Ето какво е написано за българите в едни от най-ранните писмени исторически извори: „Анонимен латински хронограф“ от 354 г.: „От първия син на Ной – Сим, произлязоха 25 народа. Те живеят на изток. Имената на синовете на Сим са: Елам, от който са еламците; Асир, от който са асирийци те; Арфаксад, от който са халдеите; Лух, от който са лазите; Харам, от който са игурите или етхес; Лебул, от който са лидийците; Гатсера, от кой то са гасфените; Халмодат, от който са индиите; Сала, от който са бактрийците; Арам, от който са арабите; Идурам, от който са гамериите; Одерма, от който са мардиите; Лезел, от който са партите; Десмем, от който са гедрусите; Асал, от който са хискиите. Асал породи Мелхи, който имаше двама сина – Мелхи и Мелхиседек. Авимелех, от който са хирканите; Сабеби, от който са араните; Мемсвир, от който са армените или амените; Евилат, от който са гимнософистите; Зиези (Залмоксис, бел. м.), от който са Българите („Ziezi ex quo vulgares“). Перси и влъхви и българи са едно и също. Всички те са пришълци по тази земя“. От 20 древни народа днес са останали само пет. Това са българите, евреите, арменците, арабите и индийците! Древноримският поет Публий Овидий Назон (на лат.: „Publius Ovidius Naso“) (2 март 43 г. пр. Р. Хр. – 2 г. сл. Хр.) пише в своята митологична хекзаметрична поема „Метаморфози“, VII, 654, че по време на Троянската война (1193 г. пр. Р. Хр. – 1183 г. пр. Р. Хр.) мирмидонците се сражавали под предводителството на славния войн Ахил. В Илиада Ахил е споменат като цар на мирмидонците, а източно-римския летописец от сирийски произход Йоан Малала (на старогр.: „Ἰωάννης Μαλάλας“), (р. οκоло 491 – поч. през 578 г.) пише: „пристигна с атридите и самси Ахил със своя собствена войска, наричани някога мирмидоняни, а сега българи, 3000 души“! Това сведение е отразено и в старобългарския превод на „Илиада“, направен по времето на цар Симеон I Велики (893 г. – 927 г.) в Преславската книжовна школа, основана от княз Борис I (852 г. – 889 г.) през 885 г. или 886 г. в столицата Плиска. (вж. проф. Йордан Иванов, „Българите в Македония“, документ № 7 – X в., Тесалия, София, Държавна печатница, 1915 г.). Името и родословието на владетеля Долонк са известни от коментар на Евстатий Солунски (още Евстатий Катафлор; на гр.: „Εὐστάθιος, ὁ Κατάφλωρος“, „Евстатиос Катафлорос“; православен духовник, митрополит на Цариград ската патриаршия, светец и учен; известен е с описанието на обсадата на Солун от норманите и коментарите си върху Омир) към,,Периегеза та“ на Дионисий, цитирана от римският автор Флавий Ариан („Lucius Flavius Arrianus“, познат още като Ариан от Никомедия и Флавий Ариан; грък, живял в Римската империя; исто рик, политик и философ; смята се за най-достоверен източник за живота на Александър Велики), както и от,,Етника“ на Стефан Визан тийски (на гр.: „Στέφανος Βυζάντιος“, „Stephanos Byzantios“, „Stephanus Byzantinus“, fl.: VІ в.; късноантичен гръцки граматик и географ). В това историческо съчинение пише: „Ариан раз казва, че Траке била нимфа, веща в баенето и билките, щото могла, от една страна, да отхвърля страданията чрез билки, а, от друга, – да ги причинява, както се разказва за Медея, Агамеде. Нимфата Траке родила сина си Долонк от бог Крон (Хрон, Хронос, т. е. Бог Време). От Зевс станала майка на Битю, а от Обриарий – съответно на Трер. Долонк, Битю и Трер са епоними на древните автохтонни племена на Балканите – долонки, битюни и трери. Редът в божествения произход на техните епоними е такъв, че за най-древни се считали долонките, защото Долонк се е родил преди Зевс да се възкачи на планината Олимп. За да стане това гръмотвержецът Зевс е трябвало да се разправи с бащата на Долонк, Крон/Хрон, който бил и негов баща. Крон/Хрон се оприличава със Залмоксис – богът на гетите, а наименованието „Зевс“ произлиза от „Залмоксис“. Ето защо още от древността в съчиненията от тази епоха често ги бъркат един с друг. Древното предание показва, че Траке била дъщеря на Океан и на Партенопа. Андро от Лампсак през VI в. пр. Р. Хр. е записал, че: „Океан се оженва за Памфолига и за Партенопа и от Партенопа добива Европа и Траке, а от Памфолига – Азия и Либия (така се наричала тогава Африка, бел. м.), от които сушите получават своите име на.“ Това означава, че са считали Траке за наиме нованието на континент по тогавашните разбирания! От наименованието Перке чрез трансформа ция на „р“ в „л“ се е оформило общото название на древните племена, населяващи Мала Азия, Причерноморието и Балканите през неолита, из вестни като пеласги/белазги – антични българи!
Ziezi ex quo Vulgares – Зиези (Залмоксис бел. м.), от когото са българите представлява малък сборник на латински с кратка световна хроника. Хронографът изброява 25 източни народа, обитавали територията от Кавказ до Памир. Прародителите им са синове на библейския патриарх Сим, родоначалник на семитите и първороден син на Ной. По този начин чрез Зиези (Залмоксис), който се явява внук на Ной, ние българите се причисляваме към библейските народи. Те са посочени последни поред в списъка под № 25 като най-източния народ. В „Анонимен латински хронограф“ от 354 г. сл. Р. Хр. пише следното: От първия син на Ной – Сим, произлязоха 25 народа. Те живеят на изток. Имената на синовете на Сим са: Елам, от който са еламците; Асир, от който са асирийците; Арфаксад, от който са халдеите; Лух, от който са лазите; Харам, от който са игурите или етхес; Лебул, от който са лидийците; Гатсера, от който са гасфените; Халмодат, от който са индиите; Сала, от който са бактрийците, Арам, от който са арабите; Идурам, от който са гамерите; Одерма, от който са мардиите; Лезел, от който са партите; Десмем, от който са гедрусите; Асал, от който са хискиите. Асал породи (роди) Мелхи, който имаше двама сина – Мелхи и Мелхиседек. Авимелех, от който са хирканите; Сабеби, от който са араните; Мемсвир, от който са армените или амените; Евилат, от който са гимнософистите; Зиези (Залмоксис) , от който са Българите. Перси и влъхви и българи са едно и също. Всички те са пришълци по тази земя. От всички тези народи днес са ос танали само 4. Това са българите, евреите, арменците, арабите и индийците.
