Първият Директорат на Източна Румелия, Пловдив, 1879. Седнали: 1. Йоаким Груев, директор на народното просвещение и вероизповеданията, 2. Гаврил Кръстевич, главен секретар и директор на вътрешните дела, 3. Александър Богориди, генерал-губернатор, 4. генерал Виктор Виталис, началник на милицията и жандармерията, 5. Тодор Кесяков, директор на правосъдието, Прави: 1. подпоручик Наум Никушев, адютант на губернатора, 2. д-р Адолф Шмит, директор на финансите, 3. Георги Вълкович, директор на земеделието търговията и общите сгради 4. подпоручик Тодор Стоев, адютант на губернатора.
Княз Александър (Алеко) Стефанов Богориди (на гръцки: Αλέξανδρος Βογορίδης, Александрос Вогоридис, на османски: Aleko Paşa, Алеко паша) е османски политик от български произход, първият областен управител на Източна Румелия (1879 – 1884). Александър Богориди по официални данни е роден в Цариград през 1822 г. Той е най-малкият син на един от най-влиятелните хора в Османската империя – княз Стефан Богориди, брат на Никола Богориди, правнук на Софроний Врачански. Александър Богориди израства и е възпитан в гръцка среда, но знае български език. Учи във Великата школа в Цариград и, по-късно, във Франция. Получава висше образование по държавно право в Германия. Александър Богориди заема високи държавнически постове в Османската империя – член на Държавния съвет, министър на обществените сгради, пощите и телеграфите, дипломатически агент в Молдова, член на дипломатическата мисия в Лондон, посланик във Виена (1876 – 1877). След Руско-турската война (1877 – 1878) и последвалия я Берлински договор, с протекцията на руския император Александър II и съгласието на другите Велики сили, Александър Богориди е назначен за главен управител на Източна Румелия на 13 март 1879 г. Свързан е с изгонените от Княжество България лидери на Либералната партия Петко Славейков и Петко Каравелов. След абдикацията на княз Александър Батенберг през 1886 г. Александър Богориди е сред кандидатите за българския престол. Умира в Париж през 1910 г.