Димитър Пъшков и Марин Поплуканов са арестувани по делото на Димитър Общи на 28 октомври 1872 г. в Ловеч заедно със сестра на Марин Поплуканов Величка Хашнова и Димитър Пъшков. Тримата са държани в ловешкия арест около 20 дни, след което са прехвърлени за разпити в София.
Величка Хашнова остава арестувана по тогавашните закони в къщата на поп Кръстю. След очна ставка с Димитър Общи, последният казва, че не е този попът, а друг да търсят. Поп Лукан Лилов (баща на Марин Поплуканов и Величка Хашнов) бива незабавно освободен, завръща се в Ловеч със заповед за освобождение и на Величка Хашнова. Същия ден арестуват поп Кръстю Никифоров. Марин Поплуканов е председател на Ловешкия Частен Революционен Комитет. А по покана на Васил Левски Димитър Пъшков е сред основателите на Ловешкия частен революционен комитет и негов деен член (1869 – 1872). Димитър Пъшков е разпитван от извънредна следствена комисия в София. Осъден на вечно заточение в Диарбекир от Софийския военно-полеви съд заедно с Марин Попуканов, въпреки че не признават нищо и отричат обвиненията на османското правосъдие (1873). Излежава 3 години от присъдата и успява да избяга от заточението заедно с Марин Поплуканов и Георги Минчев (1876). Присъдата им учудващо била с особено лек режим, имали възможност да излизат дори от затвора и да работят. След Освобождението и двамата яростно нападали и обвинявали за предателството на Васил Левски единствено поп Кръстю. След Освобождението Марин Поплуканов е извоювал длъжността кмет на Ловеч. В качеството си на властник – кмет на града – той проявявал единовластието си като: насилие върху гражданите с всякакви данъци, събиране с насилие на данъците, избиране на всякакви длъжностни лица, както и съдебни заседатели единствено с неговото знание и тези лица са били негови познати. В този период той успява да ревизира основно архивите по предателството на Васил Левски. Като кмет Марин Поплуканов е насилвал пенсионерите да се подписват, че поп Кръстю е предател на Апостола, в противен случай те не получавали пенсия. Всички възражения и писания на поп Кръстю са били иззети от Марин Поплуканов и негови доверени хора. Архивът на поп Кръстю с истината за предателството на Васил Левски
от част от ловешките дейци на ЧРК, както и ролята на Димитър Пъшков и Марин Поплуканов в залавянето на Апостола изчезват по поръчка на Марин Поплуканов от пощата след Освобождението. Това съобщава Стоян Куюмджиев на Данаил Кацев-Бурски, който лично е откраднал документацията и я предал на Марин Поплуканов. Всички ловчанлии твърдели, че Стоян Куюмджиев е помагал на османската войска. Куюмджиев лично е изкарал народа да жъне османските ниви и там голяма част от тях са били изклани от османската армия!
На въпросите дали Куюмджиев е разпитвал Бошнак Юсеин (старши на стражарите, десетник, ръководел полицейската акция в Къкрина по залавянето на Апостола), Куюмджиев отговорил, че го разпитвали заедно с учителя Пано Рагозаров в дюкяна на Стоян Куюмджиев. Освен това на въпроса кой е предал комитата Левски, Юсеин Бошнак отговорил „На заклана овца нож не теглете.“ Юсеин Бошнак обаче не е казал, че поп Кръстю е предал Васил Левски.
Христо Ботйов ни завеща следната мисъл: „Лъжем ли народа, лъжем себе си, че той няма да усети лъжата!“. След време поп Кръстю ще допълни: „Коги да е, истината ще възтържествува“. А истината е една: Васил Левски е заловен, предаден и обесен от негодните страхливи заговорници от Ловчанския частен революционен комитет, а именно: семейство Поплуканови и по-специално Величка Хашнова, успяла коварно да скрои лъжа за няколко поколения, че не тя е предала Апостола, а поп Кръстю.