„Човек, който се скита от едно място на друго остава месторождението си пусто и не ще да знае нищо за общото си отечество. Той е подобен на безсловесно животно , което живее само, за да се прехранва! Такива човеци са укорени в целия свят и се назовават скитници! „ ( Георги Раковски – за произхода на името българи)
За себе си самият Георги Раковски пише: „Най-мъчното нещо на света за един добросъвестен човек е той да говори сам за себе си. Никога не бих се осъдил на такова едно нещо, ако описаните дела не биха имали твърде тясна връзка с отечеството ми“.
Племенник на кап.Георги Мамарчев. Публицист, журналист, и издател, дипломат, военен ръководител, историк, поет, езиковед, етнограф, фолклорист, аниквар, археолог, народопсихолог, адвокат и природозащитник, предприемач.
Приживе Раковски е бил наричан мъжът със стоте ръце или българския Гарибалди! Раковски създава тайната дружина на верните приятели – масонска ложа под формата на комитет с просветни и революционни идеи , създадена по образец на карбонарите в Италия. Седалището й било в Цариград. Само месец по – късно член на ложата станал Васил Левски. Тайната организация по – късно била в основата и финансирането на първата българска легия в Белград. Преди това от нея били създадени и първите мрежи от съзаклятия в страната
Раковски към края на 1837 заминава за Цариград заедно с баща си, където продължава образованието си в елитно гръцко училище в елитния квартал Куручешме. Там Раковски изучавал философия, богословие, красноречие, физика, математика, химия, френски, арабски, латински, персийски език. Раковски станал съучредител на Македонското дружество,което имало за цел да освободи българските земи от османско иго. Заедно с Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, Сава Доброплодни Раковски се включил активно в борбите за църковна независимост от гърците и османците!
Всички тези свои виждания Раковски публикува под заглавието „Кратко разсъждение върху тъмните и лъжовните начала, на които е основана старата история на европейските народи“. В изданието той споменава, че след дълги бдения и четене във Виенската библиотека е успял да определи съвсем точно къде е прародината на българите – в района на Северен Афганистан и Памир.
Интересът му към Индия не се изчерпва само с нейната древна история и богатото й културно наследство. Като хуманист той съчувства на борещия се за своята независимост индийски народ и издига глас в подкрепа на тази борба още през 1857 г.
Вазов описва личността на Раковски като „мечтател безумен, образ невъзможен…“. Отнася се за личност, която владее осем, според други източници девет езика, три от които са древни – персийски, арабски и санскрит/зендски/хинди. Защото Раковски е първият европеец, който превежда „Панчатантра“ (свещената книга на индусите) директно от санскрит! Днес в Индия има училища, кръстени с името „Георги Раковски“! Дейността му е широкомащабна! Занимава се с етнография и издава „Етнографски въпросник.“ Разпространява го с молбата „всеки българин да напише песен, българска гатанка и вярване“. Това е първият по рода си етнографски сборник! Той го издава и го нарича „Показалец“. „Показалецът“ се използва за доста научни дисертации като източник на скрити или непознати за нашия фолклор факти! Раковски се стреми да съхрани богатството на езика и поради тази причина влиза в задочен спор със своя съгражданин, котленеца Гаврил Кръстевич, който иска да унифицира езика и да наложи говоримия език за книжовен български език. Като етнограф фолклорист Раковски подтиква много българи да се образоват във връзка със своите вярвания, обичаи и песни. Подготвя първия етнографски въпросник по отношение на въпроси, засягащи културата в родния му Котел. Във връзка с борбата за образование, Раковски е човекът, смятан за учител на Васил Априлов, който създава първото класно училище в Габрово през 1834 г. (а по отношение на революцията той е учителят на Васил Левски). След Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, Георги Раковски е направил най-много за съхраняването на българското самосъзнание през XIX век. Раковски се занимава пръв с българския език и показва на българите и европейците колко древна писменост притежаваме! Казва, че езикът ни е сроден с арамейски и санскрит! Обявява го за санскритски и търси етимология – „сам-скрит“, т.е. българският език е толкова древен, че сам се е скрил от света. Сам – скрит е езикът на Само (Шамо) – владетелят на самнитите (българи) на древнобългарската държава – Шамбала, разпростираща се от Сибир до планината Кайлас, за която имаме писмени китайски хроники още от октомври 2137 г. в света, за която имаме писмени сведения в китайските хроники още от октомври 2137 г. пр.Хр, когато българите (самнити) побеждават китайците и по наше нареждане се строи китайската стена! От Само (Шамо) произлиза и Шаман, Самуил и Самурай!. Раковски чете на санскрит браминската древна книга „Мисленик“. Той проследява пътя на „Мисленик“, който достига до Аристотел чрез Калистен, офицер в похода на Александър Македонски в Индия. Аристотел го краде и публикува като своя книга със заглавие „Логика“. Раковски доказва всъщност, че „Мисленик“ е издаден като книгата на Аристотел „Логика“ в периода от: 336 – 323 г. пр.Хр. Или: Древните българи са донесли браминските мъдри книги – „Мисленик“, „Пътник“, „Гръмник“, „Пет-звезди“ и други преди повече от 1700 г.пр.Хр. Тези книги фактически станали български старини, които българите укривали в старопланински пещери от византийците (Източна римска империя) и гърците, които ги изгаряли на клади. Папа Николай Първи заповядал на княз Борис Първи да гори непременно тези „проклети“ книги. А самите гърци и византийци (Източна римска империя) обсебили определени екземпляри и ги приписали чрез фалшификации на собствената си история! Българските гонени и избивани богомили се опитвали да спасяват част от тези писания, като ги изнасяли във Франция, около град Лион, и там направили своя колония. Ето защо Георги Раковски прекарва няколко години в Марсилската библиотека, за да изследва тези древни свещени зороастрически и ведически книги с една цел; и успява с примери да сложи началото на българското езикознание и неговите корени в древните езици!
Раковски става член на таен орден в Изтока, който се родее със Суфите. Получава висше посвещение в нещо много по-съществено – „Звездата на Изтока“ (тайно общество). Това са пазителите на световното познание за нашата цивилизация! Един от върховните членове на този орден са Леонардо да Винчи и други. Когато ортодоксалните османци разбират, че той е член на това общество, му издават смъртната присъда! Благодарение на гръцкия консул (брат масон) в Браила, който му дава паспорт, че е грък, той успява да избегне смъртта. Емигрира в Марсилия, пътува в Италия, Виена и в други европейски страни! Навсякъде е приет като аристократ. Той владее тези езици и общува с висшите кръгове на аристокрацията, сред които има и масони. Тогава решава, че може би вариант за освобождението на България е да се направи легия. С помощта ѝ успява да освободи Белград от османците. Сърбите никога повече не са под османска власт, но за „благодарност“ затварят легията! Като висш посветен масон Раковски разбира, че България може да бъде съхранена и спасена със специален езотеричен код. Този код се нарича „българският флаг – бяло, зелено и червено“. Подрежда тези цветове, по-известни като „цветовете на саламандъра!“ – най-силната защитна комбинация! Пленено българско знаме няма и до днес! Авторът на знамето е Раковски с идеята , че то ще пази България, защото в него е кодирана енергия! Започва да издава различни брошури след затварянето на легията. Той стига до идеята, че България и ние, българите, трябва да се освободим сами и да не чакаме помощ отвън! Левски става приемник на тази идея на Раковски и продължава работата чрез комитети и просветителска дейност.
Роден е на 2 април 1821 г. в семейството на терзията Стойко Попович в Котел. Това е годината, в която избухва голямо въстание, организирано от тайната организация „Филики етерия“ или Дружество на приятелите, за освобождение на Гърция. Учи в Котел и Карлово. Благодарение на родството си с Алеко Богориди учи в Патриаршеското училище в Цариград, известно още като Великата народна школа. Контактен, владеещ турски, гръцки и френски, в края на 30-те години на XIX в. Раковски влиза в кръга на „Хотел Ламбер“– базирана в Париж ложа, създадена от един от най-влиятелните полски масони – граф Чарторицки, стратег на националното освобождение на Полша от руска зависимост. Най-известният агент на ложата в Цариград е генерал Михаил Чайка – Чайковски, с когото младият Раковски става близък. По същото време бива посветен в близката до масоните тайна организация „Филики етерия“, продължаваща борбата си за превръщането на Гърция в република. Раковски е единственият българин, който владее санскрит по онова време. При откриване на българско училище в Индия, което носи името му, президент Петър Стоянов казва: „Раковски е наш!“. Индийските представители репликират: „Не е вярно! Той е наш!“. Изненадата е голяма, защото индийците и днес може би повече почитат Раковски, отколкото ние. В Индия той е обявен за национален герой! Той е убеден, че българите имат „старина и древност“, при това произходът им е индоевропейски. В края на 1856 и началото на 1857 г. Раковски е помолен от родолюбиви българи в Белград да напише българска история. По същото време Хаджи Найден Йоанович, книгопродавец от Пазарджишко, дава на Раковски в Белград ръкопис, донесен от Света гора, в който български летописец дава сведение, че българите в древността са носили името „кимбри“ и „кимерии“ и са или в черноморските територии още преди Александър Македонски. Раковски започва да събира данни за древните българи, чете и сведенията на Херодот за кимерийците. Напуска Белград и се установява в Нови Сад, откъдето пише в писмо до Т. Д. Душанов, че изучава българските поговорки и умотворения, защото „това е изворът на източниците за много изяснения на нашата изгубена древност“. Това е гениална мисъл на Раковски, който е убеден, че тези фолклорни „речеви жанрове“ (понятие на М. Бахтин) са наситени с „историко-културна“ (културно-историческа) информация за миналото и битието на българите. От Нови Сад той пише: „Какво по-сладко занимание може да има от това да се занимава човек с издирване на древностите на премилия свой народ!“ (Писмо от 23 юни 1857 г. до П. Златев). Две години по-късно в Одеса Раковски решава да започне издаването на няколко историко-филологически съчинения под общото заглавие „Основни начала на българската най-стара повестност“. Трябва да се има предвид, че през 1865 г. в книгата си „Българска старина“ Раковски директно уточнява, че гръцката дума „история“, чийто корен е „ист“ произхожда от българската дума „вест“, където „в“ е отпаднало, а втория звук е видоизмемен в „и“. Тоест, под „повестност“ Раковски разбира „история“. Началото на своите основни начала на българската най-стара история Раковски поставя с труда си „Показалец или ръководство как да се изискват и издирват най-старите черти на нашия бит и език, народопоколението, старото ни управление, славното ни прошествие (движение-б.р.) и пр.“. За Раковски най-старата ни документирана и осмислена древност е в контакта с индийската култура, след спасяване на българите от частичния потоп в областта на Черно море, т.е. той застава на индоевропейските позиции за произхода на българския език. След като е дал конкретен отговор за произхода ни, в съответствие с изискванията на европейската наука по негово време, той посочва въз основа на ръкописа от Света гора, че „прошествието“ (движението – б.м.) на българите към Балканите покрай Волга, където те „се звахо гимери и кимери“ („Българска старина“, 1865 г., Букурещ, стр. 200) е само частичен ръкопис без начало. От 1859 г., когато „Показалец“ излиза с помощта на Николай Миронов в Одеса, името на Раковски става известно както в Русия, така и на Запад, като ерудиран учен. Всички са възхитени. Одеса, Киев, Букурещ, Прага… отвсякъде валят положителни отзиви. Точно по това време и Цани Гинчев се запалва по историята. Той усърдно разпространява трудовете на Раковски в Румъния. От Свищов Теодор Т. Хрулев пише на Раковски: „Слава и благодарение на скъпите Ви трудове, откриваме тъмната завеса на българската народност, жив да сте новий Венелине! Нека Ви бъде халал българското млеко, което Ви е отдоило, нека Ви бъде халал животът и талантът!“.
Още през 1857 г. Раковски има план както за древната българска история, която свързва с кимерийците, така и за късно античната българска история, която според него българите също не познават. „Нашите българи въобще не търсят и не обичат народното просвещение. Те са люде недвижими, те не знаят какво ще рече любов народна и просвещение народно. Те отдавна в несвяст са забравили своите златни векове от времето на храбрия Атила, Кардам, Боян, великия Владимир, славния Първи Асен и пр.“ – пише Раковски в писмо от 1857 г.
Тези събития, всъщност, го подбуждат да стане автор на ценните книги „Българите древле носили името кимбри или кимерии“, „Ключ болгарскаго язика“, „Показалец“.