Елисавета Георгиева Консулова-Вазова е една от първите български художнички. Съпруга е на Борис Вазов, най-малкия брат на писателя Иван Вазов, и майка на художничката Бинка Вазова. Професор Константин Гълъбов я нарича „майката на цветята“. Родена е в Пловдив през 1881 г. През 1902 г. завършва втория випуск на Рисувалното училище в София, специалност живопис в класа на Ярослав Вешин. Между 1909 и 1910 г. специализира портретна живопис в Мюнхен, в академията на Дружеството на жените художнички.
Елисавета Вазова е родена в семейството на българския поборник от Априлското въстание Георги Консулов и Анна Консулова (Хаджиеньова). През 1891 г. семейството им се мести в София, където бащата е назначен за директор на спиртната фабрика. Първоначално рисувалния занаят Елисавета Вазова изучава в частната школа на руската емигрантка Естер Стелепян, където усвоява рисуването в натура на голи модели. Елисавета Вазова завършва рисувателно училище в София при проф. Иван Мърквичка. При Ярослав Вешин проявява нечуваното изискване също, като мъжете художници да рисува моделите в натура, а не по гипсови отливки
Специализирала е в Германия в град Мюнхен, в Академията на дружеството на жените-художнички при проф. Хайнрих Книр (1909 – 1910), специалност „Портретна живопис“. По време на Балканската война е назначена като милосърдна сестра на фронта. Тя е една от основателите на дружество „Родно Изкуство“. Също така членува и в Съюза на българските художници. Там се проявява като портретист и художник на натюрморти с цветя. Нейни картини се намират в много музеи. Владееща езици е добра преводачка на литературни произведения. Притежава орден „За гражданска заслуга“, издава списание „Дом и свят“. През 1955 Елисавета и Борис Вазов, по-малък брат на Иван Вазов празнуват своята златна сватба. През 1956 се провежда честването на петдесет и пет години нейно творчеството.
Първата ѝ изложба през 1919 г. в София е и първата самостоятелна изложба на жена художничка в България. Следват изложби в Прага (1931), Пилзен и Братислава (1932), както и отново в София през 1934 и 1956 г.
Основен жанр в творчеството на Консулова-Вазова е портретът. Рисува с маниер, близък до този на импресионистите и много от платната ѝ са рисувани на открито. Предпочита техники като пастел, маслени бои и акварел. Позират ѝ Стоян Михайловски (1918), Борис Вазов, Христо Стамболски и Добри Христов (1919), Иван Вазов (1920), Александър Божинов (1925), Кирил Христов, арх. Атанас Донков, както и редица български актьори: Драгомир Казаков, Елена Хранова, Марта Попова, Ирина Тасева, Спас Джонев. Оставя много картини на цветя. Освен това е и първата[5] българска художничка, рисувала голо тяло.
Консулова-Вазова е сред основателите на дружеството „Родно изкуство“. Развива обществена дейност като редакторка на сп. „Беседа“ (1934 – 40) и сп. „Дом и свят“ (1940 – 43); сътрудничи на сп. „Художник“ и сп. „Изкуство“ с художественокритични статии за българското и западноевропейското изобразително изкуство.
Елисавета Вазова е първата българска художничка със своя самостоятелна изложба в България, организирана през 1919 г.
Елисавета Вазова е носителка на орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен (1961)
Борис Минчов Вазов е български журналист, политик, юрист, дипломат, офицер и общественик. Роден е на 4 юли 1873 г. в Сопот. Той е най-малкият от братята Вазови – брат е на писателя Иван Вазов и военните дейци Георги Вазов, Владимир Вазов, лекаря Кирил Вазов и Никола Вазов. Учи в родния си град, а след това в Стара Загора и Пловдив. Завършва Военното училище в София. В продължение на шест години служи в артилерията, след което, по собствено желание напуска офицерската служба. През 1904 г. защитава докторат по право в Париж. След завръщането си в България работи като адвокат. Народен представител е в шест народни събрания. От 1927 до 1932 г. е пълномощен министър в Прага. Два пъти е подпредседател на Народното събрание. През 1925 година Вазов е сред ранените в организирания от комунистите атентат в църквата „Света Неделя“.
Сътрудничи на вестниците „Ден“, „Мир“, „Балканска трибуна“, „Трибуна“, „Адвокатски преглед“, „Слово“, „Вечер“, „Днес“ и списание „Слънце“. Използва псевдонимите „Сеяч“ и „Д-р Сеяч“. Автор е на книгата „Съразмерно избиране“ (1907).
Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. За проявена храброст по време на боевете е награден с орден „За храброст“ и произведен в чин капитан.
През 1917 г. е един от най-дейните радетели за създаване на Съюза на българските учени, писатели и художници.
Председател е на Софийския адвокатски съвет, дружество „Славянска беседа“ и на туристическо дружество „Алеко“, членува в Съюза на българските учени, писатели и художници, в дружество „Юнак“.
В края на декември 1944 г. е изключен от Дружеството на журналистите, а пенсията му е отнета. Пише спомени за братята му Иван, Георги и Владимир. Той използва всяка възможност да популяризира творчеството на народния поет, въпреки че след 1950 г. авторските права над произведенията на Иван Вазов преминават към Съюза на българските писатели. През 1954 г. получава частична реабилитация, когато Съюзът на българските журналисти му отпуска малка пенсия. Умира на 13 май 1957 г.
Личният му архив се съхранява във фонд 2087К в Централния държавен архив. Съпругата му Елисавета Консулова-Вазова и дъщеря му Бинка Вазова са известни български художнички.
Бинка Борисова Вазова-Николова е българска художничка. Родена е в София, дъщеря на политика и общественик Борис Вазов и художничката Елисавета Консулова-Вазова. Рожденото ѝ име е Събина, по името на баба ѝ Съба Вазова.
През 1933 г. завършва специалност графика в Пражката академия за изящни изкуства. През 1934 – 1935 г. специализира в Ecole des Beaux Arts в Париж при проф. Жак Белтран. През същата година се омъжва за архитекта Борислав Николов, с когото живеят в Сопот. През този период художничката рисува много от старинните възрожденски къщи в града, част от които по-късно биват разрушени. В Радиното училище в Сопот Вазова създава постоянната изложба, наречена „Вазовия Сопот“, в чест на чичо си Иван Вазов.
Бинка Вазова работи основно графика и илюстрация, но прави също и гравюри. Известна е и със своите екслибриси, първият от които, за чеха д-р Индржих Весели, рисува още през 1931 г. Участва в изложби на българската графика в Пилзен (1933), Прага (1935), Будапеща (1947); международни изложби на графиката във Варшава (1944), биенале на графиката в Сао Пауло (1969, 1973); Общи художествени изложби в София и страната (1966 – 1974) и национални изложби на илюстрацията (1974 – 1979). Има две самостоятелни изложби – в Пловдив (1993) и в Националната художествена галерия в София (2004). Сътрудничи с рисунки и текстове на списание „Беседа“ (по-късно „Дом и свят“). Работи и в областта на детската илюстрация, художник е при „Мултфилм“ – София, илюстрира издания на Министерство на народното здраве и други.
Пише книги за деца. През 1956 г. в съавторство с Цанко Лавренов пише книга за майка си.
От 1946 г. е член на Съюза на българските художници и секретар на секция „Графика“ в него. През 1979 г. е удостоена с орден „Кирил и Методий“ І степен.
Умира през 2007 г. в София.
Личният ѝ архив се съхранява във фонд 1347 в Централен държавен архив. Той се състои от 88 архивни единици.