В преписа на руски език на История Славеноболгарская, писана от Паисий Хилендарски ясно се чете „Словеноболгарская“ – тоест СЛАВНАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ, а не славянска!
Етнос „славяни“ не съществува. Славянска писменост не съществува. Във всички по-стари български ръкописи и руски се вижда, че т.нар. „славянска“ писменост всъщност е старобългарска писменост. В документа се чете ясно, че Паисий Хилендарски е написал Историята на България с името „История Славнобългарска“ или „Славенобългарска“, от СЛАВА, а не „Славянобългарска“, както вече повече от 140 години изучаваме в учебниците. Етнос славяни не съществува и е плод на панславизма като политика на руската империя още от Петър Велики и конкретно от средата до края на 19 -ти век за асимилиране на българскито население и частични владения в Руската империя, и окъсването на античността на старите българи от културно-историческото ни наследство и корен.
В Историята на Паисий се разказва за славните български времена, когато българите са владеели земите на днешно Аралско, Каспийско, Черно и Адриатическо море още преди Христа, и са се назовавали Кимбри, Кимери или Болгари. Терминът „славяни” е измислен, за да обслужи първо „илирийската идея”, а по-късно и нейното продължение – панславизма. За да се спретне история и култура на „славяните“ е ограбена българската история. Примерът е осъществен с лъжата, че древните ни предци са наречени ПРА-българи /т.е. пра-хора/, а родината им – запратена НЕЙДЕ из Азия. Така и не се откри този митичен район, а етноса ни бе подчертан като тюркски, външните черти – монголски, животът ни номадски, което ще рече, че сме били и кривокраки…. Една скалъпена и грозна картинка, която се повтаря вече 150 години след Осовбождението на България. На този мрачен фон ярко изпъкват многобройните русоляви добряци – „славяните“. Тяхното племе, разделено на три бързо се разселило по всички посоки из Европа и целия Балканския полуостров. Претопили всички току срещнати етноси, освен гърците /!!!!/ и като „смлели“ и българите, създавайки държава с тях, тайно и полека за около двеста години – израснали „на няколко века”. От землянкаджии, които една гаванка нямат оставена за артефакт на потомците си днес, славяните станали високоразвита цивилизация с градове, култура, писменост и религия.
В преписа на Историята читателите ще могат да се запознаят с истината за нас българите! Истинската История на Паисий не е излизала никога от пределите на Атонския манастир, а днес тя е силно редактирана в новите преписи! Българите са автохтонно (местно) коренно балканско население, което съществува още от 10 000 г. Пр. Р. Хр. и е създало културата, духовността и писмеността на голяма част от по-късно създалите се култури и народности. „
ДАННИ ЗА ЛЪЖАТА ЗА СЛАВЯНСТВОТО:
СЛАВЯНИТЕ ( SLAVI , SCLAVI ) НЕ СА СЕ САМОНАРИЧАЛИ „СЛАВЯНИ“ ДО 15-ти ВЕК.
МАРЦЕЛИН НАЗОВАВА СКЛАВИТЕ – ГЕТИ, които са северни антични българи, неправилно наречени днес от купени историци – „траки“. Траки всъщност няма. Има българи. Траките е измислен етнос, за да легитимират гръцката и руска мегали идея, но да откъснат древната история на българите от самите нас.
СПОРЕД МАРИН ДРИНОВ И д-р ГАНЧО ЦЕНОВ СКЛАВИТЕ СА АНТИЧНИ БЪЛГАРИ, НЕПРАВИЛНО НАРЕЧЕНИ ДНЕС „ТРАКИ.“
В ПИСМЕНАТА СИ СТАРИТЕ АВТОРИ ПЛИНИЙ, СТРАБОН, ТИЦИАН, МАРЦЕЛИН и ЦЕЗАР ТВЪРДЯТ, ЧЕ :
Руснаците са потомци на будини, неури и скити (северни древнобългарски племена с една и съща култура ).
Украинците са старите агатирзи и анти (северни древнобългарски племена) .
Словенци, словаци, чехи, поляци са вендите, венетите, винделиките, рюгийте, субените и ставаните. (северни древнобългарски племена) .
За пръв път думата славяни – в смисъла на етнос е употребена през 1532 г. от хърватски историци – дотогава „slavi” е всъщност „sclavi“ – във ромейските извори.
Историкът от 6 век Комес Марцелин говори за нападението на склавините и антите срещу Ромейската империя през 495 и 517 г. и ги нарича гети – той е почти съвременник на събитията. Гетите е наименование на автохтонната (местна) част от древните българи населявали двата бряга на устието на река Дунав, в днешните северна България и южна Румъния. Още от дълбока древност областта е хинтерланд на древногръцките/древноелинските колонии по Черноморското крайбрежие, което води до контакта им с гетите. Смята се, че гетите са свързани със своите западни съседи – даките (антични българи), като според редица археологически доказателства на някои румънски учени, както и на българските, и други учени – те са един и същ народ.
Теофилакт Симоката (История VІІ, 2,5) историк от началото на VІІ век твърди, че гети е най-древното име на склавините. Т.е. склавини и гети = на българи!
Според възрожденеца Марин Дринов и д-р Ганчо Ценов, склавините/славяните са всъщност антични българи, неправилно наречени днес от казионни учени – траки. На подобно мнение е и изследователя Йордан Табов. Интересено е, че антропологическите черти на т. нар. “славяни” и античните българи са смайващо еднакви.
Славяните, наричани от старите автори склавини са обитавали земи от Карпатите до делтата на Дунава и от изворите на Висла до река Дон. Това са древни антично български земи. От Страбон знаем, че владенията на гетите българи се простират далеч на запад до Германия (чиято източна граница е Висла). Този огромен антично български народ е населявал дори и черноморските степи. Земите описани като гетски от Страбон съвпадат със земите на склавините описани от Йордан. Потвърждение, че склавините са антично български народ получаваме от старият историк Теофилакт Симоката, който казва: Гети, наречени още склавини прекосяват границите на Тракия. Склавини или гети защото така бяха наричани в древността. Че склавините са гети и са един и същ народ – с древнобългарски корени – се вижда и от археологическите данни. Склавинската и антично българска домашна керамика са идентични. Това се признава дори и от П. Цветков. Той обаче не доуточнява, че склавинскиата керамика е идентична не с коя да е, а точно с тази принадлежаща на гетите БЪЛГАРИ. Самото название гети е сборно, съществували са много, родствени едно на друго племена, които са влизали в гетската общност. Костобоките, даките и сарматите са едни от най-известните представители на голямото гетско семейство, към което принадлежат българите. В Именникът ( на българските владетели) е споменато, че 515 години преди Аспарух, дедите ни са властвали на север от Дунав. Тези земи са на гетите – българи и щом през II-ри век дедите ни са живели там, то те са и част от гетското семейство. Това всъщност е обяснено отдавна от Страбон, който пише, че гетите са от същия род както и мизите, а също че двете племена говорят езикът на траките (античните българи). Ще припомним, че мизите са отъждествявани с българите в продължение на хиляда години от различни антични автори! Т.е. склавини-гети и мизи-българи са от един и същи етнос. Векове наред гети и мизи са били съседи. Страбон свидетелства, че през I-ви век преди Христа сред мизите обитаващи земите на юг от Дунава се заселват петдесет хиляди гети. До истински военно-политически съюз обаче се стига едва през Ранното Средновековие когато дедите ни осъзнават, че само с обединени усилия ще извоюват пълната си свобода от Рим. Така наречените “нашествия от север” на склавински( древнобългарски ) отряди не са нищо друго освен освободителни войни. Склавините не са нов народ, склавини е само алтернативното название на древнобългарското племе гети, населяващо Балканите поне от времето на Неолита. А. Чилингиров поясни в “Готи и Гети”, че хилядите топоними оставени от склавините в Гърция (а и в Тракия) са типични за българския език, а не за руски, украински и т.н. Това е наистина така, названията Българец, Търново, Кожани, Трън, Чернозем са си чисто български. Щом е така, то какъв език са говорили склавините? Не е ли български? Естествено, че да!
За характерът на древният „славянски“ ( склавонски – ДРЕВНОБЪЛГАРСКИ) може да се отсъди и от други данни. Предоставям думи от стар славяно-руски речник. В първата колонка са „славянските“ думи, а във втората руските. ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, че езикът дефиниран като славянски е чист старобългарски.
Саробългарски – Руски
азъ – я.
бисе(р) – перла.
бубреги- почки, нырки.
врагъ – ворогъ
врата- ворота.
власть – влада
количество- колкость
лице – особа
лоза- виноградный прутъ.
мракъ – морокъ
оружіе – бронь, zброя
пакост- перешкода
раб – неволникъ
сладость – солодкость
смиренiе – покора
трапеза- столъ.
требованїе – потреба
трудъ – праця
трудолюбiе – коханьеся в праци
хрaбрость – можность, дужость
шествiе – хожене
От това сравнение става ясно, че до Средновековието като „славянски“ е дефиниран езикът на старите българи, а не на украинци, руснаци, поляци, или словенци.
Когато България пада под османско иго е било неудобно на русите да признаят, че четат и пишат на езика на едни роби. В същото време е нямало свободни българи , които да защитят българските заслуги. Поради тези причини народите запознали се с писмото и четмото на старобългарски език го преименували на „черковно-славянски език.“ Този факт обаче е почти неизвестен на широката публика и поради това възникват недоразумения. Някои сигурно се питат – Защо и други народи освен българите са наречени славяни? Защото от рода на славяните-гети свързали се с българите-мизи произлязоха тези, които пречупиха властта на Рим и създадоха свободна и независима държава. Защото българите разпространиха свещената писменост сред роднините си.
Сам Паисий пише – От всите славяни българите бяха най-славни и чуени…!
Славяни са наречени само тези антични българи, непризнаващи римската власт и борещи се за свобода и независимост.
Симоката нарича славяни само нахлуващите от север гети. Много други гети българи, към които принадлежи и Йордан са били за запазването на имперската власт в Тракия. Такива са били Аспар, Ардабур, Ареовинт. Макар от антично български произход те са служели на Рим, а Аспар дори е имал претенции за престола. Не можем да очакваме от Йордан да вземе страната на борещите се за независимост антични българи, днес умишлено наречени от историците – траки
За да разберем по-добре позицията на старият летописец нека разгледаме събитията от Късната Античност. През IV- ти век Св. Йероним определя Мизия като тъждествено на България. През V- ти век има голямо сражение на българи и римляни в Тракия. Годината 513 ( VI-ти век ) е известна с въстанието на Виталин в провинция България. Виталин предвожда българи, през 550 година Йордан определя като български земи само черноморските степи.
Вече е ясно, че е имало вековно българско присъствие в Тракия, че е имало голяма провинция България, че Мизия е отъждествявана с България. Живеещите в Тракия българи са били считани за римски поданници, макар да са говорили същия език както и свободните българи от черноморските степи.
Тези данни са почти неизвестни на широката публика, тъй като има едно умишлено приспиване на народа с фалшива история. Освен това нямаме езиковеди и историци. Един добър лингвист ще разбере лесно какво означава на санскрит слава, вандая, субана…но няма да е в състояние да свърже тези названия с древните славяни, венди и субени. Историкът пък осъзнава, че славяни, венди и субени са роднини, но не може да направи връзката между имената. До скоро пък не се и знаеше, че общият ген за поляци, руснаци, украинци, македонци и българи е и генът на древните ари, покорили Индия.
Генетиците не са запознати с древните индийски пурани ( жанр на основни индуистки, джайнистки и будистки религиозни текстове, състоящи се основно от разкази за историята на света от неговото създаване, генеалогия на кралете, героите, мъдреците и полубоговете и описания на индуистката космология, философия и география), в които се говори за божествените бргу, бргава ( антично българското племе бриги) нито пък за походът на Дионис и неговите антични българи към Индия.
Пълният текст на преписа на руски на Историята от Паисий в оригинал можете да прочетете и свободно да изтеглите на този линк – https://svobodniarhivi.com/documents/prepis-na-ruski-ezik-na-istinskata-istoria-pisana-ot-paistiy-hilendarski/
Публикация – Иван Тренев