Тайната полиция на Васил Левски и масонските практики, които той прилага в народната работа

В българската история, ако не съществува предателство отвътре, няма толкова мащабно съждение, такава цялостна организация на действителната работа, така успешно финализиране, както мисълта на революционера Васил Левски! Той е предвидил и видял и този факт! Неговата уникална лична и групова дисциплинираност е срещу своеволията на Димитър Общи и Любен Каравелов. Последният, като шеф на БРЦК. Зад тях стоят кукловодите, които дърпат конците. Това българската история знае и следователно – българският народ също следва да знае! В основата на ВРО стои увереността на Апостола в революционните сили на самия народ. Васил Левски е преценявал и оценявал съдбовната зависимост на българското дело за освобождение от голямата политика на великите сили към т.н. Източен въпрос, както и какво ще се случи с Османската империя и нейните територии след финализиране на събитията. Васил Левски е прозрял в този „тунел“ пътя, който да извърви българското дело. Георги Раковски конструира началото на конспиративната машина. Васил Левски дава живот на комитетите, началната фаза на делото. Той пише знаменитата българска „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“. Единствен по рода си, писан от българин, български устав, план, градеж и задължение за изпълнение и живот в борба, с една цел – свобода. Тази организация се реализира и контролира от централизирано ръководство. В документа Тайната полиция е изпълнителната власт. Тя е в подчинение единствено на Ц. комитет (Централен комитет). Конспирацията в този исторически български период е задължителна и Васил Левски ѝ дава съответни свободи и задължения! – Частните комитети не трябва да познават лицата в Тайната полиция, нито техния брой, нито местопребиваването и задачите. Връзките по необходимост са с пароли, с лозинки. Промяната и издаването на паролите и лозинките става само от Централния комитет. Само Тайната полиция може:

– да следи делата на революционните работници

– да се уверява задължително във верността на Тайната поща

– да влезе в следите на османските шпиони и да уведомява Централния комитет

– да наказва и да извършва наказанията на престъпилите закона, според заповедта на Централния комитет. Васил Левски отива още по-далеч с организацията, като нарежда само едно лице да може да докладва и да държи връзка с Централния комитет. Това лице е от Тайната полиция. Той е върховен управител на останалите и се назначава от Централния комитет.
Общото събрание на БРЦК (Български Революционен Централен Комитет) през пролетта на 29 април 1872 г. приема Устава и регламентира Тайната полиция. За членовете на Тайната полиция Васил Левски има много високи изисквания: мъже решителни, верни на делото, рентабилни и постоянни, български юнаци (едри млади мъже, с храброст, голяма сила и безстрашие)! Заради този висок ценз, Васил Левски лично се заема с избора. Едно пълномощно ни показва какъв трябва да е представителят на Тайната полиция! Този документ разкрива държавните идеи на Васил Левски, легнали в основите на епохалното му дело. Тайната революционна полиция е по същество изпълнителната власт на революционната организация. Нейното принципно устройство и задачите ѝ са регламентирани в „Наредата“. Важно условие е, че „Тайната полиция зависи и е под заповедта на Централния комитет. Строг привърженик на демократическия централизъм, Апостолът урежда Тайната полиция на централизирани начала. За да се спази абсолютната нелегалност, „никой от частните комитети няма да знае от кои лица тя се състои“. По същите причини се пазят в абсолютна тайна броят и местонахождението на нейните кадри, които се определят от БРЦК „според потребите“. Членовете на Тайната полиция трябва да се свързват с революционерите от дадено селище с лозинки и пароли, определени от Централния комитет. Отношението на Васил Левски към дейците на тайната полиция проличава от пълномощното, което дава на нейния най-виден представител – Христо Иванов – Големия: „Това лице от 62 година до сега, между своят си частен интерес, занимавал се е и в народни работи, отколкото са го вече допущали силите и тия му работи, го препоръчват за верен и решителен, и постоянен. Следователно и от сега нататък упълномощява се до известно време да работи за освобождаването на милото ни отечество България с секи българин, който желае да постъпи в народното дело по пределите на уставът.“ Христ
о Иванов Големия е едно от най-доверените лица на Апостола! Васил Левски е участвал с него в Първата българска легия – 1862 г. и във Втората – 1867-1868 г. Той остава жив след разгрома на четите през 1868 г., а по-късно влиза в редовете на организацията. Запазена е кореспонденция между Васил Левски и Христо Иванов Големия, която показва, че Христо Иванов Големия е бил много виден деец на Тайната полиция. Той не се представя като неин началник, защото съвременниците са свикнали да виждат ръководителя на Тайната полиция в лицето на върховния ръководител на Вътрешната Революционна Организация – Васил Левски. На дело, обаче, това не променя нещата! Имаме информация, че Димитър Пъшков (в последствие предава Васил Левски на каймакама) и един от видните ловешки революционери –  нарича Големия – „екзекутора на комитета“. Това название е доказателство, че Христо Иванов оглавява изпълнителната власт на организацията! Затова на него се възлага да докаже вината на Димитър Общи, който е пратеник на БРЦК и дори да го накаже най-сурово, в случай на необходимост. Васил Левски, обаче, нарича Христо Иванов Големия „СВОЙ БРАТ“ и му поверява най-важните дела в ръководството на Организацията! Това обръщение „свой брат“ е и масонско прозвище между членовете на тайните съзаклятни комитети, базирани на масонските ядки, създадени като едно общо цяло в световната революционна система по целия свят! Васил Левски и Христо Големия, като братя масони, са част от това революционно масонско общество, имащо за цел премахване на деспотско-тиранските системи на робуване и замяната им с републиканско и демократично управление. Христо Иванов Големия е дясната ръка на Апостола!

Същевременно организатор на комитети, Тайна полиция и Тайна поща! Той е човекът, когото организацията изпраща при нужда да се съберат пари за освободителното дело или да се накаже някой изменник на дадената клетва. На него е възложено практическото „уреждане“ на „Тайната комитетска полиция“ Подобно на Апостола, Големият мени своите революционни псевдоними: Дели Христем ага, Книговезеца, 100 Книжаря, Ловчанлията, Къкринеца и т.н. Дори по време на руско-османската война 1877/1878 г. ръководителят на Тайната полиция на организацията продължава да изпълнява предишната си дейност. По това време хвърля сили в организирането на агентурно разузнаване, много високо оценено от руското командване! В руско-османската война 1877/78 г. агентурното руско разузнаване високо оценява работата и  на Христо Иванов Големия. Другият верен човек на делото е Сава Младенов – също член на Тайната полиция. Заедно с Васил Йонков Гложенски са едновременно и дейци, и куриери. Тази двойна задача ги прави и охранители при пренасяне на оръжие и други тайни документи. Те са притежавали революционна бдителност и дисциплина. Дейците твърдо са изпълнявали указанията на Васил Левски. „Препоръчан вам един път наш човек, че после дошъл пак уж от наша страна, да му не вярвате без знак, колкото пъти и да дойде. Имаме пред очите си доста примери. Днес е човек, а утре – магаре. Да кажа за мене си, вий сте ме мисля познали твърде добре, че аз днешен не съм в работата си, а от 1861-во (лято) оттогава и досега, малко-много в това съм се занимавал и работата ми ме е срещала в сякаква тюрлия и не можа да ме отвърне да работя за други или да ме отчае да гледам своят си интерес. Ако не знаете, питайте и научете се добре, че ако ме земете за вяроване пълно, тогава знам, че и думите ми ще бъдат истинни за вас! Трябва изпит!“ Васил Левски се обявява твърдо срещу своеволията при действие на онези съзаклятници и ръководители, които нарушават указанията, защото излагат на опасност живота на другите. Българската история знае извършителят на Арабаконашкия обир – Димитър Общи. Знае и Анастас Попхинов от Плевен и фаталните последици от организиране от обира. Конфликтът между Васил Левски и Данаил Попов, по повод факта, че Анастас Попхинов всъщност е брат на Данаил Попов, но си позволява да отваря Тайната комитетска поща и писмата на Васил Левски. В писмото си до Данаил Попов, който е негов брат, Васил Левски пише: „За мене писмо от днес нататък, когато ми пишеш, да забележиш на кардашлъкът си да ми не разпечатва писмото, така ще пише и той задето го изпрати, защото аз работя с нашите работници различно, според човекът и работата му. Трябва да се вардим, че мнозина от нас утре не са постоянни.“ Данаил Попов се убеждава, че Васил Левски е абсолютно прав, но със закъснение. 
От първата легия Васил Левски познава и узнава абсолютната непригодност за революционна работа на Димитър Общи:

недисциплиниран, претенциозен, неизпълнителен и винаги със свой „вариант“ на задачата! Историята доказва страшната последица от решението на Любен Каравелов и Панайот Хитов да пратят Димитър Общи за „помощник“ на Васил Левски в българско. Други са въпросите защо на Любен Каравелов – руски и сръбски агент с приемник и с връзка, в лицето на генерал граф Николай Игнатиев, трябвало да прати обезателно „помощник“ на Васил Левски. По-късно, убеден в своята правота, Васил Левски съобщава на Любен Каравелов: „Д. Общий ще го извадим из службата му поради неспособностите му… За Д. Общий с време казвах, че не е за такваз работа, а само да го водиш след себе си, но няколко по вишегласие казаха.“ Най-много по въпроса с обира мълчи българската съвременна история. Руските архиви имат 100% информация за „определението“ на агента на външното и военно министерство на Русия, с прозвището „южен славянин“ (Любен Каравелов). Османското разузнаване също има 100 % информация за двойният агент Димитър Общи, както и за сръбската „Омладина“ (промасонска революционна  и политическа организация, основана в Нови Сад от Светозар Милетич) и с националлиберална идеология, организацията следва модела на създадената по-рано от Джузепе Мацини „Млада Италия“ и се застъпва за политическо обединение на сърбите), а също и за сръбския храненик Панайот Хитов. Именно те: Любен Каравелов и Панайот Хитов изпращат, без питане, на Апостола негов „помощник“ и „съгледвач“. Българската историческа наука е в дълг към народа, защото и днес, 150 г. след предателството и обесването на Васил Левски, няма капка желание да се разнищи случаят. Мълчаливо раболепие и услужливост към Русия, Сърбия и Османската империя!

Васил Левски сериозно предупреждава Любен Каравелов с писмото си до него от 30. 10.1872 г. Той подчертава, че помощници като Димитър Общи служат само да „лъжат народа от каквато не е работата и да казват, че тий вършат, че не се пращат от по-голямо място. А по-умните и за в работа хора, като се поогледат в таквизи работници и казват: „това са шарлатании и прости работи!“ Нарушаването на революционната дисциплина, както се вижда, подронва и авторитета на ръководителя на съзаклятниците – Васил Левски, както компрометира БРЦК пред частните комитети. С голяма отговорност, която носи за нормалната дейност на организацията, Васил Левски пише до Централния комитет, че Д. Общи и А. Попхинов са недисциплинирани, постоянно уронват неговия авторитет на върховен ръководител на движението и представител на народната воля. „По думите на Атанаса, ако Димитър със своят си ум го послуша и разгласи, че аз съм лъжец и гледам пари – яма, та да разгласи по частните комитети да съберат от някои места пари и да ви ги донесат може и милион!“ се пише в писмо от 25.08.1872 г. На същата дата Апостолът пише и до Анастас Попхинов, но като го обвинява в клеветничество и интригантство, той не се ръководи от лични чувства, а го преценява според Устава! В писмото се открояват възвишените хуманни идеи на Васил Левски: „Както казах по-горе: аз съм посветил себе си на Отечеството си още от 1861-во лято, да му служа до смърт и да работя по народна воля.“ Моралните качества на Апостола изпъкват особено във великодушието му към тези недисциплинирани и самозабравили се ръководители, на които той търпеливо обяснява своите дела и техните задължения. В послеписа към горното писмо се казва: „Бай Атанасе, ти ме запозна с Аслан Дервишооглу Кърджалъ и до днес съм работил с него. До днес не съм познал в него никаква грешка. Чист е.“ Васил Левски не веднъж е посочвал моралния кодекс на професионалните революционери, които трябва да бъдат „разсъдителни, постоянни и великодушни.“ Дори, ако едно от тези качества липсва „на водачът на тая света работа“, такъв не бива да се приема от дейците на революцията. По тези думи се изяснява кристалночистият образ на Апостола на свободата! Неговите сподвижници отчитат неоценимите му заслуги за революцията и съдбата на България. Христо Иванов Големия, като ръководител на Тайната полиция, се е грижел и за безопасността на Апостола. В едно писмо от 06.06.1872 г. Големият моли Васил Левски да се пази: „Но навън недейте отива в най-многото опасност сами, не че те не жаля, но ме е страх да не се някак убиеш или уловиш, защото хиляда ни не жали като мене и другите са по-лесно спечелват, но като тебе ние не можем да спечелим

никого.“ В същия смисъл е и писмото на Големия от 11 юли 1872 г.: „….Ще Ви моля винаги да имате пред вид Голямо предпазвание на живота си понеже с вас народът ще може да успее Напред, за места съмнителни имате хора достойни тях пращайте, от Вази се иска тази служба, която сте я вършиле в разстояние на няколко години, от Вази се иска благоденствието на нашия народ и от Вашият Свят Подвиг, имаме хора, които да отговарят за посланието си. Само ги поучавай как трябва да направят, вий си Стойте настрана понеже от Вази по-големи работи се очакват.“ За да се пресече зловредната дейност на Д. Общи и Ан.

Попхинов са необходими бързи и безкомпромисни мерки. Тайната полиция всекидневно докладва за растящата анархия в редовете на организацията. Според наказателния закон за такива действия се отрежда смърт! Такава е и присъдата от Васил Левски: „Бай Димитър, че е заслужил в много неща за смърт така е, но прощава му се на простотията досега. Ако да беше учен, не можех да потъпча законът и трябва да го изпълня. Бай Димитър не е предател, но неразбран, горделив и говори за работи от себе си, без да знай къде водят.“ Наказанието за Димитър Общи е смърт. В спомените на съвременници се казва, че за вироглавието си Д. Общи „щеше да издъхне под камата на Христа Иванов Големия.“ Но Васил Левски все още се въздържал да потвърди смъртната присъда, обезоръжава го простотията на Димитър Общи. Към интелигенцията Васил Левски е много по-строг и взискателен. Васил Левски е особено бдителен към ръководителите на комитетите. Той неведнъж е подчертавал, че със съзаклятниците трябва да се постъпва умно и внимателно. Контролните функции в това отношение се възлагат на Тайната полиция. Апостолът обяснявал не веднъж нейната изключителна роля за реда и сигурността в комитетите. В Пазарджик например, на заседание на частния революционен комитет (ЧРК), той посочва значението на Тайната полиция, която трябвало да бди „святото дело да не се издава наяве…“

Тайната полиция винаги следи настроенията и сред самите съзаклятници, като бди срещу евентуално предателство. Но освен това тя следи и населението, особено гражданите, които имат взаимоотношения с властта. Главната роля на Тайната полиция е да наказва предателите. С увеличаване числения състав на организацията, нараства и опасността на предателства. С оглед на това Васил Левски вече нарежда да се създадат чети от „тайни агенти за преследване на предателите и враговете на революцията… ако някой се усети, че подозира ком. работи и ще ги предаде, такъв да се убие от определеното лице от комитета.“ Предвиждат се санкции за чорбаджиите и османските шпиони. В писмо от 30.10.1872 г. до Любен Каравелов Васил Левски пише, че ще оглави екзекутивната сила на революцията, ако си намери заместник: „Още съм сами, пише той, не намерих човек, комуто да предам работата си и аз да се заловя за другото, щото и пари да се намерят по-скоро па и предателите ни да не съществуват вече нийде из Българско! Но щяло да стане малко гюрултийка от бръснатите глави, то се знае, но и без така няма работа скоро.“ Нарушаването на дискретността създава условия за предателство. С оглед на това Васил Левски предприема обиколка, за да раздаде тайни знакове. По този повод той пише на Любен Каравелов в края на юли 1872 г.: „Ний тук, в Българско и Тракия, разнесоха се на всяко място и до днес после някой ден ще тръгна да обиколя всичките частни комитети и да им дам някои тайни знакове за предпазване от всяко нещо.“ В послеписа на това писмо се пояснява: „Пак да Ви напомня; ако дойде някой да дрънка за нещо народно, гледайте какво правите и без знак, ако ще и брат ти, да му не вярваш.“ По лично указание на Апостола предателството трябва да се пресича от корен дори с цената на най-суровите мерки. По повод на извършеното предателство в Русчук той пише: „Величко ефенди, до някой си ден, ще се возвеличи с главата надолу. Възпрятаме ръкавите си! И какво ми се чини ще се почне от черна глава.“ В Бележника на Апостола, относно ликвидирането на съответния предател, се съдържат инструкции за Тайната полиция в Търново и Ловеч. През 1871 и 1872 г. някои комитети имат свои „тайни юнаци“. Всички документи, отнасящи се до дейността на тайната полиция се засекретяват. За наказателните функции на БРЦК, особено показателно е предателството на Стоян Пенев от Русе. За това БРЦК в Букурещ съобщава в ЧКР – Русе. Стоян Пенев се оказал османски шпионин. Откраднал тайни писма от Любен Каравелов, които бил прибрал при себе си. Любен Каравелов, от своя страна, дал преди това работа на Пенев в печатницата, без да подозира, че той работи за османското разузнаване. Всъщност Стоян Пенев работел преди това в правителствения вестник „Дунав“ в Русе и е вербуван като „един от тайните агенти на турската полиция.“ Имал е задача да следи постоянно Ангел Кънчев. Тайната полиция на ЧКР – Русе разкрива, че „предателят е проводен нарочно в печат-ницата на Каравелов, с цел да открадне кореспонденцията му“ и веднага съобщава на БРЦК, отгдето се получава изрична заповед Стоян „да бъде убит.“ На 5 март 1872 г. присъдата е изпълнена от членовете на Тайната полиция на ЧКР – Русе, между които Тома Кърджиев и Георги Икономов. Османските шпиони са преследвани особено ревностно. Христо Иванов Големия пише до Васил Левски, в писмото си от 04.05.1872 г., че е платил разноски за убийството на османски (турски) шпионин: „236 гроша, дадени на Радя и дето свършил живота на шпионина, та заминал за отсреща (Румъния).“ Освен с дейност из областта на контраразузнаването, Тайната полиция имала и свое разузнаване. В ЧКР Пазарджик избират специално лице, което да шпионира османските власти и да следи техните планове по отношение на революционното дело. Анализирайки фактите можем да констатираме: Първо – усилията на османския контрашпионаж да вербува българи за свои агенти, Второ – разузнавателна дейност на Тайната революционна полиция, Трето – връзките между тайната полиция на БРЦК и ЧКР, Четвърто – създаване на полицейски звена в самите частни комитети и Пето – утвърждаване на смъртните наказания от Централния комитет (в случая от Васил Левски – върховният ръководител на революцията в България). Изводът е, че Васил Левски организира, чрез тайна революционна полиция свое разузнаване и контраразузнаване, необходими за нормалното функциониране на организацията. Изключително разнородния социален състав на комитетите и постоянното нарастване на нелегалната организация създава условия за предателство. Това е факт, който по-късно изиграва лоша роля за разкриването на тайната организация на Апостола и унищожаването на част от вътрешните комитети на страната, както и за неговото обесване. Васил Левски упражнява и личен контрол над дейността на Тайната полиция и сигурността на организацията. Той следи внимателно да не се произнасят присъди безразборно и най-вече да не пострадат невинни. Следният случай показва точно това. ЧКР в Татар Пазарджик гласувал за наказанието на някой си чорбаджия Велчо, който според сведенията на съзаклятниците, предавал техните работи на турската власт.

Гласувало се единодушно, но Апостолът бил против. Той поискал да провери лично доколко са основателни обвиненията и се убедил, че чорбаджи Велчо няма вина пред революционното дело. Непосредствено участие на Апостола в екзекутивната сила на ВРО се посочва и в други документи. Поп Минчо Кънчев споменава за такъв случай: „Левски направи отровата и дади да отровя Цека, който се беше закълнал, че навярно ще предаде комитета.“ Непосредственото наказание се извършва от определен чрез жребий член на Тайната полиция. Когато се говори за екзекутивните функции на Тайната полиция на организацията, трябва да се подчертае, че наказанията се налагат не само за предателство, но и за редица други постъпки. Това е отразено най-добре в Наказателния закон, изработен от Васил Левски и включен в Уставопроекта, а по късно, след известни модификации – и в Устава на БРЦК. Наказателният закон според „Наредата“ е следният:

Ѓ˜ 1) Ако някой, бил войвода, бил член на комитета, бил вънкашен, бил кой бил, дръзне да издаде нещо на неприятелят ни, ще се накаже със смърт.

Ѓ˜ 2) Ако някой от влиятелните българи или войвода, подкупен от чуждо правителство или от друго частно лице, поиска да ни пречи в работите под какъвто начин и да било, такъв ще се счита за неприятел и ще се наказва със смърт.

Ѓ˜ 3) Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система „демократска република“ и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система, то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт.

Ѓ˜ 4) Ако някой не припознай Централният революционен български комитет и поиска да се опита по своя глава да подигне бунт, то за пръв път ще му се каже, но ако и то не помогне, ще се накаже със смърт.

Ѓ˜ 5) Ако някой от членовете на Тайната полиция се откаже да извърши по заповедта на комитета някое си наказание, ще се накаже със смърт.

Ѓ˜ 6) Ако някой в пиянство изкаже нещо от тайната, за пръв път ще му се наповни, повтором – ще се отстрани от работата ни.

Ѓ˜ 7) Ако някой от служащите, като председателят и др., поиска да злоупотреби служебната власт, за пръв път ще се лиши от служба; повтором ще се извади съвсем, като се по-напред накара да подпише грешката си и да я поднесе писмено на комитета; ако и така не изпълни – ще се накаже със смърт.

Непосредствено участие на Апостола в екзекутивната сила на Вътрешната революционна организация се посочва и в други документи.

Ѓ˜ 8) Ако някой от членовете на Тайната поща или други дръзне да отвори или унищожи някое писмо, ще се накаже със смърт.

Ѓ˜ 9) Ако някой от касиерите издаде за нещо пари без знанието на комитета или дръзне да вземе и усвои и най-малката част от поверените му пари, ще се накаже със смърт.“ Както се вижда Наказателният закон е изключително строг. За всяка постъпка, отразена от него, с незначителни изключения, наказанието е почти винаги смърт. Само по този начин може да се гарантира сурова дисциплина, необходима при повсеместна подготовка за въоръжено въстание. Но духът на Наказателния закон се чувства особено силно в Проглашението към него, което ни разкрива най-добре не само забележителните държавнотворни идеи на Апостола, но и мястото на Тайната полиция в самите фундаменти на прокламираното в Устава на БРЦК Временно революционно правителство. Проглашението е израз на най-висока политическа зрялост. Споделям и текста му: Нужно проглашение Централният български революционен комитет в името на сички онези, които са го избрали, упълномощили, основан на своята Тайна полиция и със силата на нейното оръжие, проглашава:

„I. Никой от българските войводи или чорбаджии няма право да представлява българския народ пред другите народности и да прави с тях сам уговорка и без знанието на Ц.комитет.

„II. Никой няма право да съставлява други революционни комитети без знанието на Ц. комитет.

„III. Никой няма право да издава революционерни прокламации и да буни народа без знанието на Ц. комитет.“ Виждаме, че дейността на тайната полиция е пряко свързана с жизнеспособността на нелегалната машина. Тя трябва да бди срещу анархията в революционното движение, да осуетява вредните за момента действия на четите, за да не бъде окървавен народът в безполезна борба. Но и с това не се изчерпва нейното значение. Генералният създател на „Наредата“ преследва и по-висши цели, когато формира Тайната полиция, за да се гарантира желязна дисциплина у съзаклятниците. Като преценява условията на въоръжената борба и моралния облик на българското общество под османска власт, Апостолът се стреми да преодолее формираните в течение на вековете комплекси на малоценност, потиснатост, страх, коленопреклонност пред поробителя. Защото страхливият е способен на подлости и предателства, тласкан от корист или от изродения инстинкт за самосъхранение. Борците за свобода трябвало да носят висок морал и прогресивни идеи. Чрез суровата дисциплина, прокламирана в Уставопроекта, се целяло да се създаде у съзаклятниците самочувствие на свободни хора. Васил Левски предвижда в Наказателния закон сурово наказание и за престъпленията, извършвани срещу бъдещето на българския народ. Показателен в това отношение е Ѓ  3) от Закона. В него проличава не само политическото верую на Васил Левски, но и огромните мащаби на неговия държавнотворчески гений, по отношение на бъдещата форма на управление в свободна България. Клаузите на наказателния закон в Устава на БРЦК са разширени, а някои са отпаднали (например чл. 3). По-важните изменения са следните:

1) „Смъртните наказания ще се извършват тайно, а в крайна нужда и на явни места всред пладне.

2) Наказанията ще извършват ония от членовете на Тайната полиция, на които се падне жребий.

3) Осъжданията и смъртните наказания ще стават само по заповедта на Ц. комитет.

4) Ако някой очерни народната ни свобода с нарушаването на правото на другите народности, също като нас страдащи, и такъв ще се счита за неприятел на отечеството ни и ще се наказва със смърт.“ Особено интересен от гледище на революционния хуманизъм е чл.6, който защитава правата на другите народности, живеещи под сянката на полумесеца. Това е израз на я правилната политическа платформа на БРЦК и ВРО по сложните национални взаимоотношения на Балканите, на широкия демократизъм в българската освободителна идеология.

Дейността на Тайната революционна полиция, като изпълнителна власт на ВРО във времето на Васил Левски, обогатява представите ни за самата нелегална организация, създадена от Апостола на Свободата, но нека да надникнем зад завесата на тази структура и да разберем има ли по-дълбок замисъл и самородна ли е наистина нейната идейност или се крие по-древно и тайно познание. 

Във Франция на 13 октомври 1307 г., кралят Филип IV Хубави е инструктиран от папа Климент V да арестува всички тамплиери, имуществото им да бъде иззето в полза на краля, недвижимите имоти да се анексират, да се намери „продажна душица“, която срещу заплащане да издаде тайните на тамплиерите и на водача им Жак дьо Мюле. Папата Климент V е издал була (основен папски документ с оловен (при особени случаи – със златен) печат, съдържаща разпоредба за забрана на Ордена на тамплиерите. Правен е опит да се проникне в обществото им и някой да се съгласи да стане предател, но не намират такъв подлец. В Англия, обаче, крал Едуард II, който е зет на Филип Хубави е либерален към изгонените френски тамплиери, а Шотландия ги приема с разтворени обятия. Тамплиерите били приети и в Лотарингия и в Германия. Същото става и в Тевтонския орден, както в Португалия – в Ордена на рицарите на Христа, а в него членували: Васко да Гама, Хенри Мореплавателя, Христофор Колумб. Филип Хубави умъртвява на клада в 1314 г. Жак дьо Мюле и с него и водачът на масоните на Нормандия – Жофроа дьо Шарне. Дьо Мюле преди кладата казва: „Ние спасихме Божи гроб от отоманското иго и за отплата ни оковаха във вериги.“ Унищожаването на заловените тамплиери е ужасно зрелище. Разправата с тях не ги унищожава, а обезсмъртява. След смъртта на дьо Мюле се изгражда нова тайна структура. Братството на Сион (то действа и в наши дни), което дърпа конците на историята до днес! Ватиканът ги лишава с була от вярата в Спасителя, но отговорът е: Бог е един, с много имена. Орденът на Сион са военни монаси, а Единният бог, носи другото си име, Йехова. Вярата в Спасителя е една! Следи от дейността на тамплиерите има в целия свят. Населението е толерантно. С тяхна (на тамплиерите) помощ Швейцария става световна банка. Те, като гигантски синдикат, се основават на нравствен закон и изкуство да живееш в нелегалност. Но във всички обстоятелства и без значение – католици или протестанти – те са „братя“. Обществото постепенно създава своите закони. Пастор Джеймс Андерсън изготвя конституцията на посветеното общество. В 1723 г. Великата Английска ложа има и конституция! В 1736 г. в Париж Андрю Майкъл Рамзи доразвива френското масонство. Той е рицар на Св. Лазар и барон на Шотландия. Той, по образец на Ордена на Тамплиерите, въвежда във френското масонство висшите степени. Неговото слово е знаменито. Произнася го два дни след Рождество Христово: „Благородният плам, който вие показвате, господа, за да влезете в преблагородния и презнаменития Орден на Франкмасонството във Франция, е сигурно доказателство, че Вие притежавате всички необходими качества да станете негови членове, т.е. човечността, чистия морал, неприкосновената тайна и склонността към изящните изкуства. …Целият свят е една голяма Република… нашите деца, кръстоносците, събрани от всички родини на християнството в светите места, по този начин можеха да съберат в едно единствено Братство хората от всички нации…Да образуват в бъдещи времена ЕДНА напълно духовна нация…без да се нарушават различните задължения…ще се създаде един нов народ, образуван от различни нации.“ С речта на Рамзи става ясно за един грандиозен проект за реформиране на обществото и политическото статукво. И още по-ясно: ПРОЦЕСЪТ Е НЕОБРАТИМ! Папа Климент XII осъжда Свободното зидарство на 21 юни 1737 г., а на 2 август същата година то е поставено извън закона. Но, възходът на масонството е необратим. Континентът вече го е приел от Шотландия. Речта на Рамзи се разпространява напечатана и преминава в Северна Америка неудържимо! В Ордена на световната сцена се явява Бенджамин Франклин, бъдещият крал на Прусия – Фридрих, Волтер и други велики личности. Започва изработката на уникалната книга „Енциклопедия“, за което са мобилизирани и финансирани най-напредничавите мозъци на Европа. Започва нейното създаване в цели 17 тома текст и 11 тома илюстрации! Силен тласък за подема на масонството и задачата му за усъвършенстване на човешкото общество дава философът и зидар Жан Жак Русо (женевски музиколог, композитор, философ, писател). Той пише: „Всички хора са родени свободни, но навсякъде са оковани.“ В пряк и преносен смисъл прочитът на думите му е: „Насилието над държавата е наложително, тоест разрешава революцията при определени обстоятелства.“ През 1782 г., на масонския конгрес, един нов момент се бележи от масона Адам Вайсхаупт. Той създава Ордена на Илюминатите (ОЗАРЕНИТЕ). Масовизирането на масонството поражда неодобрение от мащабното разпространение, феминизиране и либерализиране, което снижава ефективността. Адам Вайсхаупт заявява: „Много са призвани, но малко са избрани.“ Масонството е в основата на създаването на Съединените Американски Щати. Старият континент (Европа) се задушава от локални борби и непрекъсната миграция. Хората търсят мир в Северна Америка. Миграцията през XVIII век е активна! Бостънското чаено парти (форма на политически и търговски протест на колонистите от Бостън срещу икономическата политика на метрополията Кралство Великобритания и срещу монопола на Британската източноиндийска компания върху доставките на чай за колониите на Британската империя) е война за независимост. Революционерът Патрик Хенри произнася думите – станали „Мото“ на революцията: „ДАЙТЕ МИ СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ.“ На 4 юли 1776 г. Томас Джеферсън пише „Декларацията на Независимостта“, която се подписва от още 9 масони висок калибър в Континенталния конгрес. Джордж Вашингтон е първият американски президент – масон! Историкът Холтън дава мнението, че възникването и развитието на САЩ е много повлияно в положителен смисъл от Братството, което и за самите членове е непредполагаемо тогава! Светът също се променя бързо. На 14 юли 1789 г., заради скъпия хляб в Париж, се атакува Бастилията. На 14 декември същата година Александър Хамилтън работи за учредяване на Национална Федерална Банка! Строи се Капитолия (седалище на федералната или щатската законодателната власт). Непрекъснато текат градоустройствени решения. Във Франция за нов ред работят генералите. На сцената е 30 годишният артилерийски офицер Наполеон Бонапарт. На 2 декември 1804 г. папа Пий VII го коронясва за император. Но т.н. „Европейски Концерт“ (наричан също Конгресна система), е установената в Европа с Виенския конгрес от 1815 година система на баланс на силите, която се запазва в общи линии до началото на Първата световна война, т.е. столетие по-късно. В нейната основа е разбирането, че равновесие в международните отношения може да бъде постигнато чрез сътрудничество и взаимни отстъпки между водещите европейски държави (Велики сили). Водеща роля за поддържането на мира се отрежда на дипломацията на Англия, Русия, Австрия, Прусия. Точно този, тогава възникнал „Европейски Концерт“, започва да усмирява корсиканеца (Наполеон Бонапарт). Сраженията при Ватерло са политическата смърт на либерализма на Наполеон, на полета му срещу феодализма, срещу създадените „Сестри Републики“ (Англия, Русия, Австрия, Прусия) вместо загниващия монархизъм. Император Александър I е инициатор на новия формат срещу настъпващите републики: свещен съюз от „Русия, Прусия и Австрия“ има за цел да се смаже всяко ново демократично движение. Той, императорът на Русия, не се занимава с актуалната ситуация – Османска империя да пази своето статукво, т.е. за него по-важно е да съществува силата на Руската империя. Но, срещу Александър I се изправя „Източният въпрос.“ Съзряват революции в Гърция, Сърбия, на Балканите. В тези държави набъбва един основен принцип: решителен отказ от всяка външна помощ, която се таксува като реална опасност да се замени едно робство с друго. С революционния кипеж върви и просветителският. Създават се школи, раждат се оратори без догматизъм. Идеалът е Република, отхвърля се Христос като Бог. Признава се само един единствен Бог – Великият архитект.