Георги Иванов Странски е български лекар, революционер и политик.
Близък приятел на Христо Ботйов. Той участва активно в емигрантските революционни организации в Румъния през 1860-те и 1870-те години. След Освобождението е сред водачите на Либералната партия в Източна Румелия, а след Съединението – на Народнолибералната партия. Той е близък със своя съгражданин Христо Ботйов, на когото става кум.
До Георги Странски, Иван Кавалджиев и Иван Грудов Христо Ботев изпраща знаменитото си писмо от борда на „Радецки“, в което изповядва:
„Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че „Моята молитва“ се сбъдва.“
В Румъния Георги Странски е сред основателите на Българското човеколюбиво настоятелство и член на Българското централно благотворително общество (промасонска организация), което наследява под благовиден предлог БРЦК след разгрома на Априлското въстание. По време на Сръбско-турската/османска война (1876) участва в румънска санитарна мисия в Сърбия, а през Руско-турската/османска война (1877 – 1878) е военен лекар в румънската армия.