Доклад на управителя на Дунавския вилает Ахмед Хамди паша от 16/28 септември 1872 г. за събраните от османските власти агентурни сведения за комитетската мрежа в Българско и Васил Левски като неин ръководител, изпратен със специална мисия от Централния комитет в Букурещ след Общото събрание през април – май 1872 г.
На 27 декември 1872 г. Апостола е заловен от османската власт. Тя разполага с информация за дейността му много по-рано, дори преди Арабаконашкия обир. Това доказва доклад на Дунавския валия от 16 септември 1872 г. Разкритията по време на разпитите на заловените участници в обира, на арестуваните дейци на комитети от Тетевенско, Орханийско, Ловешко допълват това, което вече е известно на властите. През м. ноември те попадат и на писмата на Каравелов ( доказан руско-сръбски агент, предавал Апостола) до Васил Левски, на негова снимка, която е изпратена до граничните пунктове. Въпреки явната опасност Васил Левски не изоставя комитетското дело. Той предприема рисковано пътуване към Ловеч, където трябва да прибере комитетския архив и с него да замине за Букурещ. Той вече е знаел, че е предаден от Любен Каравелов, Марин Поплуканов, Димитър Пъшков, Величка Хашнова, но въпреки всичко Васил Левски не може да изостави народната работа и поема изключително рискован ход, за да прибере архивите. Придружаван от Никола Цвятков, Левски се отправя към с. Къкрина, където отсяда в хана на своя съратник Христо Цонев – Латинеца. По-късно по време на разпитите в София Апостола описва залавянето си:
„… Нея вечер ние останахме там (в Къкринското ханче). Към десет часа сутринта (по турски), когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоражен с пушка. Попитах го кой е, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката човека, който ме хвана; после започнах да бягам, обаче държащият ме, не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата и аз паднах там. …“
Откаран първо в Ловеч, а след това в Търново. Със своя телеграма от 28 декември 1872 г. до Великото везирство мютесарифът в Търново съобщава за залавянето на Апостола. Изправен е пред поръчкова следствена комисия в София, която е изпратена от Цариград с предложение до султана за смъртна присъда. Комисията е назначена както от султата, така и от Граф Игнатиев, който лично поръчва смъртта на Апостола, чрез подставените трима Българи – Иванчо Хаджипенчович, Маню Стоянов, Пешо Тодоров. И тримата екзекутори и предатели на Апостола стават политици след Освобождението и живеят охолно, мачкайки бедния народ. На 6/18 февруари тя е изпълнена в покрайнините на града. Днес там се издига неговият паметник.