Тодор Пеев (Пейов) Стоянов е деец на българското националноосвободителното движение, журналист, драматург и дипломат, член на Българското книжовно дружество.
Тодор Пеев е роден през 1842 година в град Етрополе. Първоначално се образова в родния си град, след това в Ловеч и София. Учи във Френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград (1863-1865). Работи като главен учител в Силистра, Кюстендил и Етрополе. Съдейства за откриването на девическо училище и на читалище „Напредък“ в Етрополе. Включва се в националноосвободителните борби на българите. Избран е за председател на Етрополския частен революционен комитет на ВРО (1870). Взема участие в работата на Общото събрание на БРЦК в Букурещ (1872). Включен е в състава на комисията, която изработва програмата и устава на организацията. Пеев основава комитети в Кюстендил, Радомир и в Осоговския манастир „Свети Йоаким“, като стига до Крива Паланка. След Арабаконашия обир, към който има отношение, заминава за Браила (1872). Работи като деловодител на Българското книжовно дружество и редактира неговия печатен орган „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“. Взема участие в подготовката на Старозагорското въстание в 1875 година и на Априлското въстание на следната 1876 година. Тодор Пеев се е познава и поддържа кореспонденция с много видни представители на национално-освободителното движение. В едно от писмата си до него Христо Ботйов излива огорчението си от бездействието на революционните среди:
„ | Види се, че самият наш живот е безсъдържателен, ако секи път, щом зема перото, неволно ми се изпречва вопрос: що да пиша? … Не зная как мислите вие (ти и други) за себе си, но аз се признавам вече в тоя общ наш порок и бързам да прознеса над себе си праведния приговор. Пейов! Ние не сме направили и стотна част от онова, което би могли да направиме. Слава Богу и дяволу, природата не ни е обидела нито умствено, нито физически – защо следователно седиме на припек и плачеме, че петлите ни кълват носовете? | “ |
След Освобождението заема редица важни административни длъжности. Окръжен началник на Златишко, Кюстендилско, Варненско, Плевенско и Свищовско.
Окръжен управител във Варна е бил три пъти:
- от 9 април до 1 юли 1880 г. (три месеца);
- от 24 май до 26 август 1894 г. (три месеца);
- от 5 февруари до началото на юни 1899 г. (четири месеца).[2]
Търговски агент в Скопие (1899-1901). Член е на Българското книжовно дружество. Автор е на ценни мемоари и на пиесата „Фудулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания“. Разочарован от следосвобожденската действителност се самоубива на 26 юли 1904 година в София.