възприета е следната процедура: най-важните въпроси да бъдат обсъждани и предварително решавани на частни срещи между пълномощници на заинтересованите страни; след постигане на споразумение да бъдат внасяни за обсъждане и решаване на пленарни заседания. Основно място заема обсъждането на въпросите, свързани с България, но съдбата на България е решена без българско участие, защото Англия и Астрия категорично са срещу това да има български представител, тъй като искат разпокъсването на териториите ни. Особени спорове предизвиква съдбата на Софийския санджак (който в крайна сметка е присъединен към Княжество България), Източна Румелия и др.