Глава I
Цел
Чл. 1 Българският революционен централен комитет има в ръцете си такава една власт, каквато и всяко привременно правителство. Той трябва да приготви и да довърши революцията с всичките нравствени и матерялни средства; да кажеме на кратко, той има следните задачи: а) да
разпространява между нашият народ идеи за бунт чрез пропаганда; а тая пропаганда ще да става чрез частните комитети и чрез печатът, т.е. чрез вестници, манифести, прокламации, брошури и пр.; б) да доставя всичките нужни потреби за извършването на революцията и да приготовлява бунтът матерялно, т.е. да скрои нужният военен“ план, да назначи военни водители (войводи), да улесни с всяко средство въоръжаването, да дава на народа нужните наставления за бой и пр.
Чл.2 Българският революционен централен комитет ще прави споразумения с другите народи, съседни и отдалечени, които имат същите цели.
Глава II
Устройство на комитетското управление
Чл. 1 Както Българският Революционен Централен Комитет, така и всеки частен Български революционен комитет се съставят от некомпрометирани пред Българският народ Българи, т.е. от родолюбци и от решителни, тайни и постоянни лица.
Чл.2 Местопребиваването на централният комитет е неизвестно: то е навсякъде и никъде, – затова и всеки член, дето и да бъде, може да представлява целият централен комитет, само ако той има в ръцете си пълномощно писмо.
Чл.З За изпълнение на предначертаната си цел, централният комитет съставлява и частни революционни Български комитети, които ще се устройват и управляват така също, както и централният.
Чл.4 За наказание на престъпленията и за нагледване на работите на частните комитети, централният комитет има § една тайна полиция от избрани юнаци, решителни, верни и постоянни люде.
Чл.5 За улеснение на сношенията между централният 1 частните комитети са съставени тайни пощи, из които всяка една зависи от онзи комитет, който я съставлява. Броят на пощенските членове е неопределен.
Глава III
Правителство
Чл.1 Както централният, така и всеки частен комитет се съставляват от следните лица: а) председател, б) подпредседател, в) касиер, и г) неопределено число членове, които ще разделят длъжностите по между си, съобразно със способностите на всеки един.
Чл.2 Първото лице на централният комитет ще да се избира по вишегласие от опълномощените лица на частните комитети. Това лице ще да избира другите членове за централният комитет.
Чл.З Частните комитети ще да съставят комисия, която ще нагледва работите на централният комитет, ако стане нужда, то тая комисия или упълномощените лица от частните комитети, ще избират и назначават ново лице, което ще застъпя работата на първото лице.
Чл.4 Членовете на тайната полиция ще да се избират само от централният комитет. Числото на тия членове е неопределено.
Чл.5 Всеки частен комитет ще да си има нужното число членове за тайната поща, според чл.5 гл.II
Глава IV
Длъжностите на правителството и на всеки революционен работник вобще
Чл. 1 Централният комитет ще стъпва в отношения с дейци и от други народности относително за народната ни цел: той ще да сключва заеми в името на Българският народ; той ще да прави споразумения за съюзи; с една дума, той ще да върши всичко, което изисква сполуката на нашето народно освобождение.
Чл.2 Централният комитет след освобждението на България ще да дава най-точна сметка за всичките приети помощи и за тяхното употребление. Всеки член от тоя комитет е отговорен не само за себе си, но и за другите членове, негови другари; а най-много е отговорно първото лице, на което се дава преимущественно правото да избира другите членове, според гл.Ш чл.2.
Чл.З Председателите на централният и на частните комитети имат право да свикват извънредни събрания, когато и да стане нужно.
Чл.4 Председателят е длъжен да нагледва изпълняват ли длъжностите си подпредседателят, касиерът и другите членове.
Чл.5 Подпредседателите са помощници на председателите.
Чл.6 Касиерът на централният комитет ще да приема пари от частните комитети или от други кои и да е места, и ще дава разписка под номер; той ще да ги записва в касиерската книга и ще явява за тях на комитетът, за да се записват и в главната комитетска книга.
Чл.7 Касиерът на централният комитет ще да дава пари на всякъде и за всичко, но само с разрешението на комитетът, всяко едно решение, за да се дадат пари, трябва да е писменно.
Чл.8 Касиерът на всеки частен комитет ще събира пари от комитетските членове и от други родолюбиви лица, на които ще да дава разписки за приетото количество. Тия пари ще да се дават на главния касиер само по заповедта на централният комитет.
Чл.9 Всеки частен комитет ще да се старае да приготвя хора за бой, според чл. 1 гл.1, като полага особенни грижи за събиране на пари, които са потребни за поддържането на комитетските нужди и преди и подир захващането на революцията.
Чл. 10 Частните комитети са длъжни да съобщават на централният комитет: а) от колко села се състои околноста им; б) в кое село колко жители има, от каква са народности по колко; в) колко има Българи юнаци, способни да носят оръжие, и колко са готови на пръв позив; г) колко оръжие има и какво е; д) има ли в околноста им хора способни за войводи и на кое място се намират; е) колко може да събере в нужното време жито, ечемик, сено, слама и всичко щото е потребно за хората и за животните; ж) колко може да има волове, овце, крави, коне, кози и др.; з) колко яхъри има и за по колко животни.
Чл. 11 Никой от частните комитети не може да стъпва във взаимоотношение с дейци от други народности относно за народната ни цел, освен с позволението на централният комитет, който има това право, според чл.4 гл.1
Чл.12 Всеки член, 1 от който и какъвто и да е комитет, – ако бъде принуден да се отдалечи от града или от селото, дето живее, той е длъжен да каже на комитетът, от който зависи.
Чл.13 Всеки член от революционните работници трябва да знае сам и да таи в сърцето си онова, което му е поверено, той не трябва да казва, не трябва даже ни да загатва за такива работи, I ни на любовница, ни на жена, ни на деца, нито другиму, който може да издаде тайната. Само на ония, които могат да пазят тайната, той може да позагатне нещо и когато вече се увери, че ития желаят заедно с него да делят щастие и нещастие на бойното поле, то може да ги приеме като членове с позволението на частният комитет, от който той зависи.
Чл. 14 Ако някой от революционерите падне в беда, то всеки от другарите му, т.е. всеки революционерен член е длъжен да му помогне, като види известният знак.
Чл. 15 Ако се появи някой непознат човек и ако поиска в името на централният комитет да буни народа, или да прави други подобни неща, то ако би той имал даже и нужният знак 1 може би откраднат или взет със силата на оръжието), 1 в такъв случай, който член и да е, щом види това, е длъжен да яви на централният комитет; а пък човекът ще се преследва и убива от тайната полиция.
Чл. 16 Ако се случи да падне лозинката в неприятелски ръце, то в такъв случай, който от членовете се научи за това, длъжен е веднага да яви работата на своят комитет.
Чл.17 Ако някой революционен член се научи, че неприятелите кроят нещо тайно, той трябва веднага да яви работата на централният комитет; а ако може, то и на другите частни комитети.
Чл. 18 Тайната полиция е длъжна: а) да нагледва тайно делата на революционните работници в градът си и да ги съобщава на централният комитет; б) да изпитва и да се уверява в точноста и във верноста на тайната поща; в) да шпионира турските шпиони, да следи стъпка по стъпка делата на турската полиция, и всичко да съобщава на централният комитет; г) да гледа, щото заповедите иа централния комитет да се извършват, т.е. да наказва престъпниците на законът; д) споразуменията на полицията с централният комитет ще да стават само с едно лице, което централният комитет е назначил и което е в същото време управител на другите членове.
Чл.19 Членовете на тайната поща трябва да са хора тайни и юнаци. Тия са длъжни да пренасят писмата и писменните или устните решения и заповеди на комитетите вярно и буквално, без да притурят нищо от себе си и без да забравят нищо от поръченията, които са им направени.
Чл.20 Войводите са длъжни: а) да прегледат позициите по Българско; б) да избират и определят отбранителни точки и да направят нужните фортификационни планове за укрепването им; в) да назначат операционните и комуникационните линии; г) да направят план за революцията; д) да приготвят нужният военен закон; pi е) да вдигнат народните байраци и да провъзгласят народната свобода.
Чл.21 Всеки член, който взема участие в работата за освобождението на България, е длъжен да разумее и да изучи добре съдържанието на тоя устав.
Глава V
Средства за революцията
Чл.1 Централният комитет ще се снабдява с пари: а) като прави заеми, дето и да намери, в името на Българският народ; б) като приема събраните помощи от частните комитети; и в) като употреби, със съгласието на частните комитети, каквито начини намери за най-добри.
Глава VI
Хора
Чл.1 С хора ( било за войводи, било за полицейски членове, било за действащи на пръв път войници) централният комитет ще се снабдява или направо сам, или чрез частните комитети, според наредбата, която ще той да им даде.
Глава VII
Оръжия и други бойии потреби
Чл.1 Централният комитет зема на себе си длъжноста да въоръжава постепенно ония членове от частните комитети, които са способни да носят оръжие.
Чл.2 Оръжията, които централният комитет ще да набавя, трябва да се преглеждат от такива хора, които разбират от оръжие.
Глава VIII
За приемането на нови революционни работници и войводи
Чл.1 Всеки член от централният комитет или от частните комитети, като влезе в работа ще да полага клетва.
Чл.2 Който иска да вземе участие в работата ни, той трябва да има препоръка от някого от познатите вече революционни работници.
Чл.З Когато на някого от работниците се препоръча някой външен човек, то той трябва по-напред да го изпита кой е той, откъде идва, какво иска, какви са му мислите и пр. След всичкото това, той е длъжен да яви за всичко на централният комитет , като прибави още и добър опис на физиономията му и вобще на всичките му характеристични свойства; а пък него да го задържи дотогава, докато приеме отговор от комитета.
Чл.4 Когато на комитета се обади, че някой си, изпроводен от някого или от някое дружество, иска да влезе в споразумение, то той (комитетът) е длъжен да яви на тайната полиция, за да го изпита; а пък в същото време да се увери и сам писменно или устно от човека, когото нарочно трябва да проводи до ония, които са препоръчали най-напред работникът, или пък направо до оногова, от когото той казва че е бил изпроводен, когато комитета се увери, че проводеният или препоръчаният човек е чист, то влиза с него в споразумение, и то посредством един човек, когото е той сам отредил.
Чл.5 войводите се приемат, според чл.2.3.и 4. гл.VIII, със следващата само прибавка: когато някой войвода се яви на централният комитет и иска да бъде приет, то той по-напред трябва да положи изпит върху нужните военни познания пред комисията, която е наредил централният комитет, тогава, според знанията си, той ще да заеме приличното му място. Без изпит не е приет ни един войвода.
Глава IX
За наказанията
Чл.1 Смъртните наказания ще се извършват тайно; а в случай на нужда и на явни места, по сред пладне.
Чл.2 Наказанията ще извършват ония от членовете на тайната полиция, на които се падне жребия.
Чл.З Осъжданията и смъртните наказания ще стават само по заповедта на централният комитет.
Чл.4 ако някой, бир войвода, бил член на комитета, централен или частен; с една дума бил кой бил, дръзне да издаде нещо на неприятелят, ще да се накаже със смърт.
Чл.5 Ако някой от влиятелните Българи или войводи, подкупен от чуждо правителство или от друго частно лице, поиска да пречи на работата по какъвто и да е начин, то такъв ще се счита за неприятел на отечеството ни и ще да се наказва със смърт.
Чл.6 Ако някой очерци народната ни свобода, т.е. ако наруши правото и на други народности, като нас страдущи, то и такъв ще да се счита за неприятел на отечеството ни и ще се наказва със смърт.
Чл.7 Ако някой не припознае централният комитет и поиска да се опита да вдигне бунт на своя глава, то за първи път само ще да му се напомни да се спре от предприятието си, а ако това напомняне не помогне, то той ще да се накаже със смърт.
Чл.8 Ако някой от членовете на тайната полиция се откаже да извърши заповедта, която му е наложена от централният комитет, то ще да се накаже със смърт.
Чл.9 Ако някой от служителите, като например председател или друг някой, поиска да злоупотреби със служебната си власт, то за пръв път само ще да се лиши от службата си, повтором ще Да се изключи от числото на работниците, като се накара най-напред писменно да признае погрешката си и да я поднесе на комитетът, а ако след това се покаже обиден и отмъстителен, то Що да се накаже със смърт.
Чл. 10 Ако някой от членовете на тайната поща или друг някой. Дръзне да отвори или да унищожи някое служебно писмо, то ще да се накаже със смърт.
Чл.11 Ако някой от касиерите издаде за нещо пари без знанието на централният комитет, или ако вземе и да усвои и най-малка част от поверените му суми, то ще да се накаже със смърт.
Нужно проглашение
Централният Революционен Български Комитет, в името на всичките онези, които са го избрали, упълномощили и овластили, уверен в своята тайна полиция и в силата на нейното оръжие, прогласява:
I. Само Централният Революционен Български Комитет има длъжност да даде знак за общонародно въстание; а друг никой няма никакво право да издава революционни прокламации и да буни народът без знанието на Българският Централен Революционен Комитет.
II. Никой от българските войводи или чорбаджии няма право да представлява Българският народ пред другите народности, или да прави уговори с тях, без знанието на централният комитет.
III. Никой няма право да съставлява какъвто и да е революционен комитет без знанието на централният комитет.
Забележка
Настоящият Устав се нареди, одобри и потвърди с общото съгласие на упълномощените представители от частните Български революционни комитети, и ще трае до захващането на революцията, когато с общото съгласие на централният и на частните комитети, ще да се измени по обстоятелствата. Когато се захване революцията, то Българският Централен Комитет ще да свика депутати от всичките частни комитети, за да се нареди друго устройство. С една дума, тогава силата на тоя устав пада и се заменя с друг военен закон, който войводите със съгласието на централният комитет, ще да наредят според обстоятелствата.
Нека ни помага бог и нашата мишница! Напред!
Народна Клетва
(от Васил Левски)
Заклевам се в Евангелието, в честа си, и в Отечеството си, пред Бога, и пред Честното събрание на съзаклятието, че от всичко което ми се яви, няма да кажа и открия никому нищо до смърт и до гроб.
Заклевам се и обещавам какво полагам за святата тази цел, живот и имот.
Заклевам се И обещавам, безусловна покорност на законите и на зАповедите на съзаклятннят Таен Центрлден Български Революционен Комитет съвременно мълчание, и тайност на делата.
А в противен случай, ако въда Предател, или престъпник, съгласявам се да бъда проводен от оръжието НА ТОВА съзаклятие, което има длъжност да ме брАни, а и право да ме съди.
Заклевам се.
Забележка. Ново-оглашеният, ще се изправи пред една маса, на която ще има сложено едно Евангелие, или кръст, един нож, и един револвер, и ще си тури лявата ръка на сърцето, а дясната ще я вдигне на горе, и ще следва да дума следоющите думи т.е. гореизложените.
Този образец на клетва е писан с ръката Левски
Българският революционен централен комитет до Българският народ
Братя Българи!
Турското правителство е намислило да положи на шията на своите подданици и други нови данъци, без да помисли можат ли тия да ги плащат, когато са и сами съвсем оголели и обосели, и когато умират от глад. От друга страна ние видиме, че великият глупец Али – паша и свинската сянка са намислили да продадат и да изсекат горите, да унищожат лозята и да изкоренят плодовитите овошки. А какво мисли да добие чрез това дебелата сянка? – Нищо друго, освен да ни осиромаши да ни направи неспособни за нищо и за никакво. А трябва ли ние днес да се покориме и да позволиме на глупавите читаци да се подиграват с нас и да ни се смеят в очите? – Срамота е и грехота е.
Братя Българи! Време е вече дошло да бъдеме и ние хора, каквито са и другите народи на света, и да вардиме това що сме изработили с толкова тежки мъки и с такъв кървав пот! Питаме ви, за кого ние работиме? За кого печелиме и събираме? За кого се мъчиме и потиме? – Всеки от нас работи като вол, поти се дене и ноще, пролива кървави сълзи; а не може да изхрани жената си, дребните си дечица и остарелите си баща и майка. Българинът копнее и денеи ноще под ралото, над мотиката и над косата: а няма с какво да помене умрелите си родители и с какво да кръсти новородените си деца и внучета. Агата всичко пояда, дебелата сянка всичко изпива! А кажете ни захцо българите да работят и да плащат, а турците да лочат наготово? Кажете ни защо българите и другите християни да се мъчат и потят; а султанът, пашите, кадиите и вобще всеки турчин да живеят да се веселят и да хранят с българска кръв цяло стадо хареми, олани, адъми, софти, а най I после и цариградските кучета? А каква благодарност за нашите пожертвования ние виждаме от пашите гнуснави, развратни и проклети господари? Наместо благодарност и съчувствие султанът, везирът му, пашите, кадиите и моллите газят всичко, щото е за нас свято чисто и честно: обират черквите ни и манастирите ни палят къщите ни, пращат братята ни в заточение, безчестят сестрите ни, турчат децата ни, затварят училищата ни, ограбват имането ни и пият кръвта ни като пиявици!
Братя Българи! Ние трябва твърде добре да премислиме защо и за какво турците искат днес от нас и други нов данък, и трябва ли ние да им го дадем или не. Трябва ли ние да им позволиме да ни изсекат горите и да ни унищожат лозята и овошките? – Не трябва, защото за нашите собствени пари турците ще да си купят барут, куршуми и камшици, и пак за нашите гърбове. Не давайте, братя , пари ако и да имате; не давайте сега бедел – парасъ, имдадие – парасъ, харач – парасъ и пр. за да не поискат от вас след месец или два, ешек – парасъ и кйопек парасъ; не давайте на неприятеля си камъни, за да ви бие с тях! Наместо пари и данъци дайте им куршум и брадва по главата; наместо приятелство и дружба, накарайте ги да избълват оная света кръв, която тия са изсмукали из жилите на нашите бащи и майки, из жилите на нашите братя и сестри и из жилите на нашите дребни дечица. Не вярвайте за нищо на султанът и на неговите кръвожадни паши – тия ви лъжат. Никога вълкът не може да бъде брат на агнето. Я припомнете си колко пъти са ви обещали и колко пъти са ви излъгали.! От турчин да очаква добро може само безумният и народният предател.
Братя Българи! Не давайте на нашите неприятели помощ и поддръжка! “Турското царство безпари ще да издъхне от само себе си, и българите ако желаят да бъдат свободни и щастливи, то трябва да му не плащат вече данък, защото този данък ще да го съживи и ще да му даде сила още на няколко години”, казва един твърде умен човек, Англия днес се е отказала вече да подържа турската империя. Франция трябва да поддържа сама себе си, а Австрия няма с какво да и помогне, следователно ако и ние се откажеме да плащаме данък, то агите ще да изпукат от глад.
Не слушайте нашите предатели юди, които ви продават на османлийте. Ние казваме за Геновича, за Арнаудова, за хаджи Иванча-ефенди, за Доротея и много други, които за своя собствен джеб и за своето нечисто гърло искат да ни развратят и отурчат. Братя, нашите деди продадоха на турците своята свобода и своите синове и внуци, над нас и до днес виси божието проклятие и ние сме длъжни да страдаме и да изкупваме техните грехове, нека не кажат синовете ни и внуците ни, че и ние сме продали комутои да е своят бог, своята вяра, закон и съвест. Вардете това що са увардили бащите ни с толкова мъки. Нека са проклети ония хора, които продават бащината си кръв и майчиното си мляко! В нашето отечество се намират и такива хора, които гледат да посеят вражда и несъгласие между нас и сърбите, между нас и русите, между румъните и сърбите, между сърбите и хърватите, между българите и гърците. Тия гнуснави проповедници и верни слуги на Али – паша и на Андраши ефенди ни казват, че Русия иска да забие своят байрак на нашата земя и да ни направи свои роби, че Сърбия иска да владее над нас, или , че сръбското правителство има намерение да ни държи в робство и неволя, и че за тая цел то се било подружило с турското правителство. Всичко това е лъжа, и лъжа най – безсъвестна. Така могат да минат и да позорят само ония хора които се хранят из чужда кесия, или ония които нямат в главата си нито за две пари мозък. Който познава добре сърбите и русите, той трябва да се смее и да презира тези учители. Но тука трябва да забележиме, че ако някой сърбин, някой румънец или някой русин ни е направил до днес някое зло, то ние трябва да окривяваме него, а не целият народ. Така също, ако гръцките фанарйоти са ни правили досега зло, то са ни правили такова също зло и нашите български фанарйоти, и за това ние не трябва да ненавиждаме целият гръцки народ, който е готов винаги да извади ножът си против турските капасъзи. Не може еднороден или едноверен брат да желае зло на брата си, както не може един чужд човек да желае добро на чуждият, – това явление е твърде природно. Русия е толкова голяма и силна държава, щото за нея няколко милиона сърби или българи са капка в морето. Какво са мислили и работили до днес русите (т.е. руското правителство) ние това трябва да оставим на страна; а сега ние свободно можем да кажем, че Русия се е убедила, че ако ни покори то ние ще и принесем вреда, а не полза, зло, а не добро. Поляците бяха за Росия добра школа, от която тя вече се е поучила и от сега ще гледа да добие приятели, а не неприятели. За Сърбия ние ще да кажем следното: С нито едно племе българите нямат такова естественно родство и дотолкова общи интереси, както със Сърбите. Както Сърбия без нас така и ние без Сърбия нищо не можем да направим. Неприятелите ни са силни, а ние един без друг сме малки. Но нашите неприятели ни казват, че Сърбия иска да ни осърби. Румъния да ни овласи, а гърците да ни отърчат. Който има в главата си поне малко ум и разум, той не трябва да вярва на тия лъжи. Първо , днес са настанали вече такива времена в които ни едно племе не може да седи на шията на друго. Второ българите са много по – многочислени от сърбите, от гърците и даже от румънците. Трето, ние всички сме намират и такива хора, които гледат да посеят вражда и несъгласие между нас и сърбите, между нас и русите, между румъните и сърбите, между сърбите и хърватите, между българите и гърците. Тия гнуснави проповедници и верни слуги на Али – паша и на Андраши ефенди ни казват, че Русия иска да забие своят байрак на нашата земя и да ни направи свои роби, че Сърбия иска да владее над нас, или , че сръбското правителство има намерение да ни държи в робство и неволя, и че за тая цел то се било подружило с турското правителство. Всичко това е лъжа, и лъжа най – безсъвестна. Така могат да минат и да позорят само ония хора които се хранят из чужда кесия, или ония които нямат в главата си нито за две пари мозък. Който познава добре сърбите и русите, той трябва да се смее и да презира тези учители. Но тука трябва да забележиме, че ако някой сърбин, някой румънец или някой русин ни е направил до днес някое зло, то ние трябва да окривяваме него, а не целият народ. Така също, ако гръцките фанарйоти са ни правили досега зло, то са ни правили такова също зло и нашите български фанарйоти, и за това ние не трябва да ненавиждаме целият гръцки народ, който е готов винаги да извади ножът си против турските капасъзи. Не може еднороден или едноверен брат да желае зло на брата си, както не може един чужд човек да желае добро на чуждият, – това явление е твърде природно. Русия е толкова голяма и силна държава, щото за нея няколко милиона сърби или българи са капка в морето. Какво са мислили и работили до днес русите (т.е. руското правителство) ние това трябва да оставим на страна; а сега ние свободно можем да кажем, че Русия се е убедила, че ако ни покори то ние ще и принесем вреда, а не полза, зло, а не добро. Поляците бяха за Росия добра школа, от която тя вече се е поучила и от сега ще гледа да добие приятели, а не неприятели. За Сърбия ние ще да кажем следното: С нито едно племе българите нямат такова естественно родство и дотолкова общи интереси, както със Сърбите. Както Сърбия без нас така и ние без Сърбия нищо не можем да направим. Неприятелите ни са силни, а ние един без друг сме малки. Но нашите неприятели ни казват, че Сърбия иска да ни осърби. Румъния да ни овласи, а гърците да ни отърчат. Който има в главата си поне малко ум и разум, той не трябва да вярва на тия лъжи. Първо , днес са настанали вече такива времена в които ни едно племе не може да седи на шията на друго. Второ българите са много по – многочислени от сърбите, от гърците и даже от румънците. Трето, ние всички сме създаде самият народ, а тия закони не могат да бъдат неприятни нито за сърбите, нито за българите. Сърбия няма аристокрация и ние я нещеме, в Сърбия е търговията свободна, и ние това искаме, в Сърбия съдът е един за всеки човек, и ние това търсим и най – после в Сърбия данъкът е по – малък от данъкът в Австрия, в Румъния, в Русия, и като че ли от цяла Европа, а това търси всеки човек. И така ние питаме още веднъж : що има в Сърбия, което ние не бихме пожелали да имаме? А що има в българският народ, от което биха се отказали сърбите? Тоава щото е мило на българинът, мило е и на сърбинът; а това щото ненавижда сърбинът, него ненавижда и българинът. А когато е така, то не ни остава нищо друго освен да се съединим и да се постараеме да осветлиме лицата си и да добиеме най – скъпото за всеки човек доброто т. е. своята свобода и самоуправление. Освен това, когато ние достигнем своята свобода, то нека самият народ решава своята съдба, както иска и както му се вижда за по – добре; а нашата днес света обязаност е да се освободиме, колкото се може по – скоро. Али пашовият шпионин Бедискини казал, докато българите, сърбите и гърците се карат за магарешката сянка, дотогава и Али паша и Андраши и Вайст ще да пушат чибуците си. Бедискини е прав.
И така всекиму своето, а за всички ни едно общо. Който търси свобода, той не може да бъде деспот. Когато ние съставихме своята държава по волята на самия народ, то всеки деспотизъм губи своето значение.
Намират се между назе и такива приятели, които ни пращат да търсим помощ от Франц Йосифа, от Виктория, от Вилхелма и от папата; но тия тирани дотолкова се грижат за нас, колкото и персийският шах. Нашата помощ е в нашите собствени сили; а нашите приятели са нашите пушки, и нашите мишници.
Братя Българи! Молете се на нашите светли равноапостолни братя Кирила и Методия и приготвяйте се за бой! Нека солунските братя ни дойдат на помощ, нека ни покрият със своите крила и нека ни научат, кое е за нас добро и полезно! -Братство и дружба, правда и любов, искреност и топлосърдечие, споразумение и свободолюбие.
Българи и сърби, словенци и хървати, бошняци и херцеговци, черногорци и словаци, поляци и чехи, румънци и гърци, прегърнете се по между си и забравете вече ония детински и нещастни вражди, които са ни гризали до сега сърцата. Петстотин годишното робство, мъки и неволи трябва да бъдат наши учители и да ни научат това, което е за нас полезно и свято, да ни покажат пътя, по който трябва да вървиме, за да достигнем до нашето общо щастие, и да ни служат като пътеводители във всичките наши предприятия. Ако да бяха нашите деди и прадеди живели братски и любовно, то не щяхме и ние днес да бъдем роби на турците, на немците, на маджарите и на циганите; не щяха нашите бащи и майки да проливат горчиви сълзи и да носят черно за погиналите си деца; не щяха нашите сестри да бъдат в харемите на развратните паши и кадии; не щяха нашите деца да бъдат пашови олане и чубукчие; не щяха нашите братя да гният в диарбекир; не щяха маджарите да псуват нашия бог , не щяха …. със синджири на шиите и с букаи на краката.
Хайде сега да си подадеме един другиму братски ръка и да гледаме да изкупиме греховете на нашите прадеди, които ни продадоха на турци и на немци. Хайде братя на оръжие и дано се забравят старите срамни години, и нека оживее нашата света слава, – слава българска, сръбска, хърватска, румънска и пр. и ние всички да бъдем свободни хора.
Прегърнете се мили братя, и на оръжие, на оръжие! Смърт на нашите тирани!
1871 г. 23 юли.
От Българският Революционен Централен Комитет
Този позив е намерен в скривалището на църквата „Св. Димитър“ в родното село на (Бачо Кцро Петров – Бяла черква от другаря му Петкр Тодоров, известен по — късно като свещенник Франгов.