Госпожа Стрезова
За добър спомен от дъщерята на Автора
Стокхолм 17.11.1949 г.
Отидоха заедно в Заробу….
Нашите родни братя от балканските полета;
За вяра, свобода, за родната земя,
За честта на скъпите жени и деца.
И се биха геройски за святото дело
Със свирепия ислям в упоритата битка,
С исляма, който с жестока ръка
Подложи страната на огън и меч.
Да, братя потомци на славянския род,
Тежки дни ви сполетяха;
Но голямата помощ за родния народ,
По целия свят расте…. и идва за вас,
За да може заедно да счупим вековните окови,
От злите последствия на Русийския ден,
И да ви дадем възможност отново да живеете щастливо
В името на свободата, в името на кръста
Тази битка славянска рана боева,
Безсмъртните табори на дивашките врагове;
Родната Русия няма да даде да ви обиждат;
Няма да даде да бъдете жертва на свирепите вълци
И тогава нашия върховен вожд даде указания;
Да се спаси от срама на 19-ти век
Нашето братско рамо да се отправи на
Балканите и да снеме игото от родния човек!
Н. В. Щербанов
Генерал
Генерал Щербанов е бил награден с български правителствен орден „Свети Александър 3-та степен. Стихотворението е напечатано през 1876 г. във Варшава. То е имало огромен политически – патриотически успех. Сумата от продажбата е постъпила в полза на ранените славянски войници. През 1903 г. по случай 25 години от завършването на войната с Турция ( османска империя). Стихотворението е било прочетено от самия автор на приема от страните на славянското благотворително общество в Петербург.
Николай Владимирович Щербанов е руски генерал, роден през 1842 г. Годината на смъртта му не е известна около или след 1911 г. Женен. Има две дъщери и един син. Писмото е писано през 1949 г. от едната му дъщеря. В него тя цитира стихотворението, писано от баща й по нейни думи 1876 г. и публикувано във Варшава по това време. Той е помощник – военен прокурор във Варшавския военно-окръжен съд 1874-1881 г.